Константин Маринов: Фолклорът е магия

Константин Маринов е от Стара Загора и от 6-годишна възраст е вече „артист” в Детско-юношеския ансамбъл „Загорче”.  Роден е в „танцуващо семейство” – баща, майка, сестра – всички са с по 100 танцови промила в кръвта си! Баща му е хореограф на състава при „Строителни войски” и „Средец” в София, дългогодишен солист на Военния ансамбъл. През 1987 година влиза в Държавното хореографско училище, сега „Национално училище по танцови изкуства” в София. Там учат не на шега – цели 5 години! Завършва с диплом за „Артист – балетист  и педагог в танцовото изкуство”.  След завършването е „разпределен” в Ансамбъл „Слънчев бряг”, което никак не е лошо. По време на казармата е артист и от Военния ансамбъл, не изоставя и старозагорския си състав. Негови учители са били Стефан Колаксъзов и Васил Герлилов, който по едно време прави шоуто „Източен вятър” – българското „Ривър Денс”. 

През 1999 година идва в САЩ.

След няколко години артистична дейност в Ансамбъл „Хоро” и др. създаде първите няколко клуба за български народни танци. Жена му и голямата дъщеря играят в Клуб „Верея”, малката дъщеря – в клуба към БУЦ „Знание”.

Привърженик е на идеята да се създаде Български дом на културата, в онази добре позната българска форма „Читалище”, където да се съберат и обединят българската култура и духовност в Чикаго.

С Ансамбъл „Слънчев бряг” и др. е участвал в редица международни фолклорни изяви – Белгия, Франция, Канада, както и в САЩ – Спрингфилд, Силвър Долар Сити /Малкият холивуд/, Ню Йорк и пр.

Не знам дали сте яли путра? Щото аз съм. Веднаж, но беше хубаво. Нищо, че името е малко специално. Беше в Латвия, преди години.

В Чикаго има много латвийци и не знам с какво точно се хранят в Новия свят, но с някогашната журналистка от Рига, сега тукашна латвийска даскалица, Вациентиса Судрабкално въобще не ядем путра, а зяпаме български фолклор.

– Вашите народни танци и музика са уникални – казва Ваци. – Различни са от всички други. Направени са като уникално бижу. Нямат нищо общо с извивките в кръста и щракането с пръсти над главата или подскоците в стил „утринна гимнастика”, каквито днес най-вече се практикуват из разните комерсиални заведения. От Сидни до Лондон. Важното при тях е да са семпли, лесни, за всеки акъл и крака. Българският фолклор е с дъх от други времена и носи до нас предания от древността. Той е уникат като древната музика и танцово изкуство на Индия или неповторимото, което правят в Бразилия… Той е високо изкуство и красота.

Виждате какво било, значи… Судрабкално го знаеше по-добре и от мен и от други мои земляци. Но не от всички. Затова отивам при Константин Маринов, школуван хореограф, майстор на народните танци, който е отдавна сред нас, в Чикаго. Искам да ни разкаже за своите сериозни опити да създаде, отначало един, после още няколко, огнища на българския фолклор в Чикаго и да то запази, или по-точно – направо да го насади на американска почва!

– Като че намерихте своето призвание на педагог и създател на български фолклорни огнища в Америка след няколкогодишна успешна артистична карера в популярния български ансамбъл „Хоро” – кое ви накара да тръгнете по новия, много по-труден, път? – го питаме от  АСА /”Агенция „Старт” Америка/

– Стана ми неудобно да гледам как по тукашните празници и на хора и музика по тях преобладават побългарени версии на гръция и сръбски фолклор като вечната „Бяла роза” и другите хитове на поп-фолка. Някой трябва да се нагърби с това да се показва и опазва безценното българско фолклорно изкуство и тук, в Америка. Затова и започнах да правя тези клубове – за да се запази автентичността на българския фолклор. Нация без фолклор е загубила много от своите жизнени сили. В същото време и фолклорът трябва да се развива и модернизира. Не бива  да се играе всяко хоро точна както е било преди сто години. Новите композитори изразяват своите идеи по нов, по-модерен начин. Трябва и при танците да мислим малко по-съвременно и да ги развиваме така че да си намерят достойното място в нашите динамичне времена. 

Константоновите фолклорни клубове

– Кога откри своя първи фолклорен клуб?

– През 2010, на 4 април. Фолклорен клуб „Верея”. Започнахме с 20 души, само едно момиче беше играло професионално народни танци.Сега сме 30 човека, репетираме всяка събота в специално наето помещение – срещу „Сердика” – магазина на Жоро в Шилер Парк.

Първите стъпки на малките танцьори във фолклорния клуб на Константин в ЧикагоПрез октомври открихме нов клуб – в Елк Гроув Вилидж, където е познатото Малко българско училище. Директорката Живка Петрова ме покани. Там репетират детски състав и състав от по-големи на години хора, които обичат фолклора.

В Българаския учебен център „Знание” на Лили Паслиева има две групи – малки танцьори от 4 до 6  години и на „големите” – от 7 до 13…

– Колко човека се занимават във вашите клубове?

– Около 70. Мечтата ми е на един предстоящ Национален празник 3 март, на традиционното чествуване на „Дейли Плаза” в центъра на Чикаго, да изиграем едно Право хоро със 150 участници!

– Каква е спецификата на един фолклорен клуб в чужбина?

– Репетираме само веднаж седмично, което е малко. Голямо значение има и организирането, веднаж или повече пъти годишно, представяне на сцена, което създава емоционален стимул. Мозина имат желание да играят, но се притесняват да започнат. Казвам им: елете, опитайте, имааше и други като вас, които вече осъзнаха, че могат! Защото не са малко хората,които виждат в умението си играят хора и необходимото физическо натоварване за по-здравословен живот и също необходимото минимално умение за повече социални контакти. Едно е да седиш цяла нощ на масата, друго да се включиш в танците на празника!

– Откъде са тези прекрасни български носии, които прибавят още магия във танца?

– Първите 12 костюма семейството и аз ги закупихме с наши средства. Сега шием български костюми тук, в Америка, но заплащането отново е наше. По принцип заплащането на залата за репетиции и другите разходи е от таксата, която се взима – 10 долара на съботно или неделно занимание, 40 – месечно. Хората осъзнават, че с тези 10 долара те постигат още нещо – разтоварват се от напрежението – и то по-добре от това да отидат в кръчма или да се излежават у дома си. От полученото, разбира се, не вземаме нищо. Всички от семейството ми си имаме друга професия, която ни дава достатъчно средства.

– Какво пожелавате на българите в Америка за 2011-та?

– Фолклорът е магия. Изпитайте я ! Това е и мотото на нашите клубове.

Климент ВЕЛИЧКОВ