Из цикъла разкази :”Някои къси американски работи”. Всички лица и събития са плод на авторовото въображение и нямат нищо общо с действителността. Всяка прилика с действителни хора, имена и действия е напълно случайна.

Небето тука е нисинко

Жегата бе адска, а спирката  самотна. Запалих  си цигара, после мина някакъв влак в обратна посока и отново тишина. Тя се появи от другия край. Заприлича ми на българка , нали се сещате, за този странен усет ?  Казах ме си по едно „Хай” и пак млъкнахме.

Реших да се обадя на сестра си, тя рядко вдигаше телефона, щото по- големият й и по-тъп брат освен да хленчи за друго не го биваше, а и тя си имаше мъж  други проблеми и силата да не циври на роднини и приятели. Оставих й съобщение, а новата ми позната се хвана.

–         Българин ли си ?

–         Да, нали за това се обадих, да се разпознаем.

–         А ми от къде си ?

И се почна:…… била от ……………, сега гледала две руски деца. В България имала син. Работел като съдия, мъжът и бил пенсионер.

–         Много им помагам и апартамент и кола купих на сина,и сватба му направих ,сега правя основен ремонт на къщата, ама още малко и се прибирам, стига толкова, 10 години не са малко!

–         На истина не са малко. – над нас прелетя самолет – Eто, гледай някой ден и ние ще се качим на някой такъв и сбогом Америка.

–         Не си ли забелязал, че тука небето е нисинко ?

–         Ай де бе ?

–         Ами да гледай колко ясно се виждат самолетите, в България не е така.

–         Ама то това е защото те тука кацат, ей го къде е летището.

–         Не, не е така, тука небето е нисинко !

После дойде влака,  голям, двуетажен, метален и блестящ  като консервна кутия, странна и чуждоземска.                                  

Авакум ЗАХОФ

е анонимен автор от широките Илинойски поля. Единствените данни за подобен човек намираме в книгите на Андрей Гуляшки .Последното приключение на Авакум Захов  казва : „Авакум изчезна. Експедицията стигнала до индийската граница, после доближила китайската граница и там Авакум изчезнал. Когато дошло време да се връща, не се завърнал. „ Вещи критици на българската проза  и емигрантска  словесност утвърждават , че това е именно същия Авакум .