Животът на човека

Едно писмо към живите

„Всяка година в България се регистрират около 900 нови случая на левкемия – пише до всички нас учителката на Томи, който бе ученик в Българаското училище в Лондон. –

Левкемията е трудно лечимо заболяване и в повечето случаи пациентите се нуждаят от трансплантация на стволови клетки от сходен донор. Много от боледуващите от левкемия българи обаче не могат да намерят сходен донор, понеже няма достатъчно данни за потенциални дарители на стволови клетки от нашия регион. Често това обрича тези хора на сигурна смърт.

Точно пред такъв проблем бе изправен Тома Каркински, на когото бе поставена диагноза левкемия на 4.09.2009. Понеже Тома беше родом от България,  се оказа невъзможно да се намери донор от неговия генетичен поток. Откриха само един сходен донор (90% савпадение в генетиката) в Италия и за голямо съжаление неговата трансплантация се оказа неуспешна. При същите обстоятелства един човек от Западна Европа би бил подсигурен с повече потенциални донори, от които може да се избере най – подходящ. Това не се дължи на липсата на средства, а е следствие от липсата на информираност сред населението. Оказва се, че хората не знаят, че процедурата на даряване на стволови клетки е абсолютно безболезнена и безвредна за дарителя.

На 16.01.2011 г. се сбогувахме с Томи в църквата на колежа Пембрук в Кембридж. Беше достойно, вълнуващо събитие и покъртително за тези, които познаваха неговата история. Говориха преподавателите му от университите в Кембридж и Оксфорд, негови колеги и приятели. Това, което споделиха за възможностите му и за онова, което е постигнал само за 26 години живот, бе изключително. Професорът му от Оксфорд каза, че в цялата си практика не е имал по-талантлив докторант. До последния си ден Томи е работел по темите, които е искал да реализира. Те ще се отпечатват и след смъртта му, защото са значителни научни постижения.

След службата в църквата към мен се приближи професорка от Пембрук, която първа се е срещнала с Томи в Кембридж. На интервюто за приемането му като студент  комисията го изслушва с възторг. Но му изпращат грешно писмо, че не е приет. Томи не може да повярва и казва: „Не може да бъде. Има грешка. Те много ме харесаха!” И наистина след няколко дена тази жена му изпраща огромни извинения за допусната грешка. Томи е приет в специалността  икономика. Като студент запленява всички. После прави магистратура в Кембридж и беше на път да защити докторантурата си в Оксфорд…

Не успя. Но успя в друго.

Томи ни показа какви би трябвало да бъдем всички в това изпитание, наречено Живот. Лекарите, лекуващи Тома в Англия, идват и типично по английски му казват: „Много съжаляваме, Томи, но ти остават два дни живот…” А той спокойно отговаря: „Добре, добре…” и успокоява близките си. Благодарение на неговата силна воля продължава да живее още два месеца. Заради мъчителните болки му предписват по 20 мг морфин на всеки час, който той не желае да приема, за да може да работи.

До последния му ден го е крепяла работата му върху създаването на оганизацията „Спаси Живот” (www.spasi–zhivot.org), чиято цел е да информира българите за неизбежната нужда от увеличаване броя на потенциални донори на стволови клетки и също така да подпомага клиниката по Kлинична имунология в София, където се събират данните. Със сетни сили пише до нас, до редакциите на вестници, до всичките си познати да помогнем на тази дейност и всеки ден провежда голям брой телефонни разговори с юристи, журналисти, лекари специалисти, уеб дезайнери и свои сънародници от Кембридж, Оксфорд и София, които могат да продължат неговата дейност. Да осъзнаем ние, българите, че никой от нас не е застрахован. А в случай на нужда от трансплантация на стволови клетки, значително по голяма е вероятността да се намери подходящ донор сред наши сънародници.

Българите лекари от клиниката по Клинична имунология коментират, че българската база данни за дарители би била ефективна, едва когато в нея се наберат поне 5 000 души. Това означава, че българският народ се нуждае от десетократно увеличаване броя на регистрирани потенциални дарители. В  момента са регистрирани едва 500 души. 

На този линк може да видите предаването, излъчено на тази тема по ТВ7: http://tv7.bg/news/180602.html

На 16.01.2011 г. църквата на колежа Пембрyк в Кембридж беше пълна с хора, дошли да се сбогуват с Томи. Свещеникът, който ръководеше службата каза, че до последния си час Томи му е изпращал по и-мейл напътствия за това как и къде иска да се простят приятелите и колегите му с него. Предвидил го е до най-малката  подробност…

Каква сила на духа! Ние, възрастните, не притежаваме такава, а той беше само на 26 години. Последното му желание е било да го погребат в България, в гроба на дядо му – проф. Тома Данков, чието име носи. Този дядо е имал огромни заслуги към нашата страна като български учен към Института по генетика, за което е бил удостоен с високи държавни отличия. Двамата с внука си са имали много силна връзка. Томи се разболява само 4 месеца след смъртта на дядо си.

Най-същественото завещание на този забележителен млад човек Тома Каркински към нас е да реализираме неговата инициатива. Да просъществува „Спаси Живот” и в един разумен срок да се увеличи броят на потенциални донори от нашия регион. Да се повиши шансът за спасение на тези, които тепърва ще се борят с ужасната болест-левкемия.

За повече информация посетете сайта www.spasi–zhivot.org.

Да направим това и за паметта на Томи,

който беше ученик в Българското училище към Посолството на България

в Лондон, Великобритания

Снежина Мечева

Директор,

говорител на АБУЧ