Утре

Получих препоръчано  писмо от Утре.

Дълго разглеждах плика и датата на него. ”Не,  това е някакава грешка” –  си казах  –  „ не може да бъде,  днес е 28 февруари, а на печата върху марката се открояваше дата 1 март.

Ако беше 1 април щях да разбера „съдържанието” на посланието но сега… погледнах за името на изпращача още веднъж,  „Утре Завтрав Тумороув”…

Пощенският служител сякаш схвана недуомението ми и ей така, по свойски, ми подхвърли:

– Какво, нещо не е наред ли? – каза с наведена глава, поглеждайки ме над очилата си.

– Ами датата,  някак си не ……

– Чакай, чакай, преди да си почнал да се оплакваш, не виждаш ли, че е само препоръчано, а не спешно, и е обикновенна поща, а не телеграма светкавица. Та ден, два забавяне или даже седмица е напълно нормално. От друга страна с тези съкращения….нямаме достатъчно хора да…..

–  Не се оплаквам –  казах малко рязко за да спра тази до болка позната тирада, – моят случай е малко по различен…..

– Ех, дочаках за тези 35 години работа в пощата някой да не се оплаква, и да иска да ми  благодари за свършената работа –  пак ме прекъсна той и продължи, – а то само ядосани и неблагодарни хора срещам през всичките години. 

После смъкна очилата и отправи мек и смирен поглед към мен в очакване на моята благодарност. С  голямо за мен съжаление трябваше да го разочаровам показвайки му плика.

– Както казах, моят случай е по различен, ето вижте сам. Кажете ми знаете ли някой,  през вашите 35 години трудов стаж,  да е получавал писмо от бъдещето. Ето погледнете името на подателя и датата и сам ще се убедите – и му подадох плика.

Не знам какъв ефект произведоха моите думи, но той остана като вкаменен в следващите няколко секунди, след което бързо се опомни и хвърли  поглед сякаш търсеше подкрепление от двете си колежки стоящи срещу него. Те от любопитство следяха може би разговора от самото му начало и сега след като срещнаха безпомощния му поглед повдигнаха почти едновременно рамене, казвайки му по този начин, че му съчувстват, но не знаят как да му помогнат. Той въздъхна и бавно постави очилата си, вгледа  се в мен с поглед,  който сякаш казваше: „Ето, че икономическата криза и стреса в днешно време са започнали да дават своите резултати”… После  бавно пое плика от мен и внимателно се взря в него, като археолог разучаващ древен египетски папирус.

– Не,  не,  това не може да бъде, това е някаква шега или просто вече ми е време да се пенсионирам! Не, не….– продължаваше да си говори нещо сам на себе си.

Двете му колежки, привлечени от професионално любопитство, стояха надвесени над рамото му и също от време на време повтаряха в хор: „Не  може да бъде, не…”

– В нашата държава всичко може! – се провикна господина с побелялата глава зад мен и с това сякаш засили цялата опашка  към стъклото, разделящо ни с пощенските служители.

– Бъдещето ли…Утре…получил…- някой нареждаше забързано и въодушевено.

Като се повдигна  въпрос за бъдещето – настъпи пълна какафония,  всеки говореше без да слуша  никого…

– Какво, какво е получил,….защо, с какво право…как..

– Къде е това Бъдеще,  искам и аз да получа….

– Инфаркт ли е получил,  кой …..аха..

– Получил е увеличение на песията или какво…

– Не бе, получил е нещо от бъдещето, от бъдещето е получил нещо…

– Глупави хора, никой не е получил нищо от бъдещето,  вие не разбрахте ли, че за нас бъдеще няма, нито светло,  нито жълто,  нито окичено с гербери….– провикна се над всички отново човекът с побелялата глава.

Настана тягосна тишина…..

Посегнах,  взех си плика с моето Утре,  моето Бъдеще,  и побързах да изляза с него на чист въздух. Исках да отида някъде на спокойствие и да надникна в Утре, макар и да не бях абсолютно сигурен дали ще мога да понеса онова което е написано от Него.  Добра или лоша вест ме очакваше в този плик?  Ако е свързано само с мен,  мен кучета ме яли,  но ако е свързано с някой от близките и обичани от мен хора,  ще мога ли  да го понеса?

Реших да оставя плика неразпечатан,  така щеше да бъде най-добре,  както за мен така и за Утре. Нищо нямаше да се промени, пак щях да го очаквам и да му се надявам.  Никой не е в състояние да узнае кога е онова негово Утре,  което никога не ще посрещне. Онова Утре за което е чертал планове,  прекроявал е надежди с лека усмивка на лицето или искрящ поглед на задоволство от полета на мечтите си. Именно Утре е била движещата сила тласкала човека напред,  неговото упование в предстоящата ”жътва”, чиято сеитба е от Днес и многото Вчера, останали зад гърба му.  Стремежът от разгадаване и ”поглеждане” в Утре е толкова стар,  колкото и самото човечество.  Къде ли не човек е търсил своето бъдеще,  започвайки от звездите и свършвайки с утайката на дъното в чашата с кафе…  И винаги е откривал своето Утре  в  Днес……

В геометрията три точки определят една единственна и неповторима равнина. От нашите Вчера,  Днес и Утре се определя животът ни,  единствен и неповторим.

Може би трябва да се отдадем на Днес докрай,  та то всъщност е онова Утре,  което не сме забелязали, че е дошло….Защото То винаги ще ти се изплъзгва и убягва, то е като да минеш под дъгата,  колкото повече ти се приближаваш към нея толкова повече тя се отдалечава от теб….

И никаква песен, написана за Утре, не мога да се сетя, може би защото  Утре…

 “ Животът ще дойде по-хубав от песен, по хубав от пролетен ден!”

***

* Четем третата и последна част от „трилогията” на Вас Бор:  „Вчера”, „Днес”, „Утре”. Не ни ли казва той, че всичко се събира в едно, всичко е като че… Днес?