Българските вестникари в Америка

Преди 109 години и 2 месеца, през януари 1902 година, българите в Чикаго, всички заедно, създават кооперация, в която събират пари и купуват малка печатарска машина, седем каси първокачествени букви, излети от най-хубавата сплав – олово, антимон и калай, купуват щеги, 12 шифта, където да се поставят вързаните с обущарски канап форми от набраните статии и десетина компаса /ударението е на „о”/, в които се набират буквичка по буквичка редовете от думи. Една средна статия става от  5 – 6 хиляди оловни букви, препинателни знаци и шпации и при едно невнимателно движение целият труд на словослагателя изчезвал – набраното се разсипвало и се превръщало в куп метални частички.

Вестникът се нарекъл “Борба”. Станал орган на дружество “Левски”, печатал се през два месеца. Редактори са Спас Шумков и Марко Калудов.
Не е направен за печелене пари този вестник. Той е в полза роду и пише за тежките условия, при които работят българските имигранти.

“Ние защитаваме правата и интересите на българите в Америка. Искаме “Борба” да бъде съвременен, паралелен със стъпките на прогреса и разума вестник.”

Но с гола чест и ентусиазъм и тогава не се стигало далеч. Вестникът фалира през юли, 1903 година.
Редакторът Спас Шумков, обаче, не се отказва от призванието си. Той запазва печатницата и стила на “Борба” и през 1904 започва да издава “Български новини”. Когато пак закъсва – преселва се в близкото до Чикаго, по-евтино градче Хопкинс. Помага му старият съратник Марко Калудов. После преименуват вестника в “Работнически новини”. Така издържат чак до октомври 1908. Това е истински рекорд – отпечатват се 125 броя!

Гранит Сити – българско място в Америка

Малкото градче Гранит Сити, което се намира също в щата Илинойс, близко до Чикаго, има голямо място в историята на българската имиграция в САЩ. Там се появява и един уникален вестник.
“Народен глас” просъществува от 1907 до 1950 г. – цели 47 години! Това е истинско явление в нашата културна история в САЩ. За да бием този рекорд ние, сегашните американски вестникари, които започнахме да пишем днешните български вестници през 2001 година, трябва да издържим до 2048 година. 

Вестник „Народен глас” прави и друго нещо, което ние не можем да го направим и днес. Създава книжарница към редакцията си. Ние даже и своите издания за вече десетте години не ги запазваме, както трябва.  Нямаме нито читалище, нито книгохранилище, нито каквото и да е кътче, където да съберем културната история на етноса ни…
Вестник “Народен глас” прави и два каталога на българската книжнина в Америка.

После идват и другите:

“Нов свят” на Станислав Шумков се издава от 1908 до 1909 година.
“Имигрант” излиза само през 1909 година.
“Работническа просвета” се появява на 1 януари 1911 г. Вестникът се опитва да стане защитник на българските работници и да ги учи на солидарност. Но скоро попада в ръцете на привърженици на социалистическата работническа партия на Америка и българите започват да го подозират, че ги откъсва от родните корени. Все пък се печати до 1936 г. – четвърт век.

В първата четвърт на 20 век в Чикаго се издават и следните вестници:

“Работническа защита” – през 1909 година.

“Българан” – първият хумористичен вестник на имигрантите. Излиза през 1909 г.

“Борба”. Стартира през 1912 г. Излиза всяка седмица, макар и само на 4 страници. Опитва се да да налага българския език, помества новели от добри български писатели, включва хумор и сатира. Създава кореспондентска мрежа. Редактор му е опитният Тодор Калев. Независимо от това едва издържа 9 месеца.

“Свобода”. Първият брой се отпечатва през януари 1914 г. Отново седмичник. Отразява проблемите на хората, обединени в Македоно-българския народен съюз. С подкрепата на този съюз от 1916 г. става …ежедневник! Нещо удивително не само за онова време, но и днес. Разбира се, това е самоубийствен акт и през есента на 1917 г. вестникът спира.

“Чесало” е още един опит да се стигне до читателите-емигранти чрез хумора. Съществува само една година – 1915…

“Жило” е още едно доказателство за донкихотовската страст на нашите предшественици. И този хумористичен вестник, замислен като седмичник, списван от ветерана в имигрантския печат Тодор Калев, свива знамената само за 4 месеца – от юни до октомври 1916.

“Работническа мисъл”, по-късно “Индустриален работник”. Представя се като “Орган на индустриалните работници на света”. Месечно издание. Прекратява съществуването си не от липса на средства, а поради спорове и непоносимост в ръководството. Излиза през 1923 и 1924 г.

През 1992 година Орлин Крумов, който е работил в българския вестник „Стършел” преди това и пише, също така, книги и Симеон Тодоров започват да издават в  Чикаго много добре списвания „Good Luck”, в който има вече всичко от вестникарския професионализъм – и новини и репортажи, очерци и есета, много хумор и приятно четиво. Вестникът излиза до 1995 година.

За 24 май 2001 година се отпечатва и първият брой на вече съвсем съвременна полиграфична техника  вестник на българите в САЩ – „България”. Издатели са Динко Динев, Хамид Русев и Лина Кърк, Светлозар Момчилов. Главен редактор е представителят на спортната преса на България на 7 летни олимпийски игри и много други световни спортни прояви Климент Величков, преди това журналист във в. „Спорт” и един от основателите на в. „Старт” в България. Арт редактор на изанието е художничката Кина Бъговска. Вестникът се отпечатва всяка седмица в 32 страници.

На следващата година Динко Динев започва да издава самостоятелно в. „България 21 век”, в която редакция идват да работят и Климент Величков и Кина Бъговска.

По-късно същата редакция, без издателя Динев, който се съсредоточава в своя основен бизнес,  формира и екипа на  „Старт”, вестник, който има предпочитания към репортажни теми, очерци и аналитични материали, литература, изкуство и култура и разбира се спорт. В днешно време изданието се отпечатва 2 пъти месечно в 32 страници.

Момент от откриването на Втората световна среща на българските медии в Чикаго – 2006 година. Приветствие от Ш. Чападжиев, в присъствието на ген. директор на БТА Максим Минчев и посланик Елена Поптодорова.След 2004 г.Светлозар Момчилов също се отделя от в „България”  и заедно с Оксана Кушницка-Момчилова основават нова издателска компания, в която се отпечат и до ден днешен както в. „България сега” с неговите рекордни 72 страници, появяващи се всяка седмица, така и подобен вестник за огромната украинска диаспора в Чикаго, още и луксозни годишни бизнес и културни справичници за двете диаспори.

Вестник „България”, междувременно,  излиза вече в 64 големи страници, наскоро видяхме  и 505-то му издание /над 32 000 страници досега!/ и е стабилен седмичник, ползуващ се с авторитет и доверие в САЩ. Негови издатели неизменно си остават Хамид Русев и Лина Кърк.

Солидна история натрупа вече и в. „Балканско ехо”, който действително има  по-широка насоченост – и към останалите балкански общности в САЩ. Отпреди месец се появи и новият вестник „БГ Войс”, който се ориентира към по атрактивни и забавни теми, нещо от което безспорно има необходимост.

В крайна сметка в началото на 2011 година българската преса в САЩ е представена само от петте издания, базирани в Чикаго.  Най-голямото достоинство на нази преса в САЩ от началото на 21 век до сега е позитивният характер на посланията, които всичките редакционни екипи отправят към своите читатели. Преса в САЩ на българската общност се отличава с градивния си и утвръждаващ хуманните принципи у хората характер. Това бе констатирано и по време на ежегодната Световна среща на българските медии, чиито домакин през 2006 г. бе Чикаго. От тогава досега тази градивна линия в списването на изданията си остава водеща и нейното развитие е още по-положително и оптимистично.