Изповед или как един италианец стана българин

Читателят сигурно ще си зададе въпроса, как е възможно един италианец да пише в български вестник , който излиза в САЩ! За това е редно да се направи пояснение. През далечната 1968 г.,  бях на десет години и много обичах да чета списанието на италианския турингклуб. Останах силно  впечатлен от един материал посветен на България, представена от прекрасни изгледи на планини и природни пейзажи. Но най-много ме впечатли една снимка на жена, облечена в народна носия, седнала в каручка сред розите в Розовата долина. И се запитах:”Дали някой ден ще мога да посетя тази хубава страна”? Тогава бяхме в периода на Студената война и тук при нас на Запад, се промъкваше идеята, че всичко отвъд Стената е негативно…

Мечтата ми да посетя България се короняса след около 29 години. Това стана през месец юли 1997 г., след едно почти 60-часово пътуване с кола, пълно с авантюри след края на военните действия в бивша Югославия. Възможността да посетя България ми предостави тогава Елена Шаханова, която по-късно стана моя съпруга. С нея се запознах в Италия, когато тя тренираше волейболния отбор на Рапало, град където аз навремето работех.

Първото ми посещение в България бе едно чудесно преживяване. За това се връщам често там по няколко пъти в годината. Тази хубава нация ме изпълва с ентусиазъм, защото народът е интелигентен, способен и достатъчно хитроумен.

Вторият път, когато вече познавах  доста българи, сътворих фразата “незнам дали първият българин е неаполитанец или първият неаполитанец е българин”,позовавайки  се на мисловната жизненост на тези два народа, откривайки в последствие, че вероятно има нещо близко и общо в произхода. Но това е друга история.

… Забелязвам обаче, че заради глобализацията, моделите на запада и потреблението , през последните години настъпиха промени. И то доста бързо, като качеството на човешките взаимоотношения не е вече както преди 15 години. И така ми дойде на ум следното обяснение:”Аз обичам България, но незнам защо!?”

За мен България  е като втора родина. Обичам нейната музика,  онази, която е  свързана с традицийте  и фолклора. Обичам нейната природа, гастрономия и хора. Имам повече приятели в България, отколкото в Италия!

И заради всичките тези причини, днес се намирам във Верона, градът на шекспировите Ромео и Жулиета, на Арената от римско време. Тук съм и заради финала за Купата на Италия по волейбол за мъже , в който участват Български волейболисти!

Остават два часа до началото на мача, но не се чувствам притеснен. Защото, както и да завърши той, победител ще е България! Тя присъства в двата най-силни италиански отбора за момента, на които предстои да се срещнат. Единият е “Тренто”, чийто треньор е българинът Радостин Стойчев, един от най-добрите в Европа и най-успелият до сега български треньор. С него в “Тренто” е един от най-силните волейболисти в света – Матей Казийски, както националите Цветан Соколов и Валентин Братоев. В другия отбор от Кунео играе Владо Николов, капитан на националния отбор, определен за един от най-силните чужденци в италианското първенство, фамозен с качеството и постоянството на своите изяви на терена.

Ето защо, както се казва, както и да се развие мача, успехът ще е на лице. Защото който и да победи, ще го дължи на Българите! На всички онези от тях , които от петдесетте години на 20-ти век и след това, развиха и обновиха волейболната игра в световен план. Те спомогнаха за популяризирането на волейбола в Европа, създавайки букети от елитни състезатели сред мъжете и жените, играли в най-престижните зали на Стария континент. Следователно, достойнствата и заслугите на българския волейбол са големи, благодарение на неговите вещи специалисти, сред които Райчо и Фанка Шаханови, които са мои свекър и свекърва. Аз съм им особено благодарен , че ме научиха на принципите на обучение и отношение във волейбола, така наречения “coaching”, които на практика не се отнасят само за спорта, а са приложими и  в ежедневието. Този метод аз приложих в моята служба. Работя в банка, а хобито ми е журналистиката. Успях , благодарение на тези методи, на които ме научиха Българи  – моят  тъст Райчо и тъщата Фанка.

… Ето, че дойде часът на мача. Фаворит е отборът на “Тренто”. Но, в един финал , никога не може със сигурност да се каже кой ще е победителя, защото най-различни фактори могат да имат значение за резултата. Ще видим какво ще се случи….

…. Мачът завърши така, както не си представяха тифозите от “Тренто”, а както желаеха противницете им. С чиста победа от 3:0 гейма за “Кунео”. Следователно, един българин – “кунеецът” Владимир Николов надви четирима българи – “трентинци”. И в края на краищата победител е пак България!

Оставям анализа на мача на специалистите, на волейболните професионалисти, които обработват статистическите и видео данни. Действителните причини за загубата със сигурност най-добре ги знае треньорът Радостин Стойчев. Един факт обаче, ме впечатли много преди началото на мача: играчите на “Кунео” изглеждаха спокойни, в добро настроение, като хора, които искат да спечелят, знаейки, че няма какво да губят. До като “трентинци” бяха доста напрегнати, без и сянка от усмивка. Несъмнено, спокойствието е важна съставна част  за всеки, който трябва да се сблъска с каквото и да е предизвикателство или  надпревара, дори в обикновеното ежедневие!

Най-сърдечен поздрав от Италия на всички български приятели в САЩ!

Микеле ДИБИАЗЕ

Представител на  „Старт” САЩ, за Европа,

Текст и фотоси от Финала за Купата на Италия