Зимен футбол в Чикаго
По примера на измислителите на футбола, които изиграха поредния си кръг от своята най-добра в света футболна лига на 1 и 2 януари, българската Next Level Soccer League също нахвърля няколко футболни щрихи из спусналата се над нас чикагска зима.
Неделният ден беше слънчев и ведър. Макар това да нямаше пряка връзка с мачовете, които се играеха в зала, беше приятно и вдъхваше добро настроение.
Предстояха плейофите, при които четирите първи тима от класирането при фазата „всеки срещу всеки” в мачовете през ноември и декември, щяха да излъчат шампиона на третия чикагски шампионат по футбол в зала.
Петър Петров – старши като доайен във футболното ни Чикаго и Петър Петров – син, като главен „диригент”, или директор , казано без кавички, донесоха купите. Шампионската купа беше внушителна – в човешки ръст, разбира се ако я мерим с човек, който още ходи на училище.
Мястото на събитието беше многоетажен спортен конгломерат на YMCA, разполагащ не само с футболен терен, но и с огромен фитнес център с над триста уреда в него, зали за тенис, скоуш, бадминтон, тенис на маса, гимнастики разни, плувен басейн със сауна и джакузи…
Теренът на футболното игрище е покрит с килим от изкуствена трева, по страничните линии са монтирани прозрачни стени и мрежи, та зрителите от балконите и малката странична трибуна да следят удобно играта. Отборите се състоят от по 5 играчи и вратар. Вратата ми се стори малко по-голяма от хандбална, а двете полувречена са от по 20 минути. Смяната на играчите е взаимствувана от хокея.
Десет са отборитв Лигата и след като всекибеше изиграл в груповата фаза по 9 мача се беше получило следното класиране, със следните точки:
1. Пирин 24
2. Америфрейт 22
3. Механата 22
4. Бодрост 19
5. Америка 10
6. MSC 9
7. Миньор 6
8. Арго Инс. 6
9. БГ Юнайтед 6
10. Септември 6
От 10 часа сутринта до към 2 след обед гледахме първите четри отбора от това класиране в два полуфинала, в мач за 3-4 място при победените и финал между победителите.
Лидерът „Пирин”, който е и шампион от миналата година, изигра леко и артистично мача си с „Бодрост” – приятната изненада тази година и спечели с 8:5. Футболните братовчеди на Димитър Бербатов от Благоевград /и „събърбите”/ действително се отличават с добре школуван, техничен, футбол. Съдията в този мач бе почти като безработен. На терена се бяха вглъбили в топката и в краката си, с които правеха истинско футболно майсторство, предостойно за аматьорския им статут. Всички, които се появяват на терена при тези мачове, се трудят здраво, по американските стандарти, а половината от тях са вероятно от партията на денонощните гълтачи на километри, които въртят яко волана на тежкотонажни трокове…
Много по ожесточен бе полуфиналът „Америфрейт”- „Механата”, завършил при резултат 10:8. Оказва се, че представителите на транспортната компания са направо наследниците на извествия чикагски футболен отбор „Славия”, който имал вече нови спонсори. Нямам удоволствието да ги познавам, като че ставаше дума за двама братя, но личеше по перфектните екипи и добрата организация в тима, че те добре се грижат за отбора си.
В никакъв случай в отбора на „Механата” не играят само бармани, набрали сили от дъхавите коктейли, които по цели нощи забъркват. Но играят, и то с пълно себеотдаване, собствениците на отбора, съответно и на Механата. Не са богати като Роман Абрамович и играчите им не са като тези от „Челси”, но беше хубав, даже много хубав, спектакълът, който „оранжевата Механа” направи със „сините майстори на футбола и трока”. Вижте: 1:1, после 2:2, после 3:3, после 6:3, после 7:5, после 7:7, после 8:8 и накрая 10:8 за „Америфрейт”. Драматизъм та драматизъм! Емоции! Борба до край!!
Разбрах, че двете семейства Нина и Иван Цветкови и Мая и Румен Ковачеви, стопаните на „Механата”, са фенове на спорта. Може да е и малко шокиращо, че в една механа се разпалва и спортно огнище, но по многобройните вече турнири по шах, табла, като че и дартс, футбол и пр. се вижда, че чигаският модел действува! Иван Цветкков ми каза, че след всяко спортно състезение в „Механата” се събират всички протирвници на спортното поле и скрепяват дружбата си в много приятна вечер. Още повече, че никой и не очкава от тези спортуващи покрай занаята си хора олимпийски медали за България. Отборът на „Механата” е участник във всичките футболни турнири досега. Стопаните на заведението, тези бизнесмени и спортисти с пловдивски дух в сърцата си, участвували и с част от спонсорството на другия чикагски отбор на голямото футболно игрище – „Балкан”.
„Механата” се изправи срещу „Бодрост” в мача за бронзовите медали. И пак загуби с 8:10! Късметът и хубавата игра бяхо на страната на… отново благоевградчани, каквито са футболистите от „Бодрост”. Брей, че Футболна империя има под Ирин-Пирин и Рила! Петър Бъсин – капитан и играч с № 83, ми разказва, че названието си отборът носи от една местност в подножието на Рила, където имало много ски писти и влекове и много поляни за игра през лятото, та там често ходели много от момчетата, които сега ритат в Чикаго. Каза ми и нещо, което не е за вярвана: в благоевградско по наше време, когато и стадион „Народна армия” се разкапа, имало 4 – 5 игрища покрити със същата настилка като прехвалената от мен изкуствена трева в залата! Но разбира се, че му вярваме и се радваме!
Финалистите на Зимния турнир на отборите от Българската футболна лига в Чикаго – „Америфрейт” и „Пирин”.Финалът си беше най-истинският финал! Двата най-силни отбора, първи и втори в груповата фаза, играха за 1 и 2 място и в плейофите. С риск да ме набедите за повтаряне ще ви изпиша и колко „на везни” беше резултатът от началото до края на мача. Изглеждаше като борбата между ония архаични юнаци, които започвали да се борят в утрото на деня и все не можели да се надвият чак до изгрева на Луната…
Ето как се движеше резултатът в мача „Пирин” – „Америфрейт”: 1:1, 2:2, 4:2, 4:4, 5:5, 7:5, 7:7, 9:7 за „Пирин”. При една от малкото груби прояви в турнира Тони Тодоров /”Америфрейт”/, един от най-добрите българи, които са играли някога футбол в Чикато /начело е Христо Стоичков/, беша поразмазан – първо във въздуха, после и паднал на земята, и напусна мача още в първото полувреме.
Играта бе по-бърза и от най-оптимистичните ми очаквания. И много технична. Видяхме добре запомнени от българските футболни терени комбинации, защото няма как да бъдат научени тук, където футболистите играят най-много по веднаж седмично.
Трите купи бяха тържествено връчени на „Пирин”, „Америфрейт” и „Бодрост”. „Механата”, четвъртият участник в плейофите, пък връчи /срещу заплащане, разбира се/ на всички нас, ритащи, свирещи, пишещи и пр.по една леко лютива чорба и нещо друго – по избор.
Крайно класиране след плейофите:
1. „Пирин”
2. „Америфрейт”
3. „Бодрост”
4. „Механата”
Състави на отборите – финалисти:
„Пирин”: Александър Карабелски, Христо Христов, Мирослав Стамболийски, Андон Ценов, Здравко Крумов, Стоян Стойчев, Пламен Памуков, Станислав Иванов, Драгомир Сумрачки, Ивайло Моллов, Васил Чипарлиев
„Америфрейт”: Тони Тодоров, Петър Петров, Анатолий Ватев, Иван Драганов, Данчо Гачев, Венци Календжиев, Теньо Минчев, Зарко Самаров, Светомир Цветков, Стоян Младенов, Ален Сосо, Золи Ердей, Арон Барсоти, Хуан Перес, Оскар Секура, Джордж Недев, Хессе Санчес, Кили Гонзалес
„Бодрост”: Петър Басин, Юлиян Манилов, Георги Поповски, Здравко Ботев, Краси Илчев, Веселин Евгениев, Мартин Минков, Станислав Грозев, Коста Купанов, Ласката, Станислав Георгиев.
„Механата”: Марко Мендес, Алехандро Антонес, Сабин Госман, Даниел Петровичи, Даниел Мехалачи, Йордан Гатев, Борислав Дяков, Цветан Йончев /не участва поради травма/, Живко Булев, Иван Цветков, Кристиян Барбути, Юлиян Опренов, Барна Яноси.
Футболът – принос на имигрантите в американското общество
… И още един разговор и коментар, след последния съдийски сигнал в мачовете от третия по ред в Чикаго Зимен футболен турнир в зала, организиран от българската Next Level Soccer League, завършил на 2 януари 2011 г. с победата и шампионско звание за отбора на „Пирин”. Наш събеседник е директора на Лигата и турнира Петър Петров – младши.
Фактът си е факт: интересният турнирен формат, за който става дума, се ръководи от също така интересна личност. Петър Петров – младши. Той е син на един от най-познатите български имигранти в Чикаго – също Петър Петров, свързал името си преди 40 години с основаването на първия в Чикаго футболен отбор, наречен „Кугар”. И тъй като майката на младия Петър е от Хондурас, Петър като че си има три родини. Третата е САЩ, където действително се е родил.
През 2010 година е пътувал два пъти до Хондурас, защото е помощник-треньор – анализатор на „Маратон”, който заедно с „Олимпия” съставят двойката най-популярни отбори в страната /нещо като „Левски” и ЦСКА/. Играл е в хондураската „А” група, но също така и в юношите на „Левски”. Както и в мъжкия отбор на „Славия” – София.. Смята, че в настоящия момент футболът в България и Хондурас си приличат – и на двете места има таланти, но и на двета места, също така няма пари, няма и добра организация. Няма и добра материална база, особено за децата, което обрича играта на незавидно бъдеще. Освен това футболистите и не обичат да работят достатъчно за да развият дарбите си.
В Съединените щати, обаче, вървят по правилния път. Пепи е директор на „Мънделайн Сакар Клаб”, където работят с 20 отбора, имащи общо 300 деца – момчета и момичета на възраст от 7 до 18 години. Условията за работа в този клуб били прекрасни, както и на стотици други места из страната. И това означава добро футболно бъдеще. В клубовете има също така добра администрация и цари образцова дисциплина.
Пепи има най-високия треньорски „А” лиценз на Американската футболна федерация. Има също и “Next Level Soccer Academy” – научно-тренировъчен център, в който се озготвят тренировъчните програми на отбори от различни възрасти и класи, осъществява се специален тренинг и пр. Всяко лято се правят футболни кампове за деца с продължителност от 2 до 4 седмици.
За него е чест, а може би и дълг, да работи така настойчиво за просперитета на Лигата, която организира зимните турнири в зала
– Аз се гордея с моя баща – каза Пепи Петров по време на разговора ни, – който преди 40 години е създал първия български отбор в Чикаго. И ето, че сега аз продължавам доброто му дело, доколкото мога, с тази българска футболна лига по футбол в зала.
… Беше преди няколко години, когато в Чикаго се игра „Мачът на столетието” – между сборен отбор от ветерани, играли някога в този първи български тим, наречен „Кугар”, подсилен с някои добри футболисти отпреди десетилетие в България /”Радостта напнарода” от „Левски”, Валентин Михов – тогава президент на професионалната футболна лига и пр./ и отбора на „Славия” – Чикаго – шампион на Северозападната чикагста футболна лига по това време. Тогава видях удивителна картина: в сборния отбор на двете крила играеха бащаи син! Двамата Петър Петрови си подаваха топката и атакуваха по всички футболни правила противниковата врата! И бащата не отстъпваше в устрема си към целта на много по-младия си син…
Според Пепи Петров прииждащите имигранти от футболните страни на Европа и Южна Америка, и особено състезаващите се в имигрантските сакър-лиги и турнири, като сегашния, допринасят много за популяризирането на играта в САЩ. Той смята, че току що завършилия турнир е показал израстване на тимовете и отделни играчи. Догодина очаква повече отбори в българската лига и повече футболисти от различни етноси – румънци, сърби, украинци, латиноамериканци… Те виждат доброто качество на играта в нашата лига и се записват да играят в нея. Играчите плащат по 80 долара за да тренират и се състезават в клубовете и с тези пари се заплаща наемът за зали и терени, съдийски такси и пр.
Има известни резерви, по-точно непоносимост, към проявите на нетолерантност у някои играчи, проявяващо се както към свои, така и към футболисти от другите отбори. Освен това понякога мачовете са съпроводени с викове и шумни пререкания. По време на играта спортистите не се предпазват едни-други при единоборствата, дори и правят умишлени фаули, които завършват с травми. Това носи морални щети на играта, на българската общност, трудно е даже понякога да се намерят съдии, съгласни да свирят при такава атмосфера. На някои стадиони и зали не ни искат даже да играем заради подобно държание. На мачовете присъстват жени, деца, цели семейства и затова такива неща са още по-осъдителни. И зрители и изпълнители идват на тези турнири за да се отпуснат от седмичния стрес, да се успокоят от добрите емоции – нека не рушим тези очаквания!
И накрая – добрата новина, съобщена от Пепи Петров, е стартът на Втория зимеин футболен турнир в зала от 22 януари. В програмата са и двата предварителни кръга на 8 и 16 януари от 11.00 часа до 14.00.
Много сте добри! Но обуздайте още малко страстите!
Питам сега Петър Петров – старши за впечатленията му от завършилия турнир.
– Турнирът се игра в много добра зала, на много добър терен и при отлични условия. Хубавото е, че и в десетте отбора, съставени предимно от български играчи, са добре дошли и футболисти от други нации. Така се увеличава популярността на състезанието и се допринася за по-доброто качество на турнира.
Станахме свидетели на идеална организация, игрите се наблюдаваха добре и от близко благодарение на прозрачните стени, които и удържат топката стопроцентово винаги на терена. Не е лесно на съдиите понякога да обуздават балканския темперамент на играчите, но този път имаше повече феърплей и те се справиха много добре Качеството на играта надхвърли моите очаквания. Темпото беше бързо, имаше добра техника, беше оспорвано и интересно. Имаше един отбор съставен само от играчи на по-малко от 21 години. Имаше и друг, където средната възраст беше около 40 – те. Те играеха с повече смени. Победител можеше да бъде и „Америфрейт”, но „Пирин” спечели съвсем заслужено и аз с гордост и уважение им връчих купата.
Питам го, все пак, за времето, когато го е имало „Кугар”…
– Кугар го създадохме през 1970 г, заедно с Пепи Райков и Мишо Минковски. Киро Пепелянков ни помогна финансово. Започнахме в трета дивизия и бързо постигнахм повече успехи, побеждавахме немски, аржентински югославски, румънски отбори… Само че при амнистията през 1972 г., когато много наши сънародници получиха грин-карти и се разселиха по различни щати, отборът загуби доста от добрите си играчи. Тогава мнозина се прикрепихме към други състави. Аз играх и бях треньор на един германски тим. Така беше докато заприижда новата вълна от имигранти и след 2000-та година се създадоха много добри български отбори като „Балкан” и „Славия”.
Климент Величков
Репортаж на вестник „Старт” САЩ
