В Чикаго, 10 години преди и сега
Беше в началото на третото хилядолетие… Почти всеки ден самолетите стоварваха на летище O’Hare свежи емигранти от България, Чикаго започна да говори по български осезаемо повече, да пише на български, добре да рита футболната топка с българско умение, стана по-цветно с нови български обществени организации и дори построи за нула време една хубава българска църква…
Българите бяха хиляди, започваха да стават стотици хиляди.
И ето ни сега, седим и говорим точно за това време с Динко Динев, за миналото време говорим, но гледаме към него от поуките на нашето съвремие. Или от днешните заблуди…
Динко Динев е инициатор и участник в някои събития, които се случиха преди години в Чикаго, чиито последствия са добре забележими и днес. Иска ми се да узная от него как ги преценява днес, десетина години след това, и дали си е заслужавало, и заслужава, човек да прави неща не толкова за себе си, а за обществото. Сред тях е и вестникарството. Динев, заедно с Хамид Русев, Лина Кърк и Светлозар Момчилов, създадоха първия български професионално списван вестник в Чикаго – „България”, излязъл малко след 24 май 2001 година, и от там нататък се „роиха” след това „България 21 век”, „Старт” и „България Сега”, намериха почва за развитие и други издания.
После той насочи усилията си към създаването на българска футболна федерация в Чикаго и изгряха спортните звезди на два клуба „Балкан” и „Славия”, спечелили за изтеклите години всички спортни титли и награди, които може да се спечелят из нашите американски футболни лиги в Илинойс и близките щати. Като студен в Софийския университет Динко играеше в отбора на Крамаренко и сигурно е един от малкото футболисти с философско образование…
Динко Динев е и основателят и председател на Българо-Американската Асоциация, която на 1 май 2011 година ще организира финалния етап на своите 14-ти по ред „Български дни в Чикаго” – вероятно най-старата редовно функионираща инициатива на българска общност в САЩ, а може и сред всичките ни диаспори…
Основател е и на СДС в Стара Загора, сега е член на управата на Американнкия университет в България, в Чикаго има мащабен бизне с таксиметрови компании, който изисква сериозни усилия и много врема за управление.
Първият ми въпрос е какво го бе накарало да направи БАА.
– Идеята, вложена при създаването на Българо-Американската Асоциация, има своето продължение и сега – казва Динко Динев.
– Това е грижа за по-бързо и по-добро адаптиране на нашите сънародници към новата среда. БАА е вече добре позната не само в САЩ, но и в България, за което говорят засилените контакти, особено в последно време. Основният мениджърски екип на организацията се запази през годините, има много добър опит и възможности, характерен е с единство и толерантност, нещо неспецифично за някои български управленчески екипи. Няма личностни противоречия, разцепление и спорни продукти на нечия персонална амбициозност – по-малки и слаби организации, които вършат една и съща работа, но по-лошо.
Българо-Американската Асоциация не е масова организация. Тя не е създадена за да печели някакви избори или облаги за членовете си. Но хората в нея са са качествени, експерти в своята област и с авторитет в обществото, способни да генерират позитивни резултати. Ние сме доволни, че по такъв начин и с такива идеи се създасдоха и други организации в Чикаго. На първо място Българо-Американският център за културно наследство, с основната роля на Кина Бъговска, която беше и си остава и член на БАА. Те избраха и вършат с голям ентусиазъм и успех нещо по-специално и много важно за опазването на българския език и култура, българския дух и традиции, сред многонационалната култура на Америка. В тази насока принос имат и създадените съюзи на писатели и художници, и разбира се най-вече нашите най-стари и достйни институции – българската църква и училище.
– Какво още, какво сега, е необходимо на българската диаспора?
– Сега на нашата общност е нужен елит, който да очертае истинските и приоритетни интереси на общността ни и да работи за тях. Хората в тези организации, за които стана дума, които се бяха събрали и на „Кръглата маса” в Чикаго преди няколко дни, и които рабтят с ентусиазъм и безвъзмездно, вече формират този елит. Елитът води до създаването на българско лоби. Когато българският елит бъде на достатъчно високо ниво, неминуемо ще бъде забелязан от американските институции, тогава българското лоби ще си отвоюва известен авторитет и ще се „самовнедри” в управлението на страната. Така нашето лоби ще помогне много на сънародниците си, на всички нас. Огромния потенциал на Америка, интелектуален и материален, ще идва директно при нас.
Но затова се изисква да имаме повече успешни в своите области интелектуалци, признати капацитети в своите области, на високо културно и морално ниво. Ирландците имаха десетилетия кметовете Дейли на Чикаго, и гърците имат своите канадидати за сенатори и кметове, поляците пък са със свои сенатори, имат си дори и свое управление, Сейм, в Чикаго. Е, те са милион и половина, ние сме все още малка и сравнително млада общност и нашите спорадични изяви се идентифицират все още с вдигане на знамето и фолклорни изяви… Необходимо е да излъчим от средата си стойностни личности, които да получат и достатъчна подкрепа. Което при нас е особено трудно. Помня, че за това се говореше още през 2003 година при срещите ни с Мария Папас. Коментирахме тогава, че създаването на българско лоби вероятно няма да бъде лесно, защото то означава, че ще трябва да се намали значимостта и силата на някое друго лоби – например на индусите или сърбите и пр. Няма празно пространство, в което да се настаним безпроблемно. Нашите бъдещи лобисти трябва да са действилно много активни, много подготвени и уверени в себе си хора, при това готови да служат на общите интереси, не само на своите.
Да, ние имаме известен елит. Направихме и умеем доста неща – добри вестници, много училища, организации, изложби и концерти, Български дни в Чикаго… Това е повече отколкото при други български общности по света. Чикаго е най-благоприятното място за пробив и издигане на по-високо ниво, за създаване на българско лоби. Хората осъзнават, че тук по-лесно могат да се адаптират, това е първата крачка, идва времето за втората…
– По какво можем да познаем тези, които ще направят тази втора крачка?
– „По делата ще ги познаем…” Има разни хора… Някои, вместо да си почиват след своя бизнес, отдават времто и себе си на обществото, не очакват заплащане за това, дори признание не е задължително да получат. Такива са и момчетата от спорта, с плюса, че играта и състезанието носи лично удоволствие. Друга категория хора подкрепят добрите, или не чак до там добрите, начинания, идват на срещите, на концерти, коментират ги, но не се включват в тях. Има и такива, които не се интересуват от нищо друго, освен от себе си и своя бизнес. Всеки има своето разбиране за живота. Не трябва да се обезсърчаваме от това. Както и от трудния прогрес на дадено начинание. В други случаи излиза, че е по-лесно да създадеш нещо, да обявиш, че това е първото еди какво си, че твоето първо е най-първото и пр. По-трудно е да развиеш създаденото.
Да се върнем към ирланците. Преди един век, примерно, те са били сред най-бедните преселници. Сега е друго, защото имат свои сънародници навсякъде – като служители и като ръководители, имат своите полицаи, своите банкери и банки, своите строителни компании и много обекти за строителство, своите културни домове, своите писатели и публицисти, своите политици, издигнати до високо щатско и федерално ниво, имат своето лоби навсякъде. Ние засега ги нямаме. Но да не се отчайвачме колко далече е това, което ни предстои. И най-дългият път започва с първата крачка.
По пътя нататък мнозина ще трябва да преосмислят някои черти от характера си. Трябва да признаваме качествата на добрите професионалисти и да ги поддържаме. Трябва да се настройваме повече позитивно и да си помагаме едни на други. Да обединяваме силите си.
Добре е да има повече конкуренция и повече възможности за различни мнения. Но, пръснати на много места, случва се някъде едни да имат добри ресурси и мениджмънт, а да нямат добри специалисти. Други имат добри специалисти, но нямат мениджмънт. По-добре е, навярно, при една не голяма общност, да има по-малко различни мнения и конфронтация, но да се съберат на възлови места силни екипи – добри мениджъри с добри професионалисти…
Питам го какво се очаква на финалния етап на „Български дни в Чикаго – Пролет 2011”, който е на 1 май, в неделя.
– Ще бъде представена информация и коментирани проблемите на българите в САЩ. Ще стане дума за институции и техните компетенции към имигрантските въпроси. Помним предишни примери в тази насока, срещите ни с експерти от генералната щатска прокуратура, които в тандем с нашите адвокати Цветелина Бойновска и София Знаймер направиха много популярни и полезни форуми, донесли и конкретна, практична, помощ в някои случаи. Сега, в Майските дни на Асоциацията, ще присъствуват зам.ректорът на Американаския университет в България Сайрас Рийд , деканът Пол Силас, директорът по приема на студанти Йорданка Мелниклийска и това е в отговор на появилият се, и оправдан, интерес от семейнтва на българи в САЩ и Канада към възможността българи от тукашните диаспори да получат своето образование при много добри условия и перспективи именно в Американския университет в Благоаевград.
На Пролетната сесия на БАА тази година ще се дискутира още къде и кога могат да се правят добри инвестиции в САЩ, ще се говори по една от най-популярните съвременни теми – генотипа /ДНК/ на нашата нация, също така ще има и традиционната правна консултация за нови закони и правила, които са намерили място в съдебната практика на щат Илинойс и на федерално ниво, някои сродни организации ще представят своите идеи и програми до края на годината и ще се коментират възможности за съвместна работа, ще стане дума и за „Награден форум Чикаго 2011” за някои проекти и спонсорството им. Ще бъде делова и добре подготвена среща на заинтересовани от различни професионални и житейски теми наши сънародници. Ще бъде представено и умението на българските ресторанти и магазини да задоволят традиционния вкус на живеещите в САЩ свои сънародници.
Да си пожелаем здраве и успешно развитие на нашите добри начинания!
СтартМедия
Снимки Илия Танчев
