За книгата на Иван Тодоров
Като котка с мишка
От месеци около книгата “Доктора” в Чикаго се води сякаш една от най-атрактивните игри – на котка с мишка. Котката, в смисъл читателя, мярва в нечии чужди ръце тази книга и, естествено, скача и той да си я купи, но в това време книгата, в смисъл мишката, се е скрила в миша дупка.
Преди време авторът я пораздаде на приятели, после се и попродадоха десетина купчинки от тази нестандартна книга. Но новите пакети, които прескачат океана, правят това някак спонтанно и човек не може да улови графиката на заниманието. Работата е там, че Иван Тодоров отпечата книгата си в родния Пловдив, за да посъздаде малко работа на тамошните горди наследници на Христо Г. Данов. Легендарният издател от началото на 20 век, е превел на български и внесъл навремето толкова ум и култура в наскоро освободената България, че все още в посмачканото ни вече културно общества на Родината от 21 век са живи и частици от неговия – ХГДановски светъл дух на познанието. Лоша шега Ивану изигра скъпотията, към която се пристрастиха авиокомпании и контейнеровози, а книгата му е голяма и тежка, та го принуди да си прави сметка. Така, че ще го четат повече в България, а на нас така ни се пада, като сме се телепортирали толкова далече.
Благодарение на моите сериозни връзки аз веднъж я бях вече попрочел тази книга, а и втори път имах късмет, защото отидох на едно нейно предпремиерно разнищване, което Съюзът на българските писатели в Чикаго и по целия свят организира в най-стария български клуб и културен център в Чикаго – 3756 W Irving Park Rd. Там писателите започнаха уж да се занимават със стилистиката на “Доктора”, но по нейните страници бяха изписани толкова много исторически факти, та скоро стрелите започнаха да прехвърчат из старо време. И хвърляха ги лъковете по такива персони като Калоян и Атила, византийски императори и кривокраки хуни, славяни и прабългари, татарски страшилища и други подобни.
Тази пролет Иван Тодоров заминава за България и като уреди превоза на един го-ол-ям чувал с книги пак ще има, вече официално, представяне на книгата. А до тогава искам тихо да ви кажа някои основни моменти с които ще се срещнете по страниците на произведението му.
Първо – Иван Тодоров е родово надарен с историческа памет. Фамилията му е такава. Пълна с историци. Така че покрай вълненията за съдбата на героите в действията ще изгазите и доста история. По страниците на “Доктора” са вписани обикновено точни исторически факти. Някои знаем от други книги и учебници, други не знаем. Но тук те са ни поднесени като загадъчна и драматична сага през годините на един род, една личност, и в същото време на цял един народ. На нашия, български народ. На деди и прадеди, пренесли на плещите си историята на България през особено време – от робството до свободата.
В действието има много динамизъм – прилича на филмов сценарии за екшън. Четем събития, които ни смайват понякога със своята духова извисеност, понякога със смразяваща наглост.. Нашият съгражданин от Чикаго Иван Тодоров ни разхожда по страниците сред български революционери, народни закрилници и поробители на народа, турски паши и руски генерали, опълченци и просветители, картини от Шипка, Пловдив, Истанбул и гръцките острови, Санкт Петербург и руските езера и гори, Париж, Италия, Белград и Браила… даже и сред познати от по-близкото минало сцени от войната във Виетнам.
Това е готова режисьорска книга, по която някой режисьор би могъл да направи сериозен филм. Главната роля обаче изисква изпълнителят й да се превъплъти в няколко трудни образи, например, от див балкански хайдутин до обаятелен художник от Монпарнас…
Иван Тодоров е писал книгата си дълго време. Може да се каже още от семейното огнище под влиянието на своя баща – историк, който вижда в сина си наследник на своето богатство – историческата памет за България. Тя, книгата, е с Иван в прелестния Пловдив, с нея той прекосява океана и я написва в Чикаго. Авторът прибавя и страници от живота на народа и страната ни след Освобождението. Той стига чак до съвремието на българската диаспора в Чикаго. И това са едни от най-интересните моменти. Някои от чикагските читатели ще открият и себе си из страниците, както и приятели, с които заедно са крачили из „Шилер Парк” или по „Лорънс”, а може да са били заедно и на „Солджър Филдс”, където бихме гърците на „САЩ’94” с 4:0!
Климент Величков
