Вещизмът – новата чума сред хората

Вещи. Те пълнят нашите килери, гаражите ни и дори живота ни. Ние оценяваме житейския си успех според вещите, които притежаваме и изразходваме невероятно много време, за да ги купуваме. Един документален филм, “История на вещите”, показва как целия ни живот е обсебен от тях. Мъдростта на Кабала ни казва как бихме се спасили от заразата.
Ани Ленард, експерт по въпросите на околната среда, е прекарала 10 години в изследване пътя на вещите, от самото им начало като суровини, до края им – в контейнерите за отпадъци. Нейният документален филм “История на вещите”, е колкото развлекателен, толкова и образователен, и вече е бил видян от милиони хора. 

Нация от консуматори

Ленард посочва проблема съвсем просто: “Нашата главна идентичност сега е в това, че сме се превърнали в консуматори. Не майки, учители, фермери – а консуматори”.  Американската мания за консумиране разрушава равновесието ни с природата и осакатява живота на хората.  Ще изброим само няколко факта, открити от Ани :
* Само за последните три десетилетия са изчерпани огромна част от ресурсите на планетата;
*  Застрашително голяма част от световната рибна популация е уловена от рибната индустрия, а горските масиви изчезват катастрофално.
* Населението на САЩ е едва 5% от населението на земята, но използва 30% от световните ресурси и създава 30% от световните отпадъци. Ако всички консумираха в такива мащаби, човечеството щеше да се нуждае от 3 до 5 планети;
* Щатската промишленост отделя над 2 милиарда кг токсични химикали годишно. Над 100 000 вида синтетични химикали се използват днес в търговския оборот;
* Токсичните химикали открити в продуктите, които използваме, се натрупват в човешкото тяло. Истината е, че майчината кърма оглавява хранителната верига, съдържайки най-високи нива на токсично замърсяване;
* Всеки човек в САЩ произвежда дневно 2,2 кг отпадъци, двойно повече отколкото преди 30 години;
* Дори да рециклирахме тези отпадъци на 100%, това ни най-малко не би могло да реши проблема. За всеки контейнер с отпадъци, който контролираме, се произвежда отпадък за други контейнери.

Проблемите на нашия собствен егоизъм

Може би най-шокиращият факт от задълбоченото проучване на Ани е, че нашето замърсяващо общество е било подведено за да съживи икономиката след Втората Световна война. По това време, специалистът по продажби на дребно Виктор Лебоу излиза с един амбициозен план. Той казва:

 “Нашата извънредно продуктивна икономика изисква да направим консумацията свой начин на живот; да превърнем купуването и употребата на стоки в ритуал; в консумирането да потърсим духовно удовлетворение, удовлетворение за нашето его. Ние се нуждаем от използвани, изгорени, подменени и изхвърлени неща в непрекъснато нарастващи темпове.”

А ето как топката на консумацията започна да се търкаля. Всеки човек в САЩ е заливан с повече от 3,000 реклами дневно, препоръчващи да се купят още вещи. Фирмите проектират продуктите си така, че да изглеждат старомодни колкото е възможно по-бързо. Рафтовете по магазините се зареждат постоянно с наличните продукти за удобството ни. Резултатът?

Нашето национално щастие запада

“Ние купуваме, купуваме и пак купуваме, поддържаме потока на материалите. И те изтичат.”, както се изразява Ани с прости слова. Целият ни живот е насочен към работа, пазаруване и отново работа, за да можем да изплатим току що купеното. И при такова бъхтене никак не е за чудене резултатът от социологическите проучвания – нашето национално щастие запада”.

Наистина ли трябва да подчиним живота си на система, която унищожава живота, разрушава околната среда, тотално ни откъсва от баланса с природата и в края на краищата не ни прави щастливи?

От гледната точка на Кабала  е кристално ясно, че никакви консуматорски стоки не ще могат някога да ни донесат духовно удовлетворение или казано с думи прости – истинско дълготрайно щастие.

За да го постигнем – трябва па променим нашата егоистимна природа.

Целта ни – да е над материалния живот

Кабала обяснява, че начина, по който прекарваме личния си живот и начина, по който се отнасяме към цялата планета, е пряк резултат от вродената ни природа. Така че, ако искаме да променим нещо външно, трябва да се освободим от хватката, с която егото  се е вкопчило в нашият избор и стойности.
Нашата цел да е много по-възвишена от това да бъдем роби на консуматорската система.
Това означава, че целта на човека е да уравновеси себе си с природата вътрешно, да балансира вродения си егоизъм с присъщия за природата алтруизъм и по този начин да почувства съвършенството, вечното ниво на реалността.

Дотогава, докато  не издигнем нашата цел над материалния си живот, ние не ще познаем истинския човешки възход, защото духовното и материалното в нас не могат да живеят в една кошница. Но ако постигнеим това – цената ще бъде Спасението. Спасението на човечеството, Спасението на планетата. Другото е гибел, чиито признаци вече усещаме ежедневно…

КАБАЛА.

Рубриката се води от Емилия ИВАНОВА,

Лондон