Долината на пионерите в Масачузетс

Лада ГАЛИНА, кореспондент на “Дневник” и наш представител във Вашингтон

Долината на пионерите в Масачузетс? Тя е обгърната от зелените брегове на пълноводната река Кънектикът и до нея водят удобни пътища – на два часа с кола от Бостън, три часа по магистрала  № 95 от Ню Йорк…

Ние пътуваме с две коли, едната е на българско семейство от Вашингтон, а другата е на дъщеря им, студентка в Маунт Холиок, един от звездните девически колежи в Долината на пионерите.

Навигаторът в семейната кола следи движението ни  и умната машина ни напътства – “В Ню Джърси намалете скоростта… Отбийте вляво, за да избегнете задръстването  преди Ню Йорк… Следващата отбивка е за път № 9  и за път № 116…”

Прекосяваме пет щата, докато стигнем до запазените ни стаи в хотела Нортхамптън, Масачузетс. Кратки спирки по пътя за закуска и бензин… Рекламните табла ни  подканят към Парка със запазени стъпки на динозаври или към ферми за бизони, към музеи и галерии, към търговски центрове, но нашата цел е първо да стигнем до колежите.
Нашето момиче е вече трета година студентка по музика и социология в Маунт Холиок, има стипендия за висок успех и самостоятелна стая в общежитието, уютна малка стая на втория етаж с прозорец към зеления двор и паркинга  с колата й. Като повечето студенти и тя има право да работи в студентския кампус, три дни в седмицата отива почасово  в една детска градина.

В петте колежа в Долината на пионерите само Смит и Маунт Холиок са девически, останалите три са смесени. Най-стар, основан още през 19 век, е колежът Амхърст. В Интернет класациите, които сочат най-добрите “топ 10” или “топ 20” в САЩ, неизменно присъстват и петте колежа на Долината на пионерите в Масачузетс.
В тях се изучават много дисциплини – биология и биохимия, математика и статистика, компютри и програмиране, право и бизнес администрация, психология и педагогика, изкуства… През тази учебна година само Маунт Холиок има 2 200 студенти, 10 от тях са българки, а през миналата учебна година  са били 25 и вече са дипломирани.

Българските студенти имат свой клуб и студентски организации. Стипендиите за международните студенти са постоянни, а за местните варират от приходите на родителите и успеха. Размерът на всяка стипендия се определя индивидуално. Финансирането е смесено – от родители, от спонсори, от стипендия или от студентски заем.

Колежите са частни, на няколко мили един от друг. Солидното образование, което се получава в тях, с възможности за бързо намиране на работа след бакалаварската диплома  или продължаване към магистратура и докторат, привлича много млади хора от САЩ и от други страни.

Много училища носят имената на двама най-тачени американски поети от 19 век – автора на “Стръкчета трева”, Уолт Уйтман и на Емили Дикинсън. Уйтман крачи с размах по”широкия път” на Америка след Гражданнската война, Емили не излиза от дома си  и “дълбае кладенец” към човешката душа. Тя никога не е издала стихосбирка, не е раздавала автографи, публикуваните й стихотворения са по-малко от дузина и можеха да останат скрити в писалищната й маса, ако не бяха намерени от по-малката й сестра Лавиния. “Вини”, за която Емили пише в писмата си с много обич, наричайки я “войн и ангел”. Лавиния успява да издаде 1700 поеми и писмата на Емили, а славата и признанието на поетесата идват след кончината й.
Музейният комплекс “Емили Дикинсън” е на 280 “МейнСтрийт” в Амхърст и той включва домовете на нейния баща и брат, адвокати. Първата, тухлена къща, е във федерален стил, построена през 1813 тодина. На втория етаж е спалнята й и писалището на Емили. Това усамотение сякаш подсказва за нейните теми и чувствителност – живот и гибел, любов и примирение, вярата, за интереса й към природата и науките, както и за характерния й стил, интензивен и драматичен.

“Казват – лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката, като жилите  –
със възрастта се подува”.

Но вече е събота, един век напред във времето, нашето момиче е настанаено в общежитието си в Маунт Холиок и ние се радваме на меката светлина, която ни обгръща. В събота сутрин прочутият фермерски пазар в Амхърст предлага своята екологична продукция от печива, домашен кленов сироп и домашно сирене, отгледани тук плодове и зеленчуци, разнообразие на растения в саксии. От април до късния ноември всяка година едни и същи продавачи от фермите посрещат своите предани клиенти , местните жители и нова вълна от студенти. В ресторантите се поднасят ястия с бизонско месо от фермите, които не са малко в Долината на пионерите. Зная поговорката “Волът като рие – на хърба му пада”, но на едно хълмче бизоните тук риеха до насита и с видимо удоволствие. Не се смущаваха от фотоапаратите, насочени към тях и че са част от туристическата атракция.

Остава ни още едно място, което не можем да подминем покрай красивите гледки или плаването с лодки по Кънектикът. Това са стъпките на динозаврите в запазеномясто покрай реката, където в праисторически времена се ширели огромни блата, а днес стъпките на техните обитатели са ясно видими в пясъчните скали. Трябва да се тръгне от градчето Холиок по път № 5 на Север и указанията за Парка  са в посока към реката.
Къде може човек да се нахрани? Навред, където ще ви поднесат вкусната храна на Нова Англия…