Из цикъла разкази :”Някои къси американски работи”. Всички лица и събития са плод на авторовото въображение и нямат нищо общо с действителността, а всяка прилика с действителни хора, имена и действия е напълно случайна.

Баба Джени

Вече трети месец правех смяна на Мотрьоз, за да хвана влака за Мъндалайн. Бях се запознал със семейство украинци, с които упражнявах  руския си. Днес братята ги нямаше. Нямаше и никой друг освен нея. Говореше на български по селфона.

– Здрасти – кимнах и със страх, българите рядко завързваме контакти един с друг в чужбина.

– Я българин! – бабето се оказа безстрашно. – Да бе едно българче. Току що дойде на спирката. А бе глупости! То е на годините на синът ми, момчето. Ето давам ти го.

– Ало – поех разтреперан слушалката, то и за това хората си затварят плювалника, на ти сега радост от общуването със сънародниците. – Как сте?

– Нищо, добре съм. Карам тука едни домати за Ускансин. Ти какво…, а бе на колко години си?

– Ами на 35. Защо питате ?

– Ами за нищо, просто така. Е хайде да ви оставям, че ме търсят от компанията. Ей и да го сложиш на баба си Джени между големите цици!

– Абе стига глупости – успях да смотолевя и той затвори.

Погледнах учудено новата си позната.

– Остави го! Простак! Трокаджия на 70 години и не можел да го вдига, че аз какво да направя? Ти как си, какво работиш?

– На ливинг съм, гледам един дядо.

– Руснак?

– А не, американец.

– Колко ти плащат?

Казах колко.

– Е, че не е ли много малко за американец?

– То и работата не е много, пък и не зная езика. – Ти какво работиш?

– Гледам три  идиотчета…

И се почна:

– Хиляда и двеста ми дават, за три деца и градината им гледам. Всичко съм насадила: домати, пипер, краставици… а бе всичко. Ама така ще бъде като не знаем езика, за тая работа иначе  колко щяха да ми платят, а?

– Ами близки имаш ли тука?

– Имам дъщеря в Ню Йорк, ама съм ги оставила, да си живеят младите. Тука е гнездото на осите, в Чикаго. Пълно е с българи! Догодина си вземам паспорта, живот и здраве, а тая след месец си отивам. То никой нямам в България, ама ще отида да оправя гробовете на майка,  татко и мъжът ми, 10 години прави тази есен. Купила съм и подаръци на приятелките, дрехи от трифт стора, ама то там кой ти разбира толкова. После отивам на бани… Имал пари, ама като не  може да го вдига? Права съм нали!

Авакум ЗАХОФ
е анонимен автор от широките Илинойски поля. Единствените данни за подобен човек намираме в книгите на Андрей Гуляшки. В последното приключение на Авакум Захов се казва: „Авакум изчезна. Експедицията стигнала до индийската граница, после доближила китайската граница и там Авакум изчезнал. Когато дошло време да се връща, не се завърнал…” Вещи критици на българската проза  и емигратска словеснот утвъждават, че това е именно същия Авакум .