Събститюд в Американско училище
Първата жена – директор в Ridgewood High School
Явлението „събститюд”, или заместване, е нещо като „Корпус за бързо реагиране” в американското училище. Това е аварийният план за спешно решаване на проблема, когато някой учител, по някаква причина, не дойде на училище. Всяка сутрин безброй преподаватели, които се числят към тези спасители на програмата за учебни занимания, спят с едно око в очакване на ранния телефонен звън…
Приготовления за театралните акции на учениците.
Тук явлението „дупка” в часовете, поради неочаквано отсъствие на учители, няма. Случи ли се да се разболее учител, семеен проблем или трафик по пътя, в школото веднага пристига негова светлост „събститюд учителят” – заместник учителят.
Всяко училище, публично или частно разполага с достатъчна бройка от тези всеотдайни хора. Учениците го знаят. Очакват те и няма паника. Преценяват те веднага. Опитват се понякога да те провокират. „Нашият учител пък каза така или инак”… Или просто ти предлагат „ да си поговорим, за да мине времето”. Но ако не се поддадеш и им покажеш плана на урока от техния учител с послеслова: „Моля, следвайте приложеното и предайте списъка на тези, които смущават дисциплината на директора”, желанията и на най-смелите за авантюри секват. Ами няма такъв, който да предпочита да стои три часа, наказан, след училище и да зубри под зоркия поглед на дежурните учители. Ех, случва им се и на тях, учениците да си изпуснат нервите, веднъж едни се сборичкаха даже, но веднага ги отстраниха да не идват на училище една седмица. А това си е жива катастрофа, губиш от тестовете и след това наваксваш след училище. Лишаваш се от най ценното – свободата си. А не дай си боже да те преместят в друго училище – истински стрес, нова среда, повече време за транспорт, губиш приятели от квартала. Губиш и пари. Училищната такса, която заплащаш не е за пренебрегване. Ако си в района си, тя е символична, около 200 долара на година, но ако училището не е в квартала, където живееш, таксите растат и над 3000 долара.
Barbara Slack, просто Барб – секретар и асистент на директора, изключително компетентна, акуратна, с разбиране и лекота на общуване с всеки, ни обяснява:
– В Америка „свободен час” няма, и не може да се случи! Затова и всеки „заместник учител” трябва да спи с телефона до главата си.
Тя е от 6.30 сутринта в училище. На телефона приема всяко аварийно обаждане и като генерал се разпорежда с бойците и резервите. Тя знае адресите на всеки заместник-учител и колко време му е необходимо да долети и реагира адекватно според ситуацията. Да се чудиш как успява да се усмихва сутрин, даже и да пее понякога.
Колкото прецизна в задълженията си, толкова разточителна в раздаване на доброволен труд в оскъдното си свободно време за благотворителни акции към църквите.
Не минава без български учители и тук. Румяна, която за мое съжаление се премести и, на която много приляга епитет „засмяна” се ползва с изключителен авторитет като преподавател на – Английски като втори език. Май, че само тя и аз тичахме забързано по коридора, по навик, останал от България.
Дисциплина или анархия?
Как е организиран образователният процес в държавното, американско училище?
Сутринта в 8.00 по радиото на училището звучи Националният химн. Учениците стават на крака и рецитират с ръка на сърцето първите две строфи, 2 минути за съобщения и часът е започнал.
Нямаш право да излизаш извън сградата на училището, освен ако имаш физическо. С разрешение на учител, срещу подпис в тетрадка можеш по време на час да пиеш вода, да си вземеш учебник от личния си гардероб, библиотеката или по друга нужда.
Училищната столова побира над 900 ученика в трите смени.
До последния звънец изминават 9 учебни часа, по 50 минути и по 4 минутни за предвижване от стая в стая.
Компютърната зала в библиотеката, където учениците правят биографични проучвания на писатели или тематична информация за есетата си по време на час.За двора, гардеробите и късите панталони
Паркингът на училището е огромен. В него се влиза и излиза от четирите посоки на света. Но няма опасност да се изгубиш някъде из него, поради акуратно очертаните стрелки и указания. Включително къде точно да спре колата, за да изсипе ученика, а родителят му да продължи, без да спира движението на потоците от прииждащи коли.
В коридора всеки минава през личните си гардероби – 900 на брой, снабдени с кодирани катинари, защото палтата задължително се оставят. Там се държат и солидните учебници, много от които тежат повече от килограм.
Преди да прекрачиш прага, било като ученик, родител или учител, най-важното е да се запознаеш с книгата с Училищните правила, която първо подписва всеки. Вътре в 72 страници е обяснено какво могат да правят и какво не родителите и учениците. Например, кога можеш да носиш късите си панталони, при какви случаи си застрахован и при какви не. Ако си учител – къде да паркираш колата си, как да попълваш в училищната книга присъствените си часове, какво ти е заплащането, какви санкции можеш да прилагаш при необходимост на учениците и пр.
Когато преди година моят син си дойде възмутен от училище, че са го върнали, защото е бил с къси панталони преди позволената дата, аз го попитах: „ Прочете ли правилника на училището, той отговори: „Не”. “подписа ли го”. „Да”- беше отговорът. Там пишеше, че едва след 12 май може да се ходи с къси панталони. Сега това вече е премахнато.
Спорт, Юбилей и Изкуство
Гордост на училището са и Футболистите, сред които има и българчета.Едно от нещата, които силно респектират е толерантността. Етническото разнообразие, което служи единствено за обогатяване на всеки ученик е поощрявано изключително компетентно от разнообразните форми в училище – било в часовете с представяне на традиционна кухня от всяка националност, било чрез есета за местата, от които всеки идва, както и с открити уроци по история. Сигурно в училището има над 50 националности, но единоборството е само на спортната площадка, където има вече утвърдени традиции, че най добрите футболисти са сред българите и поляците.
Очаквано събитие е Асамблеята – спортен празник, 4 пъти в годината, където на един от огромните стадиони на училището се представят всичките отбори на училището – футбол, европейски и американски – момичета и момчета, волейбол, баскетбол. Към това трябва да се добави и отборите за синхронни танци, акробатика. Училището разполага с 4 закрити гимнастически салони и нов, огромен стадион, като за последния са отишли милиони за изграждането му тази година в чест на 50 годишнината от основаване на Риджудската гимназия. Но не мислете, че държавата е дала и пени. Оказа се, че за 50 години от основаването си гимназията е спестила над 40 милиона от натрупани лихви в банката и сега в тази криза с чиста съвест ги влага в разширяване на спортните терени и театрални салони. Условието е такова- не за заплати, а само за обновяване и благоустройство на училището. Тук, в концертната зала на училището, която е за 800 души бе и спектакъла с Лафазанов, през 2008 г. за нас, българите.
Забият ли барабаните, целия стадион “трепери”.Ръководството на училището организира истински празник за 50 годишния юбилей. Празнуваха учители, празнуваха ученици, празнуваха родители, заедно с училищните настоятели от общината. Имаха с какво да се гордеят през годините – със своите възпитаници, постигнали професионална реализация, със своите спортни завоевания, с постиженията в областта на изкуството. Ако има нещо, за което завидях благородно, това бяха ателиетата по изобразително изкуство, кабинетите по графичен дизайн, с последна мода макинтошовски компютри, по един за всеки от 25-те ученици. Като си помисля само, че в гимназията за приложни изкуства, София, където преподавах 20 години през 2000-та година имахме само един компютър, макинтош – за ученици и учители. Едва не се биехме кой да го ползва повече. Когато влязох за първи път в това училище, в стаята по рисуване, не можех да преодолея вълнението си, което изпитвам и до сега от наличието на толкова разнообразни материали и възможности. Рисуването е по желание и като част от свободно избираемата програма. Задължително е само да избереш едно от трите неща – изобразително изкуство, музика или театър. Интересното бе, че всички ученици от 9 до 12 клас избрали рисуване рисуваха. Тези, които знаеха, че са там, защото го обичат и тези, които знаят, че никога после няма да пипнат четката. Впечатли ме енергията, с която преподавателката им Сара подготвяше темите по дизайн и изобразително изкуство, тя владееше всички програми, необходими за графичен дизайн, както и използване на всички видове техники, молив, сух и маслен пастел, акрилни, водни бои, скулптура, метал и папиемаше, печатни техники, включително и керамика с всички видове глазури. Училището разполага и със собствена пещ. Подготовката, която учителите по изкуство дават на учениците е сякаш в повече за едно обикновено училище, където даже много от тях няма да продължат попрището на художник. Но, както се казва, „ апетитът идва с яденето”. И независимо, че това не е художествено училище, в часовете кипи творческа продукция, която намира място из залите на библиотеката, коридорите, конкурсни форуми, привлича погледа и радва очите със свежите си творчески решения. Има и много млади автори, печелили национални конкурси, със сигурност бъдещи художници.
Вземаш ли се на сериозно
Какъв трябва да бъде преподавателят, за да накара тези деца, които не могат да рисуват да се вземат на сериозно, да си повярват, че могат.? Защо можеш да чуеш в коридора реплика, отправена към учител: „ Ай лъв ю”? Или изписано на дъската: „ Липсваше ни”. Как би погледнал на учителите си, ако в понеделник се обличат само в синьо, във вторник – като клошар, с шарени чорапи, сряда е ден на пижамата и учителят ти по математика е обут с пантофи и халат, а литераторката е с любимото си розово мече и розов гащеризон. Свикнала с други социални порядки, където в моята страна не можеш да отидеш извън къщи дори по пантофи, камо ли с халат или небрежно облекло, ми трябваше време да приема свободата на избор, да се вземеш на сериозно или – не. Кое определя границите на толерантността и как се изгражда критерий? Не ми беше трудно да се адаптирам тук, защото знаех след 30 годишен преподавателски опит, че ако не спечелиш доверието на учениците няма да бъде заради акцента.
За и против американското образование
Идваме в Америка с предварително оформени клишета. „В Америка образованието е слабо”. „Американските деца не знаят дори къде е България”.
По външни наблюдения нещата изглеждат така. Идват деца от български училища и тук направо скачат с една-две години напред. Защото подготовката в родината им е по-добра.
Но какво означава „по-добра”? По-образовани или по-добре подготвени за живота? Образование заради самото образование? Или образование като стимулатор за развитие на интелектуалните способности в подрастващите, развитие на мотивацията им за приобщаване към обществото, изграждане нравствени качества?
Значи ли, че българското образование е по-силно само защото знаем Вазов и Ботев наизуст или примерно монолога на Хамлет? И тук изучават Шекспир, но вместо механично запаметяване на цитати, ти дават възможност да развиеш желанието си да се занимаваш с театър чрез свободно избираемите часове по Театрално изкуство, които присъстват в програмата на гимназията. Театрално майсторство, Изобразително изкуство и Музика са свободно избираеми дисциплини в училищата на САЩ. Задължителното е да посещаваш една от тях. Така в тези часове децата, които обичат театъра, учат монолози, гледат постановки на Шекспир, анализират езика и интерпретацията на актьорите, репетират актьорски похвати направо на истинската театрална сцена на училището!
За часовете по музика са предоставени кабинети. В нашето, квартално училище в такъв кабинет има 30 електронни пиана, заедно с компютрите, за да композираш, да свириш или да слушаш със слушалки и да не пречиш на другите. Оркестърът на училището наброява над 30 барабанчици и духови инструменти под професионалното ръководство на учителя по музика.
В непрекъснато актуализиране на програмите и опресняване учителските методи с лекции и курсове, американската образователна система е гъвкав, активно действащ модел, който търси най- адекватния начин чрез стимулиране на въображението и творческия потенциал на младите. Те учат не как да складират базата от данни в главите на учениците, а как да прилагат системите за откриване на много повече информация, когато ти е нужна.
Предимствата на американското образование са видими от пръв поглед, а именно:
- Предоставяне на по-голяма възможност за избор чрез модерни технологии.
- Разнообразни форми на обучение чрез свободно-избираемо изкуство.
- Високи критерии при подбора на педагогическия персонал.
- Ясна нормативна база за правата и задълженията на персонал и ученици.
- Ясна стратегия относно приоритетите на американското образование.
- Теоретичната подготовка е подплатена с практични действия – запознаване на учениците с бъдещата им професионална кариера в действителна обстановка.
- Изграждане нравствени критерии, чрез стимулиране волунтерската, (доброволна) дейност и включване на учениците в подобни акции.
Директор, Jennifer Kelsall, е първата жена директор за 50 годишната история на това училище. Ами да, за разлика от Европа Америка си е имала своите предразсъдъци, но нещата сега са променени. Докато в своя технически напредък отива много напред, то еманципацията е много закъсняла. Затова и тук така масово се ширят и феминистични галерии за изобразително изкуство, възникнали в началото на 70-те години като реакция на жените, дискриминирани от мъжете.
Госпожа Килсал с удоволствие споделя, че този факт като първата жена, директор в историята на тази гимназия е повод за нейната докторска дисертация в областта на психологията.
Интересно е да се знае, че заплащането на учителите се осигурява от данъците върху собствеността на живущите в квартала, 94%, останалото се добавя от общината или щата. Следвайки данните за заплащане в нормативната таблица за учители, тя като директор получава над 200 хиляди долара годишно. Училището успешно кандидатства и получава „грантове” – субсидии, както беше със закупуване на 30 нови лаптопа по 3 хиляди долара единия за ползване от учениците и др. Зад всичко това стои един много активен и интелигентен колектив от 58, сравнително млади хора, които работят всеотдайно на няколко нива дейности, свързани със спорт, танци, музика, стипендии и социална дейност. Наред с това да научат как се сформира лихвата върху недвижимите имоти или да определят оптималния баланс на едно семейство, в часовете учениците изработват и поздравителни картички за възрастни хора и ги посещават в старческия дом.
Това, което най–много се уважава тук е именно волунтерството, което ни учи на съчувствие към другите, на уважение към труда на хората, толериране на различията в религии, облекло и обичаи. Така се изгражда чувство на благодарност. Не знам колко от химията и физиката ще бъде полезна на моя син, но толерантността и благодарността, които научи тук ще може винаги да ползва.
Кина БЪГОВСКА
