20 000 километра Страст и Сила

Да тръгнеш по 20000 километров път към една далечна цел – това значи Страст и Сила!
Да надвиеш този 20000 километров път само на две колелета, през ветрове и бури, през Африка, сред диви животни, непознати хора и пустини – това значи да имаш в сърцето си ГОЛЯМА Страст и Сила!

Ето, с такъв багаж се впуснаха през юни 2010-та Бойко и Мони, по пътища и без пътища, от София до Кейптаун.

От България през Турция, Сирия, Йордания, Египет, Судан, Етиопия, Кения, Танзания, Малави, Замбия, Ботсуана, Намибия, та чак до Южна Африка!

А кои са тези Мони и Бойко?

Досега добре ги познаваха техните съграждани и приятели. Вярно – много, но от сега нататък лицата им, думите, и особено този малък подвиг, който сториха в нашето странно време,  ще са в мислите на много повече хора. И всеки ще си помислими: „Абе е из трябва да направя нещо, защо съм се свил в черупката си като охлюв”.

Написал го е един от хората, следили пътешествието на двамата великолепни мотоциклетисти по сайта, който те поддържаха през целия си път:

– Поздрави и от мен, момчета! Уникално пътуване направихте. Пък и да си кажа честно – пробудихте Пътешественика и в мен. Пък да видим какво ще стане…

Тези думи, тези мисли, са в главите на всеки струващ си въздуха, дето диша, човек. И не става дума всички да се впъснем по пътищата до Африка или Австралия.  Може да посетим десет планински върха в България, или дванайсетте си стари, но не остаряващи, гаджета в живота ни, да си стегнем къщата или да научим сина си да рита топка… Каквото и да е. Но да бъде цел, в която да вложим сърцето и душата си. Страстите и силите си.

Бойко и Мони ни подсказват това – живей страстно, живей силно, не унивай, направи нещо, не провисвай носа си до земята!

Щастливи сме в нашата редакция „Старт”, че от сега нататък ще ви представим това уникално пътешествие със собствените думи на героите на този великолетен спектакъл от красиви пейзажи, моторният трясък на двата им верни железни коня, пясъка на пустините, вятъра из саваните, рев на лъвове и шумът на джунглата…

Свързахме се с тях благодарение познанството ни с един наш сънародник, който живее в Лос Анджелис,  който им е помагал с каквото може до успешния финал. Любомир Йорданов и неговата фирма „Бомар Груп”, известни със своята логистика и транспортни дейности по цял свят, достави безвъзмездно учебниците за българските училища в САЩ, помогна при околосветското пътешествие на друг наш моторист, обиколил планета по странния път – от Запад на Изтък, през Сибир – Япония – после през Лос Анджелис и Париж, та отново в София

– Мони, Любо, пише им Любомир Йорданов в своеобразния писмовник между гълтачите на километри и техните поклонници –  хронологията на пробега, която пламтеше на сайта balkansorangeadventures.com  и offroad-bulgaria.com, – всичко е готово в ЮАР и ви чакат! Ако ви трябват части – за три дни мога да ви ги доставя до почтих всеки голям град в Африка. Късмет!

– Любо – му отвръщат джигитите, –  сърдечни благодарности за всичко, което правиш за нас. Наистина е от много голямо значение да имаме сигурност за връщането ни и оценяваме всичко, което правиш от самото начало. Както сме се разбрали при влизането ни в Намибия ще имаме грижата да ти се обадим и да направим финалните уточнения. Поздрави…

Това е всички, което искаме да ви кажем в този брой. А може би е добре да пуснем два-три пасажа от това, което Любо и Мони написаха по време на пътешествието? Да, ето ги и тези няколко реда, и не забравяйте, че двамата описват вече всичко в пътеписите, които ще четете в нашия „Старт”, а после и в книгата, която ще бъде издадена.

Редове от написаното по време на уникалния пробег с мотоциклети София – Кейптаун:

Бойко, след завръщането в София:

– Вече се аклиматизирах. Още днес покарах по дупките, поспорих с органите на КАТ дето приличат на паяк, попсуваха ме на няколко кръстовища и всичко вече си е на мястото. В неделя беше яко почивка, ама днес цял ден ми се кара мотор та две не виждам. Само гледам как минават край мен и завиждам. Сега малко ще пообиколя с колата и сядам да пиша пътеписа.

През Африка:

– Румба, в Дар Ес Салам не намерихме салам. Намерихме само комари, дъжд и леко студ. Всъщност градът си е хубав като типична Африканска столица. Пълна лудница навсякъде и голямо задръстване. Половин час излизахме дори и в извънпиково време.

– В Танзания минахме с моторите през резервата Микуми. На входа имаше табела – внимание диви животни следващите 50км. Първоначално помислих, че това е майтап, но след около 10 км. видях антилопи, след това бивол , слонове и жираф. Поснимахме и не изчакахме лъвовете да се появят и тръгнахме.

– Тука няма как както при нас да отидеш в сервиза и да кажеш давай, че бързам. Ти може да си бързаш, ама той майстора не бърза. Има си работно време, почивки и чак тогава идва твойто бързане. В това отношение са по-добре от нас, дето рядко си ползваме почивките в работата.

– Карането на моторите ни в пясък се оказа нещо адски трудно. Добре, че се налага само за малко. Моторите са много, много тежки и затъват буквално веднага само от тежестта си. Иначе сме щастливи, че отново сме на път и моторите са си при нас. Разтоварването им от лодката беше голямо приключение, тъй като се наложи да се разместят няколко ферибота, но всичко в крайна сметка мина успешно. Утре продължаваме към Етиопия и се надявам вече да намалее жегата. В Судан наистина е много по-хубаво и спокойно.

– Много бързо минахме днес Йорданската граница и почвам да си променям мнението за тия хора. В Дамаск днес при 39 градуса се въртяхме един час докато излезем – няма табели, няма карта на GPS. Чувствахме се като копърка в собствен сос и явно така сме намирисвали предвид държането на хората днес в хотела в Аман. На всичко отгоре около 200 километра карахме в адски страничен вятър, който носеше и яко пясък – получава се нещо като мъгла /гибла/, ама като минеш през нея приплюваш песъчинки. Иначе купона е на 6. С тия разговорни устройства е голяма веселба. В Латакия има страшноо хубави жени. Бая се замислих ама заради Виктория ще се върна, след крайната цел. Един съвет – който пътува в голяма жега с големи ботуши /като нашите за ендуро/ задължително да си вземе пудра за крака – върши невероятна работа. След цял ден каране се събуваш, нищо не мирише и си сух.
Наздраве с арака от хотела в Аман.