Тема на Форума: Мястото и ролята на Българските общности в САЩ за запазване на  родния език и национално самосъзнание”

30 април 2011, Чикаго, Oakton Community College, Des Plaines

Организатори:
Първо българско лицензирано училище “Джон Атанасов” в Чикаго
Асоциация на българските училища в чужбина /АБУЧ/

С подкрепата на:
Посолство на Република България във Вашингтон
Генерално Консулство на Република България в Чикаго

Съвместно с:
Българо-Американска Асоциация в Чикаго
Българо-Американски център за културно наследство в Чикаго

С медийното съдействие на:
Вестник „България Сега”,
Електронен портал „Еурочикаго”,
Вестник „Старт US” 

УЧАСТВУВАТ:
Представители на български училища от Европа – Лондон, Париж и Хамбург.
7 училища от Чикаго, Илинойс
Училищата от Washington D.C.; New York; Boston, Massachusetts; Charlotte, N. Carolina; Philadelphia, Pennsylvania; Detroit, Michigan; Minneapolis, Minnesota; St. Luis, Missouri; Sarasota и Tampa, Florida; San Antonio, Texas; Las Vegas, Nevada; San Diego and Los Angeles, California, а също така и презокеански представители на българските училища в Лондон, Париж и Хамбург.
Общо 24 училища от 3 страни в Европа и 15 града от 13 щата в Америка.

РАБОТНО УЧАСТИЕ ВЪВ ФОРУМА ВЗЕХА:
Сергей  Игнатов – Министър на Образованието, младежта и науката на Република България
Георги Пирински – Заместник председател на 41-то Народно Събрание на Република България
Пат Михалски – имигрантски въпроси и медии към чикагския департамент на Мария Папас
Тихомир Стойчев – Пълномощен министър  при посолството на Република България във Вашингтон
Стефка Йовчева  – Секретар по политическите въпроси към Посолството на Република  България, Вашингтон
Лила Георгиева – Консул на Република България в Чикаго
Петър Чапанов – Експерт при Генералното консулство на Република България в Чикаго
Боянка Иванова – директор на училище „Джон Атанасов”, Чикаго, член на УС на АБУЧ, главен координатор
Боян Кулов – Председател на Асоциацията на българаските училища  в чужбина /АБУЧ/
Снежина Мечева, директор на българското училище към посолството в Лондон, член на УС на АБУЧ.
Камелия Конакчиева – Трибулен, председател на Асоциация “Български език – език европейски” в Париж
Ваня Велкова, основател на Българското училище в Хамбург и член на УС на АБУЧ.
Д-р Сайръс Рийд, зам. ректор по академична дейност в Американския университет в Благоевград.
Йорданка Мелниклийска, директор на отдел „Прием на студенти” към Американския университет в България
Eлена Липкова, зам директор на Българско училище “Джон Атанасов”, Чикаго.
Д-р Никола Чаракчиев, секретар на Българо-Американската Асоциация в Чикаго.
Д-р Росен Димитров, предс. на Настоятелството на Бълг уч “Кирил и Методий”, Бостън,  зам. предс на УС на АБУЧ 
Галина Йорданова, директор на училище „Васил Априлов” – Северна Каролина
Силвия Чифудова – директор на Българското училище в Атланта, Джорджия.
Живка Петрова, директор на “Малко българско училище” в Чикаго.
Динко Динев, председател на Българо-Американската Асоциация – Чикаго.
Диляна Иванова, вицепрезидент на сдружение “Български музей в Чикаго”
Петър Вутов, председател на Фондация “Васил Левски”, Сан Диего, Калифорния
Жана Картелян, учител в неделното училище към Православен храм “Свети Иван Рилски – Чудотворец”, Чикаго
Кина Бъговска, художник, Бълг-Ам ц-р за културно наследство, директор Школа изобраз изкуство “Вл. Димитров – Майстора”, Чикаго
Нели Хаджийска, ръководител на училище “Гергана”, Ню Йорк
Лили Паслиева, директор на Български учебен център “Знание”, Чикаго
Христина Маркова, представител на Българско училище “Св. Св. Кирил и Методий”, Минеаполис, Минесота, САЩ
Мария Лабова, учредител на “Ново българско училище” в Нейпървил, Илинойс
Петранка Стаматова – президент на Еврочикаго и координатор на Временните национални съвети на българите в САЩ
Свещеник Грую Цонков – Българска Православна Църква “Света София”
Свещеник Валентин Ноцков – Българска Православна Църква “Свети Иван Рилски – Чудотворец”

Паралелни дейности в програмата на Форума

“Картинна Импресия на Славянската Азбука” , бе експозицията във фоайетата на Форумния център на „Оуктън Колидж”, подготвена от младите художници в българските училища на Чикаго, ръководени от художничката Кина Бъговска. Подобна по сюжет изложба, също от картинини на чикагски ученици, имаше забележителен успех в Япония преди две години.

“Моменти от историята на българската имиграция в Чикаго”, една забележителна фотоизложба в резултат от дейността на учениците от „Джон Атанасов”  – изследователи на събитията в българската дисапора през миналия век в САЩ бе посрещната с интерес от гостите.

Музеен кът с експонати на сдружение „Български музей – Чикаго”, представени от Елена Табакова и Диляна Иванова

Театрална постановка. Ден преди започване на Форума в един от чикагските театри бе показана за участниците в това събитие пиесата “Револверът”, продукция на One Way Theater, Boston. В постановката участваха артистите Джина Ди Донато от  Ню Йорк и Иван Ангелов от Чикаго. Мая Праматарова, автор и режисьор на пиесата, създател на театъра в Бостън, показа блестящо, че въпреки трудните за правене на театър условия  в реалностите на имигрантството – може да се прави високо изкуство!

Прожекция на филми:  „Видеохроника на българските училища в Чикаго 2011”, реализация на режисьор и оператор Мария Илиева,      „С любов за децата ни”  – филм за Асоциацията  на българските училища в чужбина с автори Райна Манджукова от ТВ „Скат” и Снежина Мечева, директор на българското училище в Лондон.

---

Задачи на Форума

Обмяна на идеи и практики за опазването на българския език, култура и национално съмосъзнание у младите българи в САЩ.

Създаване възможности за училищно обучение на повече деца от българската диаспора

Коментарии и идеи за усъвършенствуване на  съществуващата сега Програма на Образователното министерство „Роден език и култура зад граница”

Инициативи за по-добро взъимодействие между българските училища и българските държавни институции.

Церемонии по откриването и поздравления:

Малък поздравителен концерт при откриването на Форума от учениците на училище „Джон Атанасов” – Чикаго.

Поздравителни адреси: Георги Първанов – Президент на Република България, Елена Поптодорова, Посланик на Република България в САЩ,  Ирина Бокова – Генерален директор на ЮНЕСКО

{morfeo 4}

---

 

Българската държава в нашите училища из Америка и ние в Българската държава…

Тази пролет в Чикаго

 

Тази пролет на 2011-та годин, в Чикаго станахме свители и участници на една историческа среща. Дойдоха мнозина, и то с много добри намерения. Забравени бяха политическите пристрастия и лична неприязън, защото ставаше дума за деца и за училища. Беше среща на учители и на институции и личности, от които зависи обученито на българските деца в Америка. Общо казано тук се профилираше бъдещето българско,  или поне на една част от него.  Става дума за чикагския „Форум на българските училища в САЩ”.

 Предистория

Събитието има и своята предистория. Беше пак на пролет и пак в Чикаго, през 2006 година. „Малката българска столица зад океана”, както нарича града нашият сънародник Орлин Крумов в една своя книга, стана домакин на „Втората световна среща на българските медии”. Честта бе заслужена. По това време Чикого бе и безпрекословната задгранична медийна българска столица  със своите 6 вестника, няколко електронни издания, радио и телевизия.  Дойдоха колеги от 32 пишещи, говорещи и предаващи на роден език по всички краища на света български медии. . Журналисти и издатели от Австралия, Канада, Франция, Русия, Швейцария, Испания, Ирландия, Гърция, Сърбия… разбира се и от България – директорите на Българаското национално радио, на Българската национална телевизия, БТВ, Нова телевизияа, Дарик-радио, главни редактори и наши колеги от „24 часа” и  „Труд”, от „Дневник”, „Монитор”, „Банкер”, „Сега”,  „Дума”, „Стандарт”, „Новинар”, от Радио „Нова Европа”, от изтъкнати електронни медии…  Това беше първото мащабно, от международен мащаб, събитие състояло се в Българското Чикаго, световна изява в Българската Америка.

И тогава именно, на този медиен форум през май 2006-та година, сред едни от първите, на трибуната, се появи и педагожката Боянка Иванова, която обяви идеята за обединение на всички български училища зад граница. Преди пет години по нашите места те бяха малко. Като че  само в Чикаго, Вашингтон, Бостън, Питсбърг. И нейното сегашно школо „Джон Атанасов” го нямаше, после го създаде. Но тя имаше вече своя визия за бъдещето. Представи идеята за една организация, посветена на българските училища в САЩ, за единни образоватални стандарти, единна система за администриране, контрол и оценка на обучението. Подготвена била вече и обща харта, която да спомогне за опазване идентичността на българските деца, които само в Чикаго били по това време около 12 000. Иванова изложи тогава убедително и какви са плюсовете, според нея,  от една бъдеща единна образователна политика към българските училища в чужбина от страна на българската държава.

Ние, скептиците…

После, през годините, повече скептици, отколкото позитивни ентусиасти, коментирахаме отвреме навреме създадената  Асоциация на българските училища в чужбина и дейността на тази организация. За Христо Стоичков дочухме, който дошъл на един подобен форум на българските училища в Испания. В съзнанието ми е, че ще създават обединяваща българите детска футболна школа под неговаите грижи и внимание. За което аз, лично, особено пледирам. Прелиствахме през годините  и тъжните  новини за затварянето на училища в България  по липса и на пари и на деца, смаляването на отпуснатия бюджет от 5 милиона лева за училищата в чужбина, намален след това на 3 милиона за съществуващите тогава  53 училища  и в крайна сметка сегашните 2 150 000 за сегашните 109  училища,  включени в Програмата за училищата извън страната. Падало се годишна издръжка на дете колкото в България… Във въздуха витаеха и въпросите – а защо България да дава и тези пари за деца, които са с американски паспорт, английски език и вече янки по възпитание?

Е, ето че дойде и денят! „Форум на българските училища в САЩ”!

След очакваното напрежение и опъвана не нервите – кое как да стане, събрахме се  в  Oakton Community College, мястото на Форума. Тук  българското училище „Джон Атанасов” наема 10 учебни стаи, та в наистина американски училищни условия да обучава 150-те български учеици. И се получи. Стана Форум за чудо и приказ. Всичко стана по-добре и от най-доброжеланите очаквания.

Имаше официалните речи и приветствия. Още повече и по-ценни – професионални контакти. В атмосферата на Срещата витаеха и се смесиха много идеи и познание, които бяха донесли със себе си педагодзите от битуващите вече в САЩ десетки български училища. Създадени с помощта на Асоциацията на българските училища или без нейната помощ – с личен ентусиазъм от страна на наши сънародници. Някои подсказаха как за 30 долара месечен наем са намерили свое класно помещение в американска библиотека, където условията за занимания са парфектни. Други разказаха как нашите училища в американските градове се превръщат в български културни центрове…

България в нас и ние в България

Пълномощеният  министър  при посолството на Република  България във Вашингтон Тихомир Стойчев прочете топлото, сърдечно и елегантно приветствието на Посланик Елена Поптодорова, чиято ангажироност не позволи да присъствува лично на Форума. Имайки предвид безпрецедентното присъствие на Форума на един солиден държавнически тандем от България  – министъра на образованието, младежта и науката  Сергей  Игнатов  и заместник председателя на 41-то Народно Събрание на България Георги Пирински, Тихомир Стойчев каза: „Ето – тук е Парламентът, тук е Правителството на България, вие пък тук сте тукашния Парламент! Във вашите възможности е да потърсите заедно най-добрите пътища за по-широки и ползотворни контакти в бъдеще. Посолството и нашите консулски служби ще подкрепят всички български училища във всичко, което е необходимо и осъществимо”.

Без съмнение главните въпроси се отнасяха до изясняване статута на българските училищах в чужбина. Доколко те ще бъдат легитимни пред закона за да получават субсидии. Доколко дипломите, които издават биха били валидни пред други училищни и университетски власти.

Предстои да се формулират ясно критериите, по които ще се оценява дейността на всяко задгранично училище Само отговарящите на определените критерии учебни заведения биха могли да участвяват в Програмата на Министерство на образованието, младежта и науката.

Смята се, че настоящата Програма „Родна реч и култура” достига до около 9 000 български деца в чужбина. Но дори и отпускането на средствата за тях не е достатъчно ясно регламентирано. След този Форум това ще бъде решено. Забележително е, че още преди да стартира  Форумът свърши работа: в Министерството спешно решиха един болезнен въпрос – със специален документ бе постановено, че българските посланици в чужбина могат да узаконяват с подписа си годишните свидетелства за завършен курс на образование. Отпадна  една патова ситуация – има дипломи, ама не „важат”…Само това да беше – пак доказва тезата, че щом има активно гражданко и професионално стремление – резултати се постигат. Българските учители  в САЩ го доказаха бесспорно.

Липсата на човешки ресурси в България се задълбочава, по-точно – на добре образовани и абасолютно необходими в съвремения  технологичен свят свят специалисти. Това явно ще доведе до по-голям тандем между българите в България и българите по срвета. Ситуацията изисква да се решават по-бързо и ефективно административните и финансови въпроси. Ако и други мислят като министър Игнатов, който каза, че „България е там, където има българска общност и училище”, очаквано е да се свършат някои нестандартни, но с голям ефект, неща. Може да знаете, може и да не сте чули, но Русия, където също руснаците се свършват,  не престава да плаща и „родните заплати” на много свои специалисти, които са отишли на работа в чужбина. Така те получават по две заплати, но и приемат поръчки в своите изследователски дейности да посвършат и някоя друга работа на „полза роду”.. А като се върнат – ще знаят и не една непозната в Русия технология…  Заплати на нашите учени ние не плащаме, даже ги режеме до кокал техните заплати в самата България. Но инвестициите в българските училища в чужбина за опазването на българската идентичност у младите ни сънародници, може да свършат в бъдеще много добра работа. Един от тях да се върне в България като специалист, подготвен в най-добрата по образование и технолигии в света страна – може да се окаже повече, отколкото да внесем стотици „трудови ресурси” от Азия или Африка.

Нека връщащите се в България деца могат да продължат и без проблеми образованието си или да си намират добра работа – мостът в двете страни вече трябва да работи еднакво перфектно…

В своето привтствие и тезиси парламентаристът Георги Пирински оцени високо оганизацията на Форума, наговият състав от преподаватели и активни членове на различни обществени организации в САЩ и Европа. Той сподели усещанието си, че се намира в едно горещо средище на българаската култура.

„Какво ни събра – запита той риторично, – събра ни желанието да направим нова стъпка към осмислянето на най-важния въпрос – на какво и как да обучавеме нашите деца. И Чикаго, като средище на общности от различни народности и носители на различни етнически култури, като един огромен център за интегрирание, се оказва много добро място”.

От трибуната…

По време на докладите и дебатите в залата  ни се случи да видим и чуем два абсолютно различни подхода за представяне на авторските тези. Д-р Никола Чаракчиев, който представи материали, събрани и систематизирани в Българо-Американската Асоциация, относно развитието на българската диаспора в Чикаго през последните две десетилетия, направи това със забележителен темпаерамент и чувство за хумор. Дори тези от нас, които нямаха понятие за чудесиите на ДНК-инвазията в научния свят се заслушаха. Разбрахме повече отколкото от статиите по тази загадъчна тема, които не дочитахме, защото заспивахме над тях.

Малко след него на трибуната се появи една симпатична българска учителка, поживяла доста в Хамбург, направила и българско школо там. Ваня Велкова ни прикова на седалките със своя по „немски на квадрат” съставен доклад. „…Първо А… Б… В…Второ А…Б… Трето… , подредено в железен строй  като в гвардейски баталион! Нито една излишна дума, нито един непотребен жест, кратко, точно, ясно, перфектно. Нещо повече – тя бе дошла от Хамбург след като беше нацепила и изследвала атом по атом  Националната програма. Някои от нас я бяха прелистили на вентилатора…  Тя направи на пух и прах някои императиви в текста на тая програма, анализира други и предложи своите варианти… „Национална програма „Роден език и култура зад граница „ – принос и препоръки за уъвършенствуване” – така си беше кръстила своя доклад и  направи точно това – каза своите препоръки и даде своят принос. В редакцията на „Старт” нямаме ресурси за нейната заплата, но ако вие сте министър или Бил Гейтс – вземете си я за сътрудник  и си ходете по Африка на екскурзии…

Петър Вутов, председател на Фондация „Васил Левски” в Сан Диего, където наскоро чествуваха  Апостол Карамитев и се срещнаха с неговия син и създател  на филма за големия българаски актьор, разказа как дори в една малка общност, където българските семейства са пръснати далеч едно от друго, може да се създава близост и интерес към българското, как децата го утвръждават  у себе си при срещите с българската литература, изкуство, фолклор, заедно с родителите си. Той изтъкна колко важна е ангажираността на семейството за опазването на българскато самосъзнавие, също и дейността на обществените организации в тази насока.

 Хриска Перфанова  от училището към църквата „Нов Живот” , Чикаго разказа как доброто планиране и координация на действията между личности и институциите, поели грижата за обучението и възпитението на децата, могат да създадат добрата атмосфера за добри резултати.

Лили Паслиева от Българския учебен център „Знание” и училище „Родна реч” в Чикаго, където за 120 деца се грижат 22 учители и персонал, каза, че тук, на форума ги е събрала любовта и отговорност към онова, което ни прави българи – родният език! Тя посочи опита на гърци и поляци, които благодарение на своите училища и културни институции, на националната преданост на родителите, успяват да помогнат за успешната адаптация на децата си към американското общество, но в същото време младите остават здраво свързани и своите родни корени. Според нея Форумът е помогнал на всички „да си сверят часовника” и да планират по-нататък своите усилия.

Галина Йорданова е основател и директор на едно от „най-младите” български училища –  „Васил Априлов” в Шарлот – Северна Каролина. Тя каза, че за нея Форумът е много приятна изненада, както и срещите й с толкова много съмишленици. Още повече и появата на такива хора както Любомир Йорданов от Лос Анджелис, чиято фирма, без да търси рекламните облаги от спонсорството, превози безплатно тазгодишните учебници за училищата в САЩ от България.  С неговата материална помощ са изпратили необходими вещи и подаръци за българско училище и общежитие с деца, към които трябва да се полагат особени грижи. Пак „Бомар Трейдинг” е платила самолетните билети за участници на Форума от Шарлот, Лос Анджелис, Далас, Лас Вегас, Сан Диего… Някои от тях не биха могли да дойдат без тази помощ… Тази форма на дарителство за нея е признак на позаглъхналото меценатство, характерно с това, че хора и институции с възможности  подпомагат културата, науката и други човешки дейности като дарители, без да го вършат за реклама или намаляване на данъците.

Сайръс Рийд, заместник ректор,  ни представи една малка и приятна приказка, която излиза че е вярна – как да вземем американска диплома за висше образование   в България. Много просто –  запишете се в Американнския университет в Благоевград – обясни на всички и Йорданка Мелниклийска – директор по „Прием на студенти” към Университета.  

Жана Картелян от училището към „Свети Иван Рилски – Чудотворец”, Чикаго говори за ролята на неделното училище към Хпрама за запазване на родната самобитност и повдигна въпроса за обучението по вероучение.

Кина Бъговска, художник, преподавател в американски колеж, преди това доста години в Националната художествена гимназия в София, журналист във вашия „Старт”, се появи два пъти с два доклада – в единия като представител на създадения, главно с нейните усилия  преди две години Българо-американски център за културно наследство, в другия – като спец по рисуване в  „Школа за изобразително майсторство „Владимир Димитров – Майстора” в Чикаго. Тя  говори за изкуството като универсален език за общуване  и адаптиране. Също и за  спецификата при обучението в специализирана школа.

Нели Хаджийска от Ню Йорк сподели един уникален опит – навсякъде хорове и танциви състави изникват при дадено училище, при тях училището е възникнало при хор „Гергана”…

Христина Маркова от Минеаполис работи с 35 деца и няма никакви проблеми при набирането на средства. Тя има армия от доброволци, родителите участвават навсякъде, училището е станало и неформален културен център, работят различни кръжоци, имат отлични връзки и правят съвместни програми с американски културни организации. Оказва се американците с интерес и емоционално възприемат българския фолклор, стилът на общение и живота на нашите сънародници.

Климент Величков

Снимки: Милко ВЪЛНЕВ