33-тото издание на турнира за Купата на Италия по волейбол за мъже, се проведе с рекорден брой български участници: 6 национали – Матей Казийски, Цветан Соколов, Валентин Братоев, Владимир Николов, Николай Николов, Методи Ананиев, както  и натурализирания Венцислав Симеонов. Още  треньорът Радостин Стойчев, който стана и национален селекционер на България. Финалът в края на януари се оказа просто “българки”, защото в двата най-силни отбора играят предостатъчно българи.

Така, в зала “Палаолимпиа” във Верона, пред 5500 зрители, в спор за трофея играха шампионът и носител на Суперкупата на Италия  “Бре банка Ланути” от “Кунео” и “Итас Диатек” от Тренто – двукратен европейски и световен клубен шампион, така както и носител на Купата на Италия от последния сезон. И тогава тя беше извоювана във финал пак срещу “Кунео”, който се повтори сега и доказа хегемонията на тези два отбора.

“Кунео” е с треньор Алберто Джулиани и с опитни и все национални  играчи: българинът Владо Николов, сръбският разпределител Никола Гърбич, руснакът Александър Волков, италианците Симоне Пароди и Луиджи Мастранджело, белгиецът Вут Вийсманс и либерото на Франция Хуберт Хенно. Наричат ги “проклетите старчета” (без Пароди и Волков) заради възрастта, но и защото независимо медалите им в олимпийски, световен и европейски план, не са загубили жаждата към големите победи. Постигат ги благодарение на незагасващата мотивировка, опит и хладнокръвие.

Опонентът им “Тренто”, който е настоящият световен клубен шампион,  с треньор Радостин Стойчев, чиято звезда изгря именно в Италия като селекционер на този отбор от 2007-ма година, разчита не само на таланта, но и на онзи къртовски труд по време на тренировките за извличане  максимума от качествата на всеки състезател, който  би мечтал само да играе на такова високо равнище. Така стилът “Радо Стойчев” създаде явлението “Трентоволей”. С него по настоящем са свързани  капитанът  Матей Казийски, кубинецът Османи Хуанторена, италианските национали Емануеле Бирарели, Андреа Сала и либерото Андреа Бари, чехът Ян Щокър и бразилският разпределител Рафаел. Сред резервите са нашите Цветан Соколов и Валентин Братоев.

Така, две различни системи на работа, влязоха отново в спор за първия голям трофей за сезона – Купата на Италия. Още от самото му начало, “Кунео” наложи “ембарго” на най-силното оръжие на противника – началният удар . Това не стана  само чрез посрещането му и с отлична организация на атаката, но и чрез собствения сервис. Една интересна подробност: Безупречното му технико-тактическо изпълнение позволи на  “Кунео” да бие общо 74 сервиса срещу 59 на Тренто. От тях  6 аса, само 10  грешки – срещу 15 на “Тренто”. Една резултатност, която подтисна изцяло противника. До толкова, че Тренто допусна брек от 8 точки в първия гейм и 5 във втория без да съумее да реагира. Блокадата и по-добрата отбрана на “Кунео”, също нанесоха своя тежък удар. Никола Гърбич въведе изкусно в игра всичките си нападатели, демонстрирайки отново световната си класа в стил “лекция по волейбол” . Казийски не бе достатъчен за обрат, в един волейболен спектакъл на изключително високо спортно-техническо ниво.

Победа с 3:0 гейма за Кунео с 25:17, 25:19 и 25:22. Топ реализатори са българи:  Владо Николов с 12 т. и Матей Казийски с 13. За най-добър играч журналистите заслужено определиха 38-годишния Никола Гърбич.

От Верона, Купата на Италия отпътува за Кунео в автобуса на тифозите. Щастливи до небесата, че техният любим отбор я спечели за 5-ти път. С английски апломб Радо Стойчев каза за Владо Николов и победителя: “Кунео” напълно заслужено е носител на Купата. Чест и удоволствие е  за Владо Николов  да се победи световния шампион. Той печели трофея за първи път в пределите на Италия.

Елена Шаханова
Кореспондент на БНР в Италия
Специално за вестник “Старт”

АЛБЕРТО ДЖУЛИАНИ към читателите на българския вестник “СТАРТ”, САЩ:

Искам да радваме българите по света!

“Ние имаме в “Кунео” един българин в състава, който трябваше да надвие много повече българи от другата страна на мрежата. Като треньор на отбора мога да кажа абсолютно убедено: нашият Владо Николов тази вечер бе един от най-добрите на терена. Радвам се за него, защото премина през период, в който не можеше да реализира постоянство в играта си. Когато обаче участваме в голяма битка, той е винаги готов.

Доволен съм и защото на полуфинала срещу “Мачерата” бе много трудно и изразходването голямо в този петгеймов мач, завършил в тай-брека с 15:13 за нас. Държа да запазя в тайна как успях да възстановя играчите си за финала с “Тренто”. Мога само да кажа, че разговарям много с моите състезатели, търся начин да ги мотивирам. Понякога се успява, понякога не, но и този път постигнахме целта. Трябва да кажа също, че “Тренто” е много силен отбор. Всеки мач срещу тях има своя история. В последните двубои предимство имахме ние, но това не ни успокоява – напротив, мобилизира ни още повече. За това, ние от “Кунео” ще направим всичко възможно да радваме българските приятели на волейбола по света”!