Из цикъла разкази :”Някои къси американски работи”.Всички лица и събития са плод на авторовото въображение и нямат нищо общо с действителността. Всяка прилика с действителни хора, имена и действия е напълно случайна.

Некролог

–         Добър ден приятелко – смотолевих  притеснено, знаете ги тези международни връзки.

–         Не мога да говоря, разтворила съм на всякъде и чистя – адвокат Йорданка бе кучка от старата школа и зодия телец – рядко съчетание от перверзия и kомерс.

–         Само 15 минути имаме – опитах се да бъда настойчив.

–         Нямам време! Не бъди нахален да не те изтрия като Анито – друга кучка от колегията. – Тя каза да ти кажа , че Емил Любенов е умрял.

–         Кой ? – опитах се да не повярвам.  – Че той нали се ожени ?

–         Неуспешна трансплантация на бъбреците, остави и деца.

–         Ама ……………- какво „ама” си помислих и  си затворих плювалника.

–         Ще се чуем друг път.

–         Добре – казах и затворих.

Запалих цигара. Емо Любенов. Навремето правехме младежката. После той се издигна. Имаше дарба копелето. Имаше и бъбречно заболяване. Хемодиализа, всеки месец. После дойдох в Америка, той се отказа от домашния си телефон, а аз нямах интернет. Изгубихме се. Бил се оженил и имал деца. Умрял.

Запалих  още една. Обещах си да отида в църквата. Днес нямаше да стане. Подреждах новата квартира и имах да пиша чекове……. Но……някой път. Емиле, Бог да ти прости !

Отсреща, над склада залязваше чикагската луна. Голяма бяла, безпощадна и студена,  като теракота в моргата.

Авакум ЗАХОФ

е анонимен автор от широките Илинойски поля. Единствените данни за подобен човек намираме в книгате на Андрей Гуляшки .Последното приключение на Авакум Захов  казва : „Авакум изчезна. Експедицията стигнала до индийската граница, после доближила китайската граница и там Авакум изчезнал. Когато дошло време да се връща, не се завърнал. „ Вещи критици на българската проза  и емигрантска  словесност утвърждават , че това е именно същия Авакум.