Сорокин стигна Анкоридж!

Премина 11 450 км през 16 щата… 

Човек като машина, бих казал и като швейцарски часовник, Владимир Сорокин пристигна  в Анкоридж в точно определеното време!  9 май. И след като премина от Източното кръйбрежие през Юга и Западните щати, прекосявайки Канада, той финишира дългия си коломаратон, както бе обещал, в Деня на победата.

Това сега е и негова победа! Победа на духа и волята  в едно трудно начинание.

С какви ли не перипетии беше свързано неговото  пътешествие из американската земя! Като се почне от ухапванията от кърлежи и се стигне до срещите с вълците и мечките в най-големя щат на Америка.

Когато го попитах  как го е посрещнала Аляска и как той я е усетил, отговори:

– Невероятно девствена природа и почти безлюдни територии. Когато навлязох в Аляска граничният офицер на Канада ме предупреди, че най близкото населено място е след около 250 килиметра, което на наш българскиезик  означава половин България…

Попитах го дали това е било най-трудния  етап от петешествието и той ми отговори:

– Ако ги разделя – те бяха три: зимата в Тексас, дъждовете от Северна Калифорния, Орегон и Вашингтон и когато си мислех, че всичко вече е минало, Аляска ме сурпризира  със своята дълга зима. Почти 4 дни карах в снеговалеж.  Наложи се на много места да бутам колелото. Хубавото беше, че след дълго бутане следва леко и спокойно спускане. За първи път от моето пътуване дни наред не срещнах  жива душа и имах чувството, че съм друга планета.

– Да, хора няма, но срещна ли някакви животни?

– Рядко оставах сам със себе си. Като се почне от лосовете и орлите и се стигне до срещата ми с двата вълка. Единият  прояви особено внимание към мене. Може би е било вълчица… Приближи се на 3 – 4 метра, с което повиши адреналина ми, но пък добрата страна на страха беше, че направих разкошни снимки, които ще покажа на читателите. Но по-страшно бе следващото ми съприкосновение с нашите свободни съжители на планетата. Беше една мечка – спринтьор, която ме приветствува с  „ добре дошъл” пресичайки пътя ми. Сигурно е била шокирана от гледката – вместо с крака, на някакво непознато животно му израсли две колелета под кръста и то тича с тях през снежната пелена. После разбрах, че съм имал късмат. Това беше черна мечка. По  опасни били кафявите, така наречените „Гризли”. Много от срещите с тях се оказвали фатални. Е, аз бях и въоръжен. Купих си от газ-станция много лютив черен пипер с който обграждах всяка вечер палатката си. Това е добра превантивна мярка.

За да пристигна в Анкоридж точно в Деня на победата  последните дни и нощи просто не жалех сили. И бях награден. Посрещането бе с традиционната руска водка, добре охладена с естествения тукашен климат.

Специална благодарност към Борислав, който прояви невероятно гостоприемство. По стечение на обстоятелствота  9 май за него беше и най-скъпия ден в живота му  – рожден ден.

Също така благодаря за гостоприемството и на Янка, която ми помогна много да се запозная с Анкоридж. Тя е местният координатор на вестник „Старт”, тя  получава пратките по пощата и ги разнася, или хората сами идват да си вземат новия брой. Благодаря и на Нато и Валя Велкови, които ме свързаха с мнозина, вече приятели, от българската общност. Те ме предавака като щафета едни на други и така моето пътуване от Финикс през Лас Вегас, Лос Анджелис, Сан Франциско Сиатъл до  Анкоридж стана много по-леко и приятно. Благодаря на всички мои сънародници в изброените градове за тяхната отзивчивост  и гостоприемство. Благодаря и на в. „Старт”, който с твоя помощ отпечати  репортажите за колопробега ми.Смятам в бъдещата си книга за тазиобиколка  да се спра на всяка една  от срещите си с нашите сънародници, които оставиха незабравим спомен в съзнанието ми.

Моите приятели от Аляска са във възторг от Сорокин. Обаждат ми се често тези дни и разправят сума ти неща, с които Володя просто ги изумил. Сред тя  и това, че като го посрещнали с колелото те едва не припаднали от мразовит спазъм. Въпреки че били облечени с топлите си полярни дрешки, защото тази пролет е наистина необичайно хладна по техните места, те почуевствали измръзване  виждайки госта си на колелото по фланелке с къс ръкав и спортни гащета.. Е, истина е че ако всички хора въртяха по 100 километра на ден с велосипеда  световната огревателна енергетика сигурно ще фалира.. но тове е друга тема.

После Володя Сорокин ми съобщи още някои удивителни факти. Че е преминал тези 11 450 километра с… 3 литра бензин. Използвани за малкото му котлонче за стопляне на храната.  И точно по това време, когато пишех този репортаж, обадиха ми се приятели от Габрово. От тях разбрах, че там правели като че 20-ти, юбилейни, международни, габровски празници на смеха и сатирата. Дойде ми на ум, че Володя Сорокин, който от Вашингтон стигна Анкоридж спестявайки стоици долари от бензин, от запазени подметки и пр., спокойно може да претендира за званиеито ”Почетен  гражданин на Габарово. Като му го казах той рече:

– О, това е нищо! Аз стигнах от Балканите до Австралия за много по-молко. И написах книга за това . От България до Австралия за 1 долар – това наистина е постижение. Смятам да кандидатствувам  не за гражданин, а за почетен кмет на Габрово.

Прав е Сорокин! При това е ползувал обслужването на най-големия  и неизброимо многозвезден хотел из дългите пътища. Даже повече заслужава за такава пестеливост, отколкото само кмет. Но още не можем да го измислим  какво  точно… Единствените му по-крупни капиталовложения в сегашното му, американско турне, са за черния пипер срещу мечките. Но това са оправдани разходи и габровци го разбират…

Бях натоварен от редакцията на „Старт” да пожелая на Владимир Сорокин крепко здраве и бъдещи още по дълги и страшни пътешествия да направи. Редакцията поема всичките му  разходи по едно бъдещо негово околосветско пътешествие за закупуването на необходимия му черен пипер срещу мечки и други подобни твари.

Интервю с колопътешественика: Вас Бор, Аризона

Снимки от пътешествието

Сайт на Сорокин: http://volodiasorokin.com/