От Вашингтон до Аляска със световния пътешественик Владимир Сорокин

Репортаж и интервю с Владимир Сорокин
на Вас Бор, кореспондент на в. „Старт” в Аризона

…Като ме питаха едно време къде живея, отговарях им с едно потупване по гърдите и „България”. По днешно време казвам „в Аризона”. Питате ли Владимир Сорокин, обаче, става сложно. Би трябвало да каже „по света”. Или по-точно  „на седалката на велосипеда” и не би могъл да се потупа по гърдите, защото държи кормилото…

Посрещането на този световно известен мъж във Финикс се превърна в своеобразна фиеста от рода на Великден. Нашият град беше една от точките, през които преминаваше неговият маршрут по пътя към невероятен за колоездач финал – в Анкоридж, Аляска. До там и пътниците със съмолет се замислят какви дрехи трябва да си вземат…

Околосветският пътешественик пристигна във Финикс в навечерието на 2011-та Нова година и понеже е роден в Русия, но семейството му от мното-много години е в България, беше посрещнат „с бурни страсти” от две диаспори – руската и българската. Припламнаха и леки схватки – къде точно трябва да отседне, или поне с кого да се срещне сутринта, да гостува след пладне или да прекара вечерта.  Войната бе спечелена, обаче, от дома на българския художник и реставратор с респектиращото име Нато и жена му Валя Велкови.

Тази снимка с Владимир Сорокин във Финикс ще краси за дълго време и много албуми!И така Нато регистрира едно спечелено сражение, а ние – възможността да чуем от пътешественика доста приключения, които по-точно като че и край нямат..

– Мога да разказвам 7 дни и нощи без да спра и пак да не чуете достатъчно от това що съм видял и чул по пътя си – каза Сорокин на първата от своите няколко срещи  с нашите сънародници.

За едни изненада, за други, които знаят какви таланти има българският народ – не, но и околосветското си пътешествие и неизброимите други километри по света, Володя Сорокин прави с велосипед, конструиран и сглобен в българска фабрика от български специалисти. Велосипедите „Драг”, които той разхожда по земното кълбо, са взели името си от фабриката на Драгомир, където ги издокарват на супер ниво!

– Това е моят любим и единствен велосипед – казва Владимир Сорокин. – Направен е с най-голям професионализъм и вещина. Има добър дизайн и незаменими качества за дълги разстояния. Знаех какво искам, дълго го избирах и никога не съм имал проблем с този велосипед.

Преди да направи първото си „голямо каране” около света, нашият гост прави два пъти „закуска”, обикаляйки България – през 1981 г навъртявайки 1300 километра в чест на 1300-годишнината на страната ни, после и пробягвайки 2500 километра по протежение на българските граници. После обикаля Черно море. Обикаля Южна Европа. След това, за охлаждане, и Северна Европа… Имам усещането, че ако имаше шосейна връзка отдавна да беше обиколил и Луната. Просто този човек е неудържим.

Откакто е тръгнал, без тази обиколка сега, е нъвъртял над 60 000 километра през 64 държави по света.

Настоящият си гигантски коло-пробег Сорокин започва на 2 октомври от едно символично място – Централата на „Нейшънъл Джеографик”. След столицата Вашингтон преминава през Северна и Южна Каролина, Джорджия, Флорида, Алабама, Мисисипи, Арканзас,  Тексас, Ню Мексико… От Аризона тръгва към  Невада, Калифорния, Орегон, щата Вашингтон, през Ванкувър и цялото Тихоокеанско крайбрижие за да стигне през май 2011-та Анкоридж – Аляска.

В началото стана дума, че е започнал с две обиколки на България, но това съвасем не е така. Владимир Сорокин започва с две висши образования. Той е авиоинженер и филмов режисьор. Доста време от живота му е преминало в университетските аудитории, инженерството, и накрая – след като си избира и световно признатото   брилянтно явление, наречено „българска жена”, работи в Българската национална телевизия, където режисира и създава поредица от документални филми.

– На 42 години – казва Владимир, – реших, че е време да се отдам на моята детска мечта и непреодолимо стремление да обиколя с кон света. Да, с кон. Но понежае бях вече поръсъл и малко поумнял, знаех, че не би било по силете на кон да издържи това, което един човек може, затова го смених с велосипед. Важното беше, че колелото  е „безмоторник” и в края на краищата, за добро или лошо,  всичко си зависи само от мене! В детските си години прозорецът на моя дом гледаше към огромния портал на един завод. Всяка сутрин той поглъщаше хиляди хора, а привечер се раздаваше пронизителния звук на сирената, порталът се открехваше и изхвърляше навън тази жива материя, която беше обречена през целия си живот да върши, и дори да гледа, винаги все едно и също. Дълго чаках времето да сменя тази матрица.

Кореспондентът на „Старт” натовари велосипеда на пътешественика с един брой на вестника – извънреден товар…Питам го из кои земи му е било най-трудно с неговия стоменен кон.

– В Африка върху мен легна сянката на гибелта, там се разболях и усетих хладния дъх на края. Но имах невероятното щастие, дори там, да попадна на лекар, мой сънародник, който буквално ме издърпа в последния момент от лапите на африканската треска! Въпреки това – винаги ще обичам този континент. Струваше ми се, че през цялото време се движа в огромна художествена галерия с невероятни природни картини от двете страни на пътя. Впечатлението се усилваше от страстта на самобитни африкански майстори, които „рисуваха”, по-точно правеха фантастични дърворезби по дърветата край пътя.

– Африка ли е най-красивото място, където сте били с велосипеда си?

– Мисля, че не… Индия е много красива с нейната девствена природа, страховити и невъобразими джунгли.. После и тайландските гори, град Пукет… Тайландският лес се оказа моят най-красив, многозвезден хотел! Не помня колко нощи съм спал в тези джунгли, но помня, и съм сигурен, че нито един тигър не е закусил с мен!

И това ми дава тази толкова приятна възможност да поразкажа нещо за читателите на вашия, български и американски „Старт”. Това, че този вестник го има и в САЩ за мен е също едно от чудесата, които съм срещнал по света. Помня  „Старт” от София, където се свършваше за броени минути, въпреки огромния си тираж, но аз поне го имах винаги по колегиална линия. Виждам, че редакцията ви пази онзи перфектен публицистичен стил и коректност, които познавам отпреди години, и оставам ваш приятел – на великолепния бренд, на познатата марка „Старт”.

– Благодаря ви! Ние пък се възхищаваме от вашя бренд, от световната марка на Владимир Сорокин! Никой вестник не струва нищо, ако няма из страниците си личности и събития, като това, което ни е събрало днес. Продължавам питанията си с това какви умения са задължителни за едно околосветско пътешествие с велосипед?

– Най-вече – стремежът и желанието ви трябва да са  толкова огромни, колкото е и самото пътешествие. Не може и без издръжливост. Добре е да не си семеен или да си решил по най-добрия начин семейните проблеми, докато отсъстваш, за да си устремен само напред.

– Кога се чувстваш добре по пътя?

– Когато съм отстранил или преминал препятствията, имам  в запас вода и храна, и най-важното – резервна гума. Без храна можеш да караш ден-два,  без вода – часове, без гума – нито миг.

– Как те посрещат по света с твоя велосипед? Един непознат бял човек, от друга вяра, с други навици и Бог знае с какви намерения?

– Положително по-добре, отколкото посрещат някои политици… Но определено има и сериозни опасности, които внасят драматизъм в графика на моето пътуване. В някои азиятски и африкански страни хората са толкова гостоприемни, че буквално те свалят от седалката, хващат те за ръка, друг нарамва велосипеда, и така кавалкадата, заедно с присъединилите се съседи, отива в нечий дом. И там се започва едно гости… В такива случаи благодаря на Бога с цялата си душа, че по тия места няма водка. Там хората не пият. Добре за тях, и за мен добре, за пътешествието – най-добре! 

– Е, тогава, как се чувства един здрав мъжага – без водка  по дългите пътища?

– Като дете. Малко дете, което всеки час научава по нещо ново. Вижда безкрайните новости и изненади по света и се мъчи да ги осъзнае и възприеме. Тези сменящи се картини и събития обсебват човек, неусетно се включват непознати при „стандартния живот” сили… И умората не може да те стигне по пътя. Тя не идва може би и още поради това, че си щастлив със свободата си сам да взимаш решения и чертаеш действията си. Никой не те следи и управлява. Сам разполагаш напълно със своето време. Накрая сам се поощряваш за добра работа и щастлив финиш на етапа.  Избягнал си всички нежелани контакти със свистящите като торпеда покрай теб автомобили! Тогава дори се самонаграждаваш: солидно печено пиле с три бири за отскок!

– Какви са най-пресните ви приключения от настоящия „американски” етап на вашите пътешествия?

– Във Флорида се случи нещо непонятно – забравих или загубих мобилния си телефон в един магазин за хранителни стоки. Разбрах след два часа пробег по пътя. Първият  американец, който ме видя как стърча безпомощно край пътя, спря и ме върна до магазина. Хората бяха намерили телефона ми и бяха обърнали щата как да намерят и мене! После по пътя видях неколцина с необикновено интересната професия: да заснемат торнадо в самия център на въртящия се ураган. Бяха се настанили със своите камери в брониран автомобил, прикован със стоманени въжета за дълбоко вкопани в земята опори…  И накрая – ето ме сега в Аризона, при вас, с невероятно горещото посрещане. И в руската и в българските общности на Финикс. Особено съм трогнат от вниманието на Валя и Нато Велкови, Дафни, Искра, Галина…

Ние в Аризона наистина не можем да се разделим с този човек! Да имаше как да го слушаме поне месец… Но ето, че се готви отново за път. Към Лас Вегас. И там го чакат с нетърпение – да пристигне на 13 януари, та да посрещат заедно Новата 2011 година по стар стил и да споделят и те радостите и удоволствието от такава среща.

Световният пътешественик  Владимир Сорокин се обажда на 86-годишната си майка, на семейството си в България, на „Нощен хоризонт” от Българското национално радио, които проследяват пътя му и правят специални репортажи. Аз пък отговарям на нетърпеливите въпроси на моите приятели в Аляска, които се заканват, че ще посрещнат Володя по-добре от всички там аризонци и африканци дори, защото със сигурност там, на север, до полюса, има добре охладена водка с фантастична сельодка!

Само не казвайте, че и в Чикаго стягате велосипеди да се присъедините  към Владимир! Защото тук, във Финикс, има вече неколцина с много сериозни такива намерения! Дайте, все пак, някой от нас да остане и в Америка!

Вестик „Старт” от своя страна ще бъде също постоянно с нашия вече личен приятел  – пътешественик, до края на неговото Американско турне!

/Следва/

 

Очаквайте следващите репортажи на в. „Старт”, проследяващи уникалния колопробег на Владимир Сорокин през САЩ, Канада и Аляска.

 

Вас Бор

Кореспондент на в.”Старт”, Америка.