БАА в Чикаго достигна рекордните 14…
Четиринадесетата поредна сесия на „Български дни в Чикаго” вероятно е своеобразен рекорд в палитрата на българските организации в чужбина. Липсата при чикагските българо-американци на характерни явления в обществения живот на българите като отделяне, резцепване, отлюспване, напускане, отричане, или биене на шута, казано със спортен жаргон, подсказва нещо. Може би това, че в тази организация са се събрали и работяг заедно разумни и подходящи хора, а може би и голям късмет.
Беше доста по-различен от друг път финалният ден на феста в неделя, 1 май – беше като Яворовото „Когато гръм удари, как ехото заглъхва”…
Гръмът беше предния ден на паметното за Българската Америка събитие – „Форумът на българските училища в чужбина”. На него стана въпрос има ли бъдеще българският език, духовност и култура за хора като нашите деца, които плуват в дълбоки англоезични води. Сега, в салона на Българо-Американската Асоциация, се дискутираше дали яко са споени в американската земя българските корени на родители и прародители на тези деца, та да ги изведем на добър бряг – хем американски, хем и български…
Дойдоха и главните герои на ръзтърсилия ни вчера със своята организация, деловитост и дискусии Форум. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката на Република България, Георги Пирински – зам. – председател на 41-то Народно събрание, Тихомир Стойчев – пълномощен министър при посолството на Република България във Вашингтон, д-р Боян Кулов – председател на Асоциацията на българските училища в чужбина, Стефка Йовчева – втори секретар по политическите въпроси към Посолството на Република България във Вашингтон, временно изпълняващ длъжността Генерален консул в Чикаго. Както и Боянка Иванова, най-отговорният виновник за състоялия се Форум.
Много от останалите ерудирани и симпатични фигури от вчерашния Форум също прекрачиха прага на БАА, от която, както каза един от тях, „…научаваме повече, отколкото от медиите”. Независимо от тази дълбока рана която ми нанесе този човек ще спомчена и него сред симпатичните гости: Сайръс Рийд от Американския университет в България, д-р Боян Кулов . президент на АБУЧ и Снежина Мечева – от Управителния съвет на АБУЧ и директор на българското училище към посолството на България в Лондон, Ваня Велкова – основател на Българското училище в Хамбург, член на УС на АБУЧ, много педагози и специалисти по културата като Кина Бъговска,
Първите думи на председателя на БАА Динко Динев бяха, че за него и неговоте колеги от организацията е изключителна чест че са били част от Форума. Към Пирински и Игнатов той се обърна с дзумите, че вярва, сигурен е, че българският Парламент и министерски съвет ще направят всичко възможно българското училище, даца и учители, да получат възможност за спокойно и ефективно обучение. Георги Пирински каза, че ето сега, в павилиън на Чикаго, седим заедно парламент и парламент на българите от Изтока и Запада на Атлантика и ако по-често правим това – и по-напред ще стигнем в общия прогрес… Той поднесе на Българо-Американнската Асоциация много подходящ подарък . подборка от важни материали на Българския парламент от 1898 г, познат със своят изключителен демократизъм, като каза, че е запознат с практиката на българите да решават нащата на „кръглата маса”, каквато в този град действително нпавихме преди няколко седмици.
{morfeo 5}
Министър Игнатов каза, че чикагскитех му дни са минали вълнуващо, защото е усетил колко хубаво е да се гово и на такъв хулбав език като българския на американаска земя. И на небостъргабите, дори, им отива – пошгува се някой в приятната атмосфера. Министърът ощех веднаж повтори, че ангажиментите към учебното ндело, които бяха коментирани и поети на Форума щке лбъдат идзпълнени.
Тихомир Стойчев каза: ” За пръв път съм на „Български дни в Чикаго”, но зная за прекрасните традиции, които имате при решението на въпроси, които ви вълнуват. Чикаго се утвърди като Център – по броя добрата работа на своите църкви и училища, обществени организации, издания… Всичко това е един много достоен пример. Желая успех на вашия неформален Парламент!”
С една малка церемония патронът на 14-те „Български дни в Чикаго” на БАА Стоян Стоев предаде пълномощията си патронна на бъдещите 15-ти „Дни” – Евелин Костов, който ще командва парада през опасната /според астролозите/ за Земята 2012-та година. Също както кмета на града – домакин на старите Олимпийски игри предава знамето на кмета на града –домакин на следващите Игри…Както винаги зам.президентът на БАА и секретар на организацията д-р Никола Чаракчиев най-напред ни разсмя, после ни изуми с разкритията на генеалогията, към които насочва вниманието ни. Той ни увери, че двуезичното обучение е направо бар Божий, още и лечение. Защото ако едно дете на 6 години вече си служи с два езика – то не може да получи инсулт! Това, разбира се, беше лоша новина за мен и други такива които навремто са научили дори майчиния си език с голям труд. Д-р Чаракчиев ни показа ощке и една флашка, в която били събрани 3милиарда и 3000 милиона бази, които, моделирани на компютър могат да те представляват на бъдните покорления и тех да прадзгодарят с тебе, така, както ние сега си говорим помежду си. Лошото е че сега днешният човек може на само да си говори със събеседника, но и да се сбие с него и да докеже коя е истината, а тогава оня бъдещ човек само ще му дръпне шалтера на тоя сегашния, компютърния. Но това е в рамките на шегата. Може и да не го дръпне. А вие ако се интесувате от научни подробности, а не от журналистически подмятания, свържете се с д-р Чаракчиев или потърсете в този брой поне част от доклада му, който поместваме, ако не му мине котка път. Ако мине – в следващия брой.
Г-н Чаракчив затрудни до крайност гостуващия ни министър, като му предложи да направи към министерството си „Държавна агенция български геном”, което било по-важно от подслушването, с което се занимава съседното му министерство…
По време на дебатите за висшето образование се разбра, че сега в България ще оценяват университетите по един много готин показател. По това колко пари получават възпитаниците на тези университети в бъдещата си работа. Лично мен това ме вдъхнови много, защото точно сега най-лични по тези показатели са възпитаниците на моята любима академия. ВИФ, нали знаете? Наречена сега НСА. Много богати хора имаме и началници много големи.
Председателят на БАА и водещ срещите Динко Динев, който е завършил Философия в Софийския университет и е далече след нас по възможности, взе че благодари на Петър Чапанов от Чикагското Генерално консулство за времето, в което за нас се грижеше един добър, дори много добър консулски екип. На него му изтичал мандата, друг ражда, а третият го прибраха в Родината. Сега правят серия конкурси за да ни пратят най-добрия нов.Елена Липкова от „Джон Атанасов” е още и педагог в американнскоучилище за надарени деца. Разказа ни как ги изнамират и обяучават след това. Ходели по цели дни с дебели книги из училището. Което показва, че даже и в Америка четат, а не само гледат телевизионни сериали, та страната ще я бъде.
Най-интересно беше артистичнотох слово на Сайръс Рийд, който заедно с асистентката си Йорданка Мелниклийска – ректор по приема на студенти в Американския университет в Благоевград, ни показаха що е професионализъм и как на практика изглежда той. Ректор – неректор, дама – недама – двамата ни раздадоха цяла печатница хубави лъскави примамки, и ни обясниха нещата персонално. Сайръс ни разказа с чудесен хумор и много свежест защо трябва да учим именно в неговия унилерситет, а не примерно в Нов Български или Харвард. Бях пленен, истина ви казвам, а и личните ми разследвания потвръждават, че в нашата Пиринска Калифорния в момента работи един институт наистина на високо американско ниво, признат навсякъде по света, не струва скъпо, а и студентският живот в България е един подобрен вариант на най-добрия бренд, познат като „Хайделбергски студенти”. Сайръс в личен конфединциален разговор ми обеща, и дано да има късмет, и аз да се запиша при него и да изуча нещо като хората. Нищо че няма да съм от най-младите.
Хриска Перфанова, преподавател в училище „Нов живот” към едноименната Българска Евангелска Църква, сподели някои особено добри и приемливи начини и практически неща, които ще спомогнат да запазим нашия език и култура сред съзвездието от различни етноси и англоезичната среда, в която живеят нашите деца. Не е моя работа, нито пък мога, да го преразказвам. Ще имате възможността да го прочетете в оригинал.
За пореден път с особено внимание бе възприето участието на Нели Ласко от Главната прокуратура на щата Илинойс и адвокат София Знаймер, които говориха и показваха и предпазваха нас от хитрите посегателства на измамниците и крадците на лични данни, благодарение на което се добират и до личните ни пари. Пратеничката на прокурор Мадиган е вече много добра позната от практическите й лекции по форумите на БАА. 36 000 оплаквания годишно постъпват към един специален екип на щатския прокурор. Най-често от емигранти, излъгани, ощетени, от своите работодатели, направо ограбени. Услугите на екипа са в някои случаи безплатни, друг път с нормирано малко заплащане. Нашите братя – нелегални, не трябва да се боят да прекрачат прага на илинойската прокуратура. Никаква връзка между прокуратурата и емигрантските власти не съществува, те не са осведомители, те са хора на правото, които защитават правдата за всеки човек, независимо от неговия статус.
София Знаймер, която почти винаги гостува на БАА заедно с Нели Ласко, е от онзи тип честни, почтени и ерудирани адвокати, които правят чест на българската общност. Знаймер има специална рубрика във в. „Старт”, където обстойно разглежда въпросите на трудовото законодателство в САЩ – тези закони имат почти постоянно присъствие в нашия живот. На тази среща Знаймер ни обясни какви документи трябва да съхраняват работодателите за работниците си.
Измислил съм ви сладък край на тия писаници. Той има пряка връзка с грандиозната идея на мозъчня тръст на БАА, който в края на краищата генерира поне една идея, за която всички гласуваха „за”! Както в Африка гласуват за Мгбонгбе Туту. Научното название на случая е „Българският вкус в Чикаго”. При всеки Божи „Български дни в Чикаго” в съседната на сесийната зала се внасят котли с чорба, тави с баклави, печени животни и пр. Е, да не си помислите, че е истина? Кой ще ти яде чорба, ако не е заклет чорбар от ЦСКА при такива самодивски специалитети, каквито правят или разпродават в ресторант “Механата”, гостилница “Вкусен Свят” и магазин Малинчо и пр.? Разбира се най-голямо значение тук имат нашите, на Българо-Американаснката Асоциация, експерти по хранително-вкусовата част на „Български дни в Чикаго”. Ако се съгласим с думите на един мой приятел с особено дебел врат, че „Рънътъ прави борбътъ”, то може да се каже че Звезделина Гюдюлева-Ковачева и самият Иван Ковачев, които ни съветват какво да ядем и как се прави това най-добре, са сред важните причини да правим тези дни 14 пъти досега и да не са ни омръзнали. Бог живот и здраве да им дава! Препоръчвам ви ги без да се замислям…
Климент Величков
