Филаделфийски вести от Валерия

Русе, както знаете, се намира на брега на река Дунав и затова там, някога, го направиха един от центровете на олимпийския спорт Академично гребане, накупиха им гребла и лодки,  почнаха да хващат яки момчета и момичета по училищата и да ги правят „гребци и гребкини”.

С една от тези гребкини имам днес удоволствието да разговарям.

Знаете, също така, че когато говориш с човек, който е бил спортист от висок ранг, национален състезател, има зад гърба си петнадесетина години спорта като професия, разговорът е енергичен, чист и точен, дисциплиниран, напорист и много продуктивен.

И да не искаш  – възпитаниците на Бизона /както любовно наричахме световно известния гуру на българското гребане в неговите олимпийски и световни сиайни години Николай Здравков/, още и възпитаниците на Националната спортна академия, като цяло, по ректорското време на германския възпитаник Георги Кабуров, те вкарват в спортен ритъм и шампионско темпо при диалога и отърване няма.

Точно така си говорим с Валерия Господинов.

Русенка, от дете с гребло по водите, 8 години в Националния отбор при Бизона, завърлшила и Националната спортна академия със специалности гребане и спортна журналистика.  В момента – едно много полезно торнадо сред българската общност във Филаделфия, където се справя успешно с един мъж и един магазин, с две деца и два отбора по гребане, с 1 училище, 1 български клуб и 1 библиотека.

Ние с някои от вас, драги читатели на „Старт” с по една жена не можем да се оправим и предпочитаме да си имаме контакти най-вече с тарга бира, та затова сега ще ви разкажа колко по-напред от нас в управлението е споменатата вече Валерия.

Тъкмо тя, заедно с мъжа си Слави, също национал от българския младежки волейболен отбор, се били дълбоко замислили върху очертаващата се безработица по спортните площадки на България, тъй като различните спортни центрове и школи в страната започнали да опадат като круши и… получили помощ от Горе. Спечелили Зелена карта. Валерия зарязала несигурното място в  спортния отдел на Българския канал Телевизия 7 и…

Щастливи и зелени пристигнали  във Филаделфия.

Америка се оказва действително място, където с труд, ум и дисциплина можеш да направиш повече отколкото другаде. Тя идва с английски, който е на същото ниво като нейния китайски, но го научава фантастично бързо като по цели дни говори, говори, говори с американци, и даже се учи да пише на езика на Шекспир,  а не се мотае по кръчми и кафенета, където се  коментират брадясали новини от Цв.Цв. или Бо Бо.

Ще ви се стори чудно по-нататък как  Валерия Господинов се справя толкова умело с Америка.И знаете ли защо? Защото е минала и през спотната ипрез медийната закалка.

Припомням какво беше рекъл… Хърст ли беше, Шпрингер ли или някой си Берлускони, все едно, като го попитали как се прави добра медия. „Дайте ми трима свесни спортни журналисти, им рекъл, – и после гледайте…” А друг един казал: „По същия начин се прави и магазин. Даже по-лесно. Намерете необходимя спортист и си гледайте работа”.

Тия дни се навършват 10 години откакто Валерия е Главен треньор по акадечмично гребане на Haverford  College in Philadelphia. Втора година е треньор и на Radnor High School Boys Rowing Team, където още с идването й училището купува специална състезателна лодка-осморка за цели 38 000 долара, но тази лодка донася и златен медал на училището в американския шампионат. Общо гребният отбор се класира на 5-то място. Със споменатото училище е свързана и дейността на Слави, който е треньор на девическия волейболен отбор. В него играе дъщеря им Сиана /16/, която с нейния метър и деветдесет ръст и семейна спортна наследственост се очертава /според мене/  като бъдеща американска националка в тази игра.

И сега стигаме до главното.

– Малкият ни син – каазва Валерия, – се роди във Филаделфия, сега е на 7 години. Когато започнах да го „захранвам”, обаче, разбрах, че не мога да намеря добрата, според мене, храна за моето бързо растящо бебе. В Пенсилвания нямаше българаски продукти. Тогава ми дойде в ума да отворя точно това – български  и европейски хранителен магазин! Огромна помощ  ни оказаха от „Малинчо” нашите сънародници  в хранителния бизнес. Заведоха ме в пълните си складове и казаха: „Вземи каквото искаш, ще платиш когато можеш”!

Така ми дадоха летящ старт в бизнеса! Затова и когато отвориха магазина си в Чикаго отидох за няколко дни да им помогна в организацията при първоначалното зареждане. Задружни сме. Помагаме си много.

Сега в /предполагам/ единствения / или поне от малкото/ български магаини за хранителни стоки в Пенсилвания се продават страхотни български и не само българаски стоки – сирена и колбаси, баници и школади, маслини и туршии, топъл хляб от спецална фурна и пр. Клиентите са не само българи, защото нашата общност тук е представена от 200 – 300 души. Според „дебелината на клиентския поток” те се нареждали така: българи /с приоритет първи/, гърци, румънци, арменци, поляци, сърби, албанци, немци, италиянци… А откъде идват стоките? Снабдителите са от  България, още и гърци, поляци, араби, руснаци и разбира се местни американски фирми. Така това хубаво място, наречено  The EURO MARKET, намиращо се на 30 S. Sproul Rd. в събърба  Broomall, PA 19008  /25 минути от центъра на Филаделфия/. Отворен е всекиден от 10.00 до 19.00 часа, в неделя: 11.00 – 16.00.

Не го взимайте като скрита търговска реклама. Пиша го, разбира се,  като адрес на Българския клуб, който е създаден главно със семейните усилия на главните лица в това писание, и се намира в беисмънта на магазина. Тук се организират честванията на националните празници. Има рецитали и концерти. Това е мястото на много  български срещи във Филаделфия. Пред сградата се развява знаме с образа на Левски. Помещението е със специален дизайн. Таванът е в бяло-зелено и червено. Стените са заети от рафтове с книги – това е Библиотеката на българите от Пенсилвания. Валерия и Слави поддържат нейния фонд от няколкостотин книги, които се дават за четене на всеки, който ги поиска. Безплатно. Когато има срещи или „мероприятие” в ролята на домакиня влиза Баба Марта. Майката на Валерия. Тя е автор на световно известната /изцепката е моя/ „Питка на Баба Марта”. Направила е наскоро и фурор със 150 безплатни големи пържени мекици, които са били изядени на едно детско празненство. 

На някоя от клубните маси в това помещение е написана и петицията до американските власти за издигане на българския флаг в   Ben Franklin Parkway in Philadelphia, където той вече има свое постоянно и хубаво място.

Но с особена гордост разказва Валерия, която мисля че е нещо като председател ли, организатор ли на тази прекрасна завера – за първото българско училище във Филаделфия. Децата са на брой колкото Христовите ученици – 12. Две учителки – Нина Вълова и Десислава Карамфилова. Едната взима някой лев, пардон – долар, другата е волунтер. Училището плаща 15 /петнадесет!/ долара месечен наем за  прекрасно оборудвано, с всичко необоходимо по американските стандарти, помещение. Това чудо е осигурено от местната квартална американска библиотека, защото са нон-профит организация. Ако са профит – 30 долара. За обучението родителите плащат по 30 долара месечно – за учебници, помагала, 500 долара застраховка и може би пликове и пощенски марки…

Ето, такива работи си говорихме с Валерия във вифаджийски стил, а после на мен ми се стори, че би ви било интересно и вие да ги чуете.

Климент ВЕЛИЧКОВ