Улица „Узунджовска”

Това е една малка уличка, пресечка на Витошка, бих казал в центъра на София. Улица „Узунджовска”. На единия ъгъл беше старата кръчма „Кюстендил”, където всяка вечер се събираха старите кримки, облечени в изтъркани балтони, ядеха  кебабчета от една обща чиния и пиеха  наливно червено.

Отваряш вратата за да влезеш, а вътре е толкова задимено,че софийската мъгла ти изглежда като чист планински въздух. С влизането чуваш много мъжки гласове да говорят едновременно, но те за момент затихват за да видят кой е нарушил тяхната света обител и отново подемат своите си постоянни разговори и спорове.Вътре нямаше място за жени, това беше място само за мъжете – да се начерпят, да се оплачат от живота и да се похвалят какви велики любовници са. От време на време глъчта се заменяше с хор от пиянски дрезгави гласове, които за очудване звучеха в хармония и ме пренасяха в духовната обстановка на църквата „Александър Невски”. Ние там влизахме само за да потърсиме бащата на  един от моите приятели за да му кажем, че в къщи го чакат за вечеря.

Малко по навътре в уличката имаше един малък  „Тото пункт”, който го управляваше бай Васил и това беше нашeто сборно място, защото повечето от приятелите ми живееха на тази уличка. Ние се събирахме там почти всеки ден и решавахме какво ще се прави за вечерта, водехме спорове, обсъждахме мачове, разисквахме нови филми, които сме гледали и западна музика, която сме записали дискретно.

„Нашата тумба”, както я наричахме, се състоеше от дестина приятели и много трудно приемахме нови членове, тъй като смятахме, че ще се наруши хармонията и близостта, която съществуваше между нас.Това бяхме аз,  Илия ( прякор  Пол), Кеж, Баджо, Джоката, Мулето, Графа, Гецата, Гирчо, по късно приехме и Джими.

Кеж беше инициатор на действията и   измисляше прякорите на всички. Той беше високо и хубаво момче и мацките му се отваряха най много на него. Винаги обичаше да си прави майтап с всички, което често избиваше на подигравка. Тренираше баскетбол и така изкара по леко военната служба. Винаги негодуваше от комунистическата управа и може би затова аз, той и един друг приятел избягахме от България и се озовахме в Америка.

Баджо беше артистична фигура с голяма лъвска глава и голям нос, който винаги се потеше и той  постоянно го забърсваше. Когато правехме купони той пускаше своя  „Луи Армстронг глас” и запяваше: „О, Уен дъ сеинтс  го марчинг ин” и ставаше целия червен. Беше влюбчив и на един купон се увисна на балкона от първия етаж и заплаши че ще скочи заради едно момиче.

Джоката беше веселяк и симпатяга, въпреки че идваше от разбито семейство и от малък работеше лятно време за да изкара някой лев. Леко мургав и с готина усмивка, той свиреше шлагери на китара от рода на „Щом намажем релсите със газ, влака спира в този час” и  „В Америка всички жени обичат мъжете с пари”. Като ученици, той беше доста популярен и хващаше  готините гаджета. Когато пийнеше ставаше сантиментален и си изливаше мъката за да му олекне.

Мулето беше висок, атлетичен и много добър  баскетболист. Въпреки, че притежаваше физическа сила, никога не влизаше в конфликти и беше голям добряк. С мадамите се държеше малко смутено, въпреки, че имаше всякакво основание да бъде самоуверен.

Графа или Лисицата, както го наричаше  Кеш имаше действително осанка на граф и никога не споделяше своите работи с тумбата.Винаги действаше самостоятелно и може би затова Кеж му беше лепнал този прякор.Той бе доста добър волейболист и много успешен сваляч на готини мацки.

Гецата беше също така висок, с мустачки и физиономия на цар Борис. Смяташе се за един от най добрите ни волейболисти по онова време и по край него и ние се познавахме със зведите на волейбола от онези години. За мене той си остава най добрият приятел и истински пич. Щом хванеше китарата, вдигаше леко веждите нагоре, една трапчинка се появявяше на бузата му и нежната лирика на неговите песни се разливаше и докосваше нашите подпийнали души. Само той знаеше думите на тези неизвестни никому друг песни  като  „Край брега на тиха Струма спря

Гирчо се присъедини към тайфата след казармата и си намери точното място при нас. Беше дошъл в София от Кърджали за да следва минно инжинерство.Той притежаваше изключителен ум и с него бяхме партньори на бридж. Не можеше човек да не го хареса от пръв поглед, а най много мацките. Висок с открити зелени очи и тъмна коса, усмихнато лице и винаги точен в отношениятя си с приятелите. Свиреше страхотни романси на китара като „ Бели ружи,нежни ружи цъфнали са на прозореца”, или  „ Когато среднощ  пиян се завръщаш и киска се вихър самотен…”. В ония студентски гладни години той живееше в казармените общежития на бившия шести полк,където сега е НДК и  понякога ходехме заедно да се храниме в студентския стол на Солунска.Страхотно готино момче, съдбата го награди щедро и в момента притежава една от най големите фирми в областа на минната индустрия и действа в световен мащаб.

Джими се присъедини още по късно.Той беше вечния студент по химия. Дошъл в София от Дряново за да следва, бохем по душа, къркаше уиски и играеше покер, често го намирахме  в сутеренната стая на къщата на Узунджовска заспал с балтона и прихлупена мека шапка.Той имаше класическия вид на агента Джеймс Бонд, с квдратни челюсти, силни черти на лицето, тъмна коса, много добре сложен и беше манекен за списание „Лада”. Славеше се като известен сваляч на „мадамчетата”, както той ги наричаше. Обичаше да ни предава уроци по „свальовки”. Когато вървяхме по пияцата на „Ръкси” (ул.Раковска) и се зададеше някоя готина мадама, той казваше „ Гледайте как се сваля „  и я пресрещаше с грамадни крачки, усмихваше се, протягаше голямата си ръка, галантно хващаше нейната и я целуваше. След това явно казваше своето  клише, което почти винаги отваряше вратата към нейното сърце, и вечерта тя се озоваваше в „мазето”  – къщата на Узунджовска. Той работеше  в Арома и по негова рецепта ние приготвяхме „Питието на прелъстителя”, което се състоеше от чист спирт, конячена есенция, захар и лимон. След няколко глътки от това питие почти никоя мадама не отказваше, тъй като то беше леко на вкус, но имаше траен вълшебен ефект.

Сега, когато пиша с такова умиление и гордост за моите приятели от онова време, с които се събирахме на улица „Узунджовска” и имах  най хубавите моменти в живота си, се сещам, че никой от нас нямаше много пари, никой нямаше кола, освен аз, който се бях сдобил с един ефтин Волксваген-костенурка и всички се возехме в него. Ние нямахме скъпи апартаменти или къщи и се радвахме ако някъде можеше да се намери терен за купон. Но най-веселите прекарани моменти  бяха в  „мазето” на къщата на „Узунджовска”, където на втория етаж живееха заедно двете фамилии – едната на Кеш  и другата на Баджо.

Къщата в класически стил на “Узунджовска”, в чието “мазе” ставаха купоните.Къщата, в която се намираше това „мазе” беше в класически стил, на три етажа, и наследствена собственост на семейството на Баджо, която по късно им беше върната след събитията от 1989 година. Но по онова време те живееха наблъскани на този втори етаж, а ние всички използвахме „мазето” за веселби и развлечения, като водехме мацките там. Или, както скоро един мой приятел се изказа, „ Ех ,помниш ли това мазе, което ни изпожени всички нас, приятелите”. Разбира се това мазе беше един вид сутеренна стая с мебели, два кревата,барче и миришеше леко на мухъл от влагата.

Когато съм в България често минавам по „Витошка” спирам се на ъгъла на „Узунджовска” и гледам към тази къща и мазето. Сега къщата е закупена от фирма и е реставрирана. Старият тото пункт е затворен с ръждясали капаци. Поглеждам към балкона на втория етаж  и ми се иска да подсвирна нашия сигнал и да видя Кеш или Баджо да изкочи, но знам, че и двамата вече ги няма, както се простихме и с Джоката и Мулето. С останалите все още се виждаме на питие понякога. Графа скоро ми каза: „Поле, снарядите  падат все по близо около нас”. А пък на  Гецата любимия израз е:  „Нямам биологично време за глупости”.  И може би е прав. Светът в момента е пълен с толкова безумни глупости и насилие, че никой не мисли за тези добри чувства, като истинското приятелство и човешките стойности. Хората си прекарват времето във виртуални връзки и желание за бързи пари,  и стават все по нещастни и самотни.

Но аз и мойте останали приятели от „тумбата” сме облагодетелствани, тъй като сме извървяли по голямата част от житейската пътека и действително имаме прекрасни спомени от тази малка Софиийска уличка наречена  „Узунджовска”,  на която се събирахме и изградихме едно истинско приятелство!

 Илия БЕЖАНСКИ