Как се срещнаха “Атлети в Действие” и “Нов Живот” в Чикаго
Преди 45 години, в едно малко градче на американския щат Охайо, наречено с гръцкото име Xenia, което тук произнасяме като “Зииня”, възниква идеята за спортното движение “Атлети в Действие”. Неговите пионери я свързват с това, че животът на хората е низ от добри и лоши събития, успехи и провали, радост и скърби, а пък в спортната кариера успехът и неуспехът се редуват много по-често и спортистите имат още повече нужда от някой до тях, който да ги окуражи или успокои. Своята основна цел те формулират така: “… Атлетите да бъдат изградени хармонично в трите области – физическа, интелектуална и духовна; да бъдат по-съвършенни като спортисти и като личности!
Така се тръгва към сближаване на вярата и спорта; на моралните устои на Христовото учение и вярата в Бога – със самата същност на спорта, изискващ много сили и дух, морал и подреден живот. И не са ли те наистина много близкии – спортът и вярата? Не са ли сродни, необходими едни за други?
Идеята Агапе
Срещам се, почти половин век след началото в Xenia, с един от баскетболните отбори на “Атлети в Действие”…
Това е загадъчна и странна за мнозина селекция между спортисти и треньори от България и САЩ. Но е добър модел на идеята Агапе.
“Агапе” е една от четирите думи в старогръцкия език, означаващи “любов”. Агапе е една от разновидностите на любовта. В съвременния свят тя е дошла с християнството и е сред неговите основни същности. Това е опосредствената любов към Бога и се проявява като Любов към Ближния. Нейната висша цел е любов у всеки отделен човек към цялото човечество. Тази любов изисква себеотдаване, а не себелюбие и себеуслужване. И това е градивната енергия, която може да води хората в еволюцията им към по-добро бъдеще.
Мястото на събитието е прелестен като бисер неделен пикник сред каскадите от зелени паркове в Чикаго. Те, баскетболистите, идват сред нас след своите си сутрешни баскетболни работи, а тук по поляните са предимно деца, жени и мъже от Българската Евангелска Църква “Нов Живот”, която е в Дес Плейнс, недалече от нашата Православна Църква “Света София”. По тревата рояк деца търкалят някаква огромна надута топка с един доброволец вътре, който накрая изпълзява и се държи като космонавт в безтегловност… През волейболната мрежа два смесени отбора геройски блъскат топката. Домъкнаха и тенис-маса…
Както подобава за една евангелска неделна утрин, всичко започна със служение и молитва. Този път – сред свежите зелени ласки на природата… Бог ни е пуснал блестящо слънце и вятърът е спрян за да не пречи на пинг-понга… Някои кротко събират лъчи, други коментират разни теми по малките горички и полянки, трети просто охлаждат гърло и уважават усилията на група виртуози, приготвящи трапезата.
“Нов Живот” и “Атлети в действие” се срещат като съратници в мисията, на която са се посветили. По традиция спортисти, треньори, официални и технически лица от тези отбори по време на всяко турне не живеят по хотели и спортни бази, а гостуват в домовете на меестни християнски семейства. Баскетболистите просто дойдоха да прекарат заедно един ден сред природата със своите домакини от Чикаго
210 сантиметра са си 210 сантиметра, но 230 са повече…
Първият, когото зърнах от играчите, беше Николай Върбанов. Не че се извисяваше над дърветата, а просто защото 210 сантиметра са си 210 сантиметра! Но 230 са повече. И той преди броени дни се бе сражавал под коша с точно толкова голям американски “център” от отбора на “Tri-Cities All-Stars” в Бристол – Тенеси. Било е това един от малкото случаи, когато Ники се е чуствал малък.
За мен този ден си беше съвсем работен и аз методично успях да изтормозя доста хора и да разваля пикника им с моите въпроси, често издаващи въпиюща некомпетентност по това, за което питах. Първият, когото доведох до отчаяние, беше Брук Ролинс, директорът на “Athletes in Action” за България. Брук говори български 25% по-добре отколкото аз английски. Посветил е своите 14 години живот в България на идеята да задейства българските “Атлети в действие”. Правил е отбори и турнири, учил е големи и малки на любов, толерантност и профсионализъм… Но сега се прибира в Мериленд. Ще му липсва България. Морето, планините, най-вече хората.Общението и съвместната работа с баскетболната ни федерация, Националната Спортна Академия, българските баскетболисти и треньори… Глушков, Иван Евстатиев, Георги Младенов, Барчовски… детските отбори, които са баскетболното бъдеще на страната! Разбира се той остава в ръководството на организацията и ще бъде отново много често – и на баскетбол и в България.
Брук е силен като мениджър, силен е и като лектор. Хармонично развитият спортист – физически, духовно и морално е неговият идеал за бъдещето. “Ние учим спортистите на живот в Бога” – казва той, – и селекцията на отборите ни е както по степента на тяхната подготовка, така и по характер и духовни качества. Те вече имат повече интерес към духовните аспекти на живота. Когато се запознаха с някои библейски текстове – те бяха изнанадани. “Като че е писано за нашето сегашно време и за обществото от днешните хора!” – ми каза един от тях.
След това на хоризонта се появи Рали Джандарска. Тя работи в Българския център на организацията, който се намира в Студентския град. Рали е била по много страни в света – Гана, Йемен, Южна Корея, даже и в Китай и Македония… и е преподавала английски, учила е деца и възрастни как да постигнат своето хармонично – духовно и физическо развитие.
Има ли Вярата място в Спорта? Според бюлетините и информациите, които постъпват през 2011-та година, “Атлети в действие” работи успешно със спортисти от цял свят. Към момента има клонове в 70 страни и се работи с над 10 000 спортисти и треньори. Създадени са около 100 професионални тима и много от тях се състезават в официални и демонстративни турнири и първенства. Имало е вече тази година, или ще има, турнири в Европа, Източна Азия, Северна и Южна Америка, Израел и Турция. Проведени са няколко семинара в Азия и Африка. Най-добро сътрудничество в България имат с федерациите по баскетбол и борба, а от скоро и с Българския футболен съюз. Страната е била домакин на отбори по баскетбол, борба и бейзбол.
Срещнах се и с Лари Шарет и стана дума за неговата екзотична биография като американски баскетболист, после и български – в Сливен, в Ямбол, в “Левски”.Той е тур-координатор на това второ гостуване на българска баскетболна селекция в САЩ.
“Моето верую е да тренирам добре тези момчета, да станат те хармонично развити хора. Искам да направя при тях характера, вярата и семейството част от спорта” – каза старши-треньорът на отбора Джон Джейкъс , който работи със своите помощници Ивайло Стоименов от Велико Търново и Божидар Гьорев от “Рилски спортист” Самоков.
Много се наприказвахме, аз и кой ли не още, които се чувствахме все пак домакини на българските спортисти, дошли на пикника, със споменатия вече “център” Николай Върбанов от отбора на Ямбол, с възпитаника на Националната спортна академия Кирил Райков от Ботевград, които с треньора си Георги Младенов стигнаха финал в България, сега играч на “Черноморец”, с плеймейкъра Юлиян Радионов, който играе професионален басктбол вече 17 години… Възпитаник на Университета за национално и световно стопанство, бъдещ финансист, играл от отборите на “Левски”, на “Лукойл”, сега в “Ямбол”, играл и като единственият българин в турнето на американската селекция на “Атлети в Действие” през 2006 година… “Аз съм професионален баскетболист от 17 години – говори Радионов. – Преди около 7 години един мъж ми каза: “Когато си на игрището – играй за Бога!” Все още се опитвам да разбера истинското и пълното значение на тези думи.
Мисля, че ще бъде добре ако се играе, практикува и действа, не само заради парите и доброто впечатление на президентите или спосорите на клуба, както и за други преходни неща, които всички ние считаме по някакъв начин за важни, а за нещо по-голямо – за духовната мисия на човека в един свят пречистен от вярата в Христа.”
Беше приятно да се срещне човек с такива отлични на терена и прекрасни в живота спортисти и млади хора като Васил Бачев от младежкия национален отбор до 20 години, Росен Тодоров – университетски отбор, с Асен Саралийски – “Черноморец” Бургас, с Милен Костов – “Temple Baptist College”, Сергей Цветков – ЦСКА, Джеремая Босуел – университет “Колумбия” – Швейцария, Милен Димитров – “Спартак” Плевен, Боян Тенев – “Академик” – Благоевград, Станислав Ваклинов – “Рилски спортист” Самоков, Джъстин Нойхауз – “Черноморец” Бургас.
Като четем тимовите листове на баскетболните селекции “Атлети в Действие”, като гледаме срещите им, прави впечатление, че това са по принцип интернационални състави. Понятието “българска селекция” означава, че е тим, съставен предимно от български играчи, но далече не всички са наши сънародници. По време на почивката между спортните сезони на държавните първенства по света селекциите на “Атлети в Действие” се събират заедно, правят турнета по различни страни, играят мачове, обучават деца в баскетболното изкуство, учат себе си и хората около себе си на любов и християнски добродетели.
Пет години по баскетболната пътека между САЩ и България
Първата българска баскетболна селекция е създадена през 2007 г., когато прави и турне в САЩ. Срещаме иманата на Лари Шарет и Роб Престън, които по това време играят в български отбори. Заедно с тях и Петрослав Зафиров, Веселин Веселинов, Васил Стоянов, Божидар Георгиев, Владимир Николов, Ростислав Диков и младия Милен Костов от “Ямбол”, който тази година отново е в отбора – само че вече идва като играч от отбора на Temple Baptist College. Ето какво разказва той пред ямболския баскетболен сайт след завръщането си от турнето: “Моят съотборник в „Ямбол” Лорънс Шарет бе в основата на това за първи път отбор, съставен само от българи и баскетболисти играещи в българското първенство, да бъдат селектирани в тим на “Атлети в действие”. В САЩ посетихме централата на организацията в Охайо. Тя се намира в прекрасна местност. В голям парк са разположени не само офиси, но и много игрища за различни видове спорт, хотели, ресторанти. Направо един малък град. Там изкарахме няколко дни за адаптация. След това започна и самото турне. Участвахме и в един странен за нас турнир. Мачовете не се играеха по време, а до отбелязването на 25 точки. Играхме с обикновени американнки момчета, от тези, които “хвърлят топката” по така познатите ни квартални игрища в САЩ. Въпреки, че не са професионалисти те са невероятни атлети. Впечатли ни едно момче високо едва 140 см. То ни демонстрира изключителен дрибъл и бързина, направо ни скри топката.Непременно искам да споделя с вас нещо, което ми направи силно впечатление. Всяка сутрин целият отбор се събираше заедно – състезатели, треньори и ръководители. Наричат го „ team time”. Двама от нас споделят с целия тим впечатленията си от изминалите дни. После има коментарии. Това допринася за по-доброто ни опознаване и подобрява климата. Бяхме настанени по домовете на обикновени американски семейства. Всички те обаче имаха големи симпатии към баскетбола и с удоволствие сътрудничат на „Атлети в Действие”.
През 2008 г. в българската селекция също участват американци – професионалисти от българските баскетболни отбори, като Лоурънс Шарет и Джеремия Босуел. Отборът прави голямо турне из България – играят в Ямбол, Сливен, Самоков, с “Левски” и ЦСКА, обучават деца, правят семинар на стадион “Нарадна Армия”. После заминават в Чехия, където играят 5 мача, включително и с националния отбор на страната.
Интерес предизвиква в България гостуването на американската селекция на “Атлети в действие” през 2010 г. Сезонът е богат на мачове – турнирът в Националната спортна академия се получава отлично, голяма популярност придобива обучението на деца, като например срещата с възпитаницитена единствената в България целодневна детска градина “Вълшебство” в Бургас, където баскетболът официално се изучава и играе от всички. По това време и за пръв път се заговаря за създаването на постоянен български отбор “Атлети в Действие”, който да участва в първенството на България. Идеята е все още в суров вид, но има разбиране, има и пример в тази насока. През миналата година в Македония бе създаден такъв отбор в Струмица и той се класира на пето място в края на спортния сезон!
Тази година турнето на българската селекция започна с турнир в Скопие, където отборът се класира след “Атлети в Действие” на САЩ и Полша.
И после дойдоха в САЩ, та ги видяхме и в Чикаго. Да се надиграваш в баскетбола с американците в Америка е все пак по-възможно, отколкото да се състезаваш с наша шейна на световното кучешко рали в Аляска, но селекция ни не успя да спечели първите си мачове – с “Tri-Cities All-Stars” в Тенеси /82:92/ и срещу “Звездите на Охайо” /80:96/, които ни противопоставиха споменатия вече гигант, пораснал цели 230 сатиметра! В Чикаго обаче победиха баскетболистите на “Trinity International University” със 100:86. Срещнаха се и с нас, своите сънародници из Америка, разказаха ни и сума ти неща, благодарение на които бихме могли по-внимателно да погледнем нашите дух, вяра и живот, заедно със спорта, усетихме се малко по-близко до духовното начало, което е и истинската, уникална същност на човека.
Климент ВЕЛИЧКОВ
