СОФА, 2010 на есенното изложение в Чикаго

Художници, галерии и меценати

Кръг с диаметър 2 метра и дебелина 25 сантиметра, огромен къс  ултрамаринено стъкло се синееше в средата на залата и привличаше погледа с лазурната си прозрачност. Безспорно имаше притегателна сила не само с небесното си сияние, необикновен размер, но и с цената си – 345 000 долара.

Така започна моето арт- пътешествие из огромното изложбено пространство в  Navy Pier, Чикаго, подслонило за 17-та поредна година едно от най-големите изложения  за скулптура и функционално изкуство, за кратко наречено – SOFA. Оглеждайки залите си дадох сметка, че предизвикателствата тази година са в ползва на стъклото, което доминираше с неоспоримите си качества от най -малкия детайл в бижутерията до свободно разположените скулптурни форми, с размери над човешки ръст. 

Замислих се за това, колко подвластни сме на навика. Тоест, възприемаме стъклото като нещо  обикновено  и нормално, като даденост. А всъщност…

Lino Tagliapietra – стъкло, Schantz gallery, Стокбридж, МасачусетСтъклото е едно от придобивките на цивилизацията, завещано ни от природата под формата на кварцов пясък, който в зависимост от химичните си компоненти  може да променя цвят и структура.

Началото на производство на стъкло датира от Месопотамия и Египет – още през четвъртото хилядолетие преди Христа.

Човек дори не си дава сметка колко манипулации може да има до крайния продукт, като се започне от разтопения стъклен  пясък до формуване и извайване на формата.

СОФА в Нейви Пиер, е не само предизвикателство за зрители, ценители и колекционери, а е и  образователен форум, където се изнасят лекции, провеждат се дискусии и презентации. Както пещите  за стъкло, монтирани в залата , където на живо се демонстрира производството му – от разтопяването на суровината до около 2000 градуса и моделиране  на утилитарни предмети от духано стъкло. Това е един от най деликатните процеси, с оглед на крехкостта и чупливостта на материала, както  и прецизността в използване на инструменти, където се изисква концентрация и внимание.  Сега, в света на модерните технологии всичко е възможно и ръчните манипулации все повече се изместват от машините, които постигат  технологично  смели решения, чрез усукване, срязване, напластяване или гравиране на формите. В стъклото се имплантират форми и цветове, интегрира се с други материали или светлина, прозрачността на материала позволява за игра на пространство в пространството. На изложбата това многообразие бе демонстрирано, чрез високо художествени утилитарни произведения, бижутерията,  светещи фигуративни и абстрактни скулптури от стъкло, стенни пана,  притежание на колекционери и галерии със световно реноме.

На изложението в Чикаго си дават среща над 80 галерии от Америка и света. Тук срещнах и Лиза Кахил, прелетяла 25 часа чак от Австралия, за да представи своите  абстрактни пана от стъкло, оцветени по  интересен начин и обработени чрез шлайфане, до получаване на релеф и структура. Тук среща си дават водещи галерии от Ню Йорк  и Лос Анджелис, Санта Фе и Чикаго, както и от страни като Франция, Канада, Англия, Германия, Австрия и много други.

Но ако това е триумф за стъклото, не по-малко впечатление правят и другите произведения от дърво, метал и керамика, които защитават успешно своята автономна територия в областта на декоративното и функционално изкуство, отговаряйки със самочувствие на  предизвикателствата на 21 век.

В това море от технологични надбягвания и естетически концепции се опитвах с една дума  да  квалифицирам определени стилистики и тенденции на декоративните изкуства, както и да науча как  колекционерите  определят критериите си.

Само по себе си е ясно, че наличието на художествени представители и галерии от Европа  определя и първата основна тенденция – Европейско и Американско декоративно изкуство. Противопоставя ли се едното на другото?

Това най- общо казано означава, от една страна – традиция, от друга- експеримент, свобода на избор, необвързана с традиционни школи. Това изложение е уникално именно с умението си да позиционира и онагледява тенденциите, като особено силно тук,  в Америка може да се усети този реален диапазон на противопоставяне в полза на естетическото експериментиране.

Доказаните естетически критерии, с които се ползва Европейската школа идват от традициите в занаята, унаследени и предавани от поколенията. Много от тези великолепни ваятели на стъкло, керамика, бижутерия от Европа пристигат в Америка, където преподават и създават свои школи. В Америка на пръв поглед  няма школи и традиции, има концепции, технологии, експеримент и меценатство. По време на изложението в Чикаго не случайно бяха изнесени лекции за заслугите и  приноса на дилъри и колекционери, куратори, които успяват да селектират най – доброто от Европа още  по време на желязната завеса и го докарат в Америка. Затова Чикаго се радва на монументалните 106 крачещи фигури от метал, високи 4 метра , на световно известната полска художничка – Магдалена Абаканович, на скулптурата на Пикассо, на мозайките на Шагал. По време на изложението, в една от лекциите се разказваше, за това как традиционното полско и чехско изкуство намират място в частните колекциите на Америка, чрез колекционерите Ан и Джак Барух, превърнала се във фондация, която да насърчава изкуството от Източна и Централна Европа.

Фондацията намира средства за изкупуване на картините и предоставяне на музеите в Америка, както и осигурява средства за художествено-образователни програми, чрез продажба на картини.

…Има и нещо съвсем ново, което се прави за първи път и това е, че на артистичния подиум „СОФА, 2010”  стъпва една уникална галерия в Чикаго – Интуит.  Галерия за самоуки художници, художници работещи в духа на Русо, ползващи фолклорно изкуство и наивистична стилистика в изображенията си.

А какво се цели?

Отговор дава президентът на компанията, която реализира това изложение, Марк Лиман, който казва, че с удоволствие ще си партнират с този сектор за интуитивно и фолклорно изкуство. Това определено ще подобри маркета на изобразителното изкуство, чрез разнообразието на интуитивно, самодейно, етнографско и нетрадиционно фолклорно изкуство.

„Софа, 2010” завърши своето артистично турне за тази година, тръгвайки  от Ню Йорк и минавайки през Санта Фе. То е едно от най-очакваните артистични прояви и винаги се радва на изключителна популярност. През трите дни, в които се проведе в Чикаго,  посещаемостта бе голяма. Идваха хора от всички възрасти, независимо от 15-те долара входна такса.  Наред с изящните произведения на изкуствата примамваха  и спасителни островчета за релаксиране, които посетителите с облекчение окупираха след маратона,  продължавайки да фиксират арт предметите, но вече през призмата на чаша бира.

Кина Бъговска