След като спечели шампионската лига в Прага и в Лодз, отборът на българския Тренто завоюва ценния трофей за първи път пред своя публика в Болцано. Това е  вторият по значение град в алпийската област Трентино-Алто Адидже, който бе домакин на финалната фаза на 26 и 27 март. В един изключително труден двубой, Тренто победи руския Зенит Казан с 3:1 гейма (25:17, 21:25, 25:23, 25:20). С този успех, отборът, ръководен от българския треньор Радостин Стойчев, се изравни с поредно спечелените трофеи в шампионската лига от Равена и Модена. Но е първият отбор от ерата rally point system, който сяда три пъти поред на трона на Европа. За италианския клубен волейбол това е 116 континентален апогей.

Българският треньор на Тренто Радостин Стойчев и капитанът Матей Казийски с купата на италиaнския им отбор – световен клубен шампион по волейбол!51-първият финал за Шампионската лига по волейбл за мъже в италианският град Болцано, бе един от най-оригиналните в историята на турнира. Причините за това са няколко: отборът на Тренто се класира за трети пореден път на финал срещу руския Казан – носител на трофея от 2007-ма година, преди да започне хегемонията на италианския отбор в Европа и в света. Оригинален и защото, треньорът на Тренто, нашият Радостин Стойчев и колегата му от Казан Владимир Алекно са стари „бойни“ другари от волейболното поле. През сезона 2001-2002 Алекно е треньор на Стойчев във френския Тур. По-късно са в треньорски екип в руския Динамо Москва, сега са селекционери на мъжките национални състави съответно на Русия и България. В Болцано съдбата реши да ги срещне за първи път като противници в най-елитния клубен финал на Европа. За това, според „каноните“ на най-големия италиански естраден певец Адриано Челентано, финалът Тренто-Казан може да се сравни само с рок: емоционален, зрелищен, увличащ, който остава във вените на всички – играли, гледали, преживяли…Победи по-дръзкият, този, който в един момент заигра заедно със своите играчи и то така, че сърце и тактика се сляха в едно. Победи този, на когото бе по-трудно – да играе пред собствена публика, да отстоява завоюваните европейски и световни трофеи!  Победи Радостин Стойчев!!!!! Победи Тренто! Победи най-трудният си съперник до сега на европейски клубен финал – Зенит Казан. С играчи от голяма международна класа, ръководени от опитен и много добър треньор. Победи умението да се преодоляват критичните моменти, които правят голям един отбор. Тренто!

Още по-високо майсторско ниво показа Матей Казийски. Един много труден мач за него. Затруднен от добре насочения тактически сервис на ветерана Сергей Тетюхин, той допусна 4 аса. Руският блок го спря в атака 5 пъти и то така както не му се случва за цял един сезон. И в момент, в който някой си е мислел, че той рухва, Казийски извади от своя вълшебен цилиндър онази морална магия на психологическа устойчивост, която притежават само най-големите шампиони в света. И повече никой не можа го спре. Неговите 19 точки за Тренто са само допълнението към високите му морално-волеви качества !

Наравно с Матей Казийски бе кубинецът Османи Хуанторена. Една изключителна лидерска двойка,благодарение на която Тренто удържа на натиска на един отбор от голяма класа,  воден от олимпийските шампиони от Пекин американците Лой Бал и Рейд Приди, руските национали Максим Михайлов и Андрей Черемисин. Заслужено Казийски получи приза за най-добър нападател, а Хуанторена за най-добър играч на турнира. Той показа не само класа и мощ, типични за кубинските волейболисти, но и голямо хладнокръвие и псохологическа устойчивост, разум и поглед върху играта.

Като ветеран се включи националът Цветан Соколов. Той влезе на мястото на прегорелия от напрежението чех Ян Щокър при резултат 8:7 за Казан в четвъртия гейм. Справи се в защита и на блок, а в атака реализира две много важни точки. Резерният ъгъл изглежда вече твърде тесен за него!!!

Въпреки, че остана извън състава поради изискванията на регламента за броя на чужденците, Валентин Братоев получи заслужено своя златен медал. Заслужено, защото да си с играчи от класата на Казийски и Хуанторена, означава че всеки си е свършил работата перфектно.

Публиката. Тя направи уникална увертюра като на голям рокконцерт: когато двата отбора влязоха на терена, тифозите на домакините от Тренто ги посрещна с овации, песни и с най-разнообразен спортсменски репертоар от скандирания. Представителки от организационния комитет се разплакаха от вълнение пред това емоционално чудо, което те преживяваха за първи път. ВИП гостите, за които бяха спретнати две специални сепарета край терена, където им се сервираше шампанско с лакомства – нещо което се прави за първи път на волейболно състезание, също се сляха с темперамента на трентинци и на българските запалянковци. Всяко докосване до топката от играчите на Тренто бе като клавиатура, по която свиреше неуморимата тифозерия. Дали бе осмият играч на терена е трудно да се каже. Защото играчите искаха победата не само за себе си, но и за хората. Не случайно, победният рев на 8000 гърла отекна в Алпите и се понесе като ек над притихналия Болцано. Който бе в зала „Палаонда“ присъства на нещо епично!

Третото място зае “Динамо” Москва, четвърти полският Яжстребски Вегил.

Радостин Стойчев: Тази победа е много специална за мен

– Г-н Стойчев, със сигурност Адриано Челентано би сравнил този финал с рок

– Аз бих го нарекъл хардрок. Защото беше наистина трудно и много тежко. Трета шампионска лига поред бе сън за нас. Спечелена тук пред собствена публика, пред всички онези хора, които са дали толкова много за този отбор, за мен означава нещо много специално .

 – Вие така се увлякохте в мача, че неволно заемахте позиция ту на посрещач, ту на нападател….

Да, преживях много този мач, защото бе мач, който се случва рядко. Освен това, съперникът бе страхотен и този финал се различава от другите, които спечелихме по-лесно.Това бе истински финал, в който трябваше да страдаме. И това е най-хубавото нещо за един спортист. Казан е толкова добър отбор, толкова добре умее да играе такива мачове, че не мога изобщо да ги сравня с никой друг.   

– Какво казахте на своя стар познайник Алекно?

–Казах му, че ще се срещнем следващия път с националните отбори!

– Знаете ли, че българските запалянковци са в контактс с тези от Тренто, защото искат и те да преживяват същите моменти с националния отбор на България?

– Преди малко, една госпожа ми показа поздравления получени на мобилния й телефон от България от нейни приятели, които са гледали мача. Тук в залата имаше много български запалянковци. 60 души от тях са мои приятели, които ме следват навсякъде и ме подкрепят. Разбирам, че желанието е голямо да се случи същото и с българския национален отбор. Знам, че ще е много трудно. Но има нещо, което би могло да ни помогне и е по-различно отколкото за един клубен отбор – националното чувство! Ако всички го имаме и ако всички сме готови на саможертва, защото само така се постигат високи цели, наистина може да се случи.

Тренто:

Шампион на Италия сезон 2007-2008

Носител на Купата на Италия : 2009-2010

Шампион на Европа : 2008-2009, 2009-2010, 2010-2011

Шампион на света: 2009-2010, 2010-2011