Малък български дом в Чикаго, не малко ново начало

В петъчната вечер на 11-ти март със скромен, но стилен коктейл бе официално прерязана лентата на Малък български дом. Фактическото прерязване на лентата направи Генералният ни консул в Чикаго Валентин Дончев с пожеланието, както той каза “този Малък дом да бъде малката крачка на българската общност тук по пътя ú към голям Български дом”. 

Малък български дом е зала с размерите на луксозен апартамент в downtown, приютена на приземен етаж по Lawrence Ave. в Schiller Park, точно срещу познатия на всички българи магазин «Младост». Нов паркетен под като за бални танци, макар че вместо танго и ча-ча-ча по няколко пъти в седмицата по него се потропва в ритъма на български хорá. Прясно измазани бели стени, картини на Кина Бъговска стратегически окачени по тях с фокусирана светлина. Прожекционен апарат от тавана готов за филмови вечери. Лавички с български книги, не много засега, изправено на фронтално място букварчето от моя, и на още няколко поне поколения, първи клас (така ли ми се струва или то наистина запълва пространството с топлотата на познато, родно и очаквано). На самия вход – стъклена витринка с багрите на българската бродерия, с глинени грънци, с дървена резба, със самобитност, която всеки от нас може да посочи с пръст като нашенска даже между хиляди други пъстротии. И в тази особено вечер на прощъпулника на Малък български дом – някаква приятна приповдигнатост в общуването на хората вътре, като между съотборници в шафета след победа в малко бягане от голям шампионат.

Част от Борда на директорите на Българо-Американския център за културно наследство на една щастлива снимка в новия им Културен дом в Чикаго: Георги Узунов, Константин Маринов, Дани Панкова, Ирина Гочева, Ана Русева, Велина Иванова.Кой седи зад Малък български дом? Няколко сърцати нашенци, кой повече, кой по-малко известен за многолюдната ни общност в Голямо Чикаго, които са си наумили, че и българите, както всички по-отдавнашни и окопитени диаспори тук, ще си имаме собствена педя земя за културни събития, за общуване и празнуване, за филми и библиотека, и изложби, и клубове, и срещи с гости от Родината, …или за да грабнем пътьом чаша кафе и вестник и да разменим пет думи на български. Планират събития, ремонтират помещението (Жоро и Бистра Узунови ще запомнят как боядисвали до сред нощите на 2 февруари и снежната буря едва не ги затрупала по пътя към къщи), хвърлят арсенали от имейли и лично време. Зад тези «луди глави» стои non-for-prfit организация с набъбваща членска маса и популярност – Българо-американски център за културно наследство. (Нали ирландците са доминиращия лидер на имиграционните общности в Чикаго, няма да сме по-долу, я? Ние пък си имаме нашия си Bulgarian-American Heritage Center- BAHC).

За не малко от българите тук ВАНС вече звучи познато. Някой го свързват с тръпката на удовлетворение когато българския трикольор се развее вече по традиция на Daley Plaza на всеки Трети март (ВАНС партнира на Генералното консулство в този безпрецедентен акт на признание към общността ни) . Други – с миналогодишния симфоничен и фолклорен  концерт по случай 24-ти май, който без съмнение е едно от големите културни събития на българи зад граница. С Български филмов фестивал на документалистика. С ежегоден Ден в памет на Левски на 19-ти февруари. Масов пикник по случай всеки 1-ви юни. Многолюдно женско Осмомартенско парти също традиционно. За три и половина години съшествуване ВАНС показва жизненост и съзидателност, които погледнати обективно – без нералистични очаквания и без комплекси, имат всички основания да ни радват като етнос. Голямата крачка, която Генералният консул пожела на официалното откриване на Малък български дом е и стратегическата, дългосрочна цел на стопанина му ВАНС – да си имаме Дом на българите в Чикаго. Защо да  не и сграда по образ и подобие на еталона? Защо да не е като масивния бастион на Irish-American Heritage Center. Ако ще е гарга, …

Реалистично или не съвсем? Кой би могъл да каже. Всяко човешко творение е материализирана мечта. Разбира се че ще е въпрос на пари…, немалко пари в нелеки времена. Но също така на везните ще застанат културата ни на даване, на съпричастност, на работа «в ползу рода», както и потребността ни от  вътрешно общуване и обособяване като етнос. Българската имиграция е имиграция в крехка възраст (да ме простят старите имигранти, но числената маса, определя началото на летоброенето) и процесите тепърва ще кристализират и ще се проявяват. Тепърва ще се осъзнаваме като организъм, възможности и потенциал, тепърва ще взаимодействаме със света като обособено цяло. На последния си като кмет на Чикаго парад по случай St.Patric Day кметът Daley предрече, че в близко бъдеще и други имигрантски общности ще последват триумфалната спойка между ирландците и ситито, че Чикаго ще остане благодатен за етническите групи. На кой не му се иска българите да сме една от тези общности? Жоро Узунов мечтае за кукерски парад по Michigan Ave. Няма да бойдисваме реката в зелено, но ще разнесем с хлопките родни звуци, па нека и нас ни видят и чуят…

Снимка: Емилия УзуноваОткриването на Малък български дом е добро начало първо защото вече си имаме собствена педя земя. Но също и заради това че на официалната вечер бе поставено обещаващото начало на партньорство и добра воля между организации, което ние българите си знаем е рядко като Йовковата бяла лястовица чудо.  Две организации на съмишленици, институциализирани вече в общността ни, Училище «Дж.Атанасов» в лицето на Боянка Иванова и Елена Липкова, и Вестник «България Сега» в лицето на Светлозар и Оксана Момчилови, дариха всеки по 200 долара за целите на българския дом. В ход са съвместни инициативи, предстоят общи прояви. Обединението прави  силата, снопа на Хан Кубрат, поставете го в каквито искате мисловни аналогии и клишета. Но клишетата съществуват, защото са истина. И колкото по-рано прогледнем за истините, толкова по-бързо ще стигнем до кукерския парад или до предсказанието на R.Daley. 

Няма как, зад стопанисването на Малък български дом стои и съответната икономика. Намеренията да се започне библиотека, да се прожектират български филми, да се ползва от клубове, групи, фолклорни състави срещу такси, дай Боже да успеят, но постоянния поток на парични даренята от състоятелни благодетели е единствената гаранция за просъществуването на институции от този род. Така е било преди, шансовете са да бъде в по-голяма степен така за в бъдеще. 1000 долара за Малък български дом дари Жоро Узунов при откриването му, макар че без шумотевица и биене в гърдите, това са не първите, а поредните пари, дарени от него, твърди президентът на организацията Велина Иванова. ВАНС е легално регистриран като non-for-profit с IRS-статут за отчисляване от данъци на всички дарения – малки или големи. Щем или не щем, имигрантски институции от типа на ВАНС се издържат от щедростта на самите имигранти – те нямат крепкото рамо на родното Министерство на пресветата, не публикуват платени реклами, нито предлагат сервиз и обслужване срещу заплащане. Ако наистина са на местото си, подобни институции обслужват самата общност по начин несравним за реномето, престижа, а оттам и просперитета ú като цяло. А много често и просперитета на отделните индивиди, членове на общността. И Чикаго, както показва личната история на отиващия си кмет, е азбучен пример за издигането на даден етнос до статута на символ на ситито. По пътя към такъв статут са нужни попътни ветрове, екипаж, спокойно море…и вярната спойка между всички фактори в подходящия момент.

Засега защо просто не започнем като всеки от нас се отбие в Малък български дом?  Той си е наш. Отворен е всеки ден. И ще го има, ако има за кого и за какво да го има…