Светлина в края на тунела

by Цанкова · October 19, 2010

Преди около час Нели* бавно започна да идва в съзнание. Първото нещо, което видя, когато си отвори очите, беше кръгче, което висеше на стената пред нея. Кръгчето стоеше във въздуха и приличаше на светлина в края на тунел. Стената беше непозната, но жълтеникавият й цвят приличаше на морско крайбрежие покрито с пясък. Съзнанието й – объркано, но целенасочено, се опита да си обясни кръгчето. „Не може, помисли си тя, да е слънцето. Ако беше слънцето, очите ми щяха да се затворят и нямаше да мога да го гледам”.

Тя затвори очите си за секунда и след това бавно ги отвори – първо лявото, после дясното. Кръгчето си беше на същото място и очите не я заболяха от силна светлина. „Дали пък – почуди се тя, – не е луната?”. Кръгчето беше солидно и неподвижно и Нели се концентрира в очертанията на лунната повърхност. Луната имаше метални очертания, цифри и стрелки.

Тя затвори очите си отново и когато ги отвори, погледът й беше по ясен и тя видя, че на стената е закачен кръгъл стенен часовник със сребриста рамка и черни цифри. Цифрите се виждаха по-ясно и тя се опита да види колко е часът. След няколко неуспешни опита се отказа и реши, че така или иначе няма значение. Нели понадигна главата си, която тежеше като че ли на нея имаше огромен куфар пълен с книги. Осъзна, че лежи на легло със светло сини завивки и че около нея има непознати хора, които се опитваха да й говорят. От носа й и ръката й излизаха бели тръби и тя се опита да ги проследи с поглед. На дясната й ръка се виждаше някакво синкаво петно, и тя повдигна ръката си да види от какво е. Боя може би? Тя се опита да го изтрие но почувства странна болка в ръката и се отказа. По-късно ще отмие петната, дори и да се наложи да използва много сапун.

Тя продължи да лежи неподвижно и лека-полека нещата около нея започнаха да придобиват солидни очертания. „От колко време – тя се зачуди, – е в това легло?” „Часове? Дни?” Напрегна съзнанието си и се опита да събере разпръснатите си мисли и спомени в логично обяснение защо е в това легло. Стаята беше непозната, но тя реши, че часовникът има специални сили да я закриля.

Недалечното минало започна да изпълва стаята. Спомни си, че беше на задната седалка на тъмно-сива кола заедно с Джейн, с която наскоро се беше сприятелила, и нейният приятел. Прибираха се от боулинг. Приятелят на Джейн се обади на някого и заяви, че има промяна в плановете и че отиват да видят негови приятели. Нели се опита да си спомни какво стана след това. Тя беше обещала на майка си да гледа седем-годишната си сестра през нощта, когато майка й и баща й отиваха да чистят магазина в десет вечерта. Родителите й бяха казвали неведнъж, колко е важна тази работа. Беше им отнело почти шест месеца докато я намерят и още шест месеца – докато върнат парите, които бяха взели назаем. Нели попита Джейн колко ще се бавят. Спомни си, че Джейн и каза, че отиват за малко и няма да се бавят. Нели беше на осемнадесет години, но нямаше книжка. Имаше тайна, която беше споделила с Джейн – майка й, баща й, и 7 годишната й сестра бяха в САЩ нелегално и тя не можеше да вземе книжка.

Нели се опита да се повдигне и осъзна, че нещо се е случило с тялото й. Чувстваше странни болки и тежест като че ли куфарът с книги се беше преместил от главата върху корема й. Бавно повдигна ръката си и докосна корема си…
Стори й се, че някой говори, но не беше сигурна дали е в дома на приятелите на Джейн или е някой в непознатата стая.

Съзнанието й намери нов епизод от спомените и тя се пренесе в миналото. Когато пристигнаха в дома на приятелите, тя чу музика и гласове. Нели си припомни, че вратата беше кафява. Тя се отвори и през процепа видя няколко мъже. Нели си спомни двата чифта ръце, които я повдигнаха и вкараха през тъмнината зад открехнатата врата. Като на кино. Видя как я повлякоха в стая с червен килим и бели стени, и я бутнаха с главата напред на леглото. Тя си припомни, че леглото беше студено и тъмно и като падна върху него, покривката на леглото се впи в лицето й.

Съзнанието й методично започна да подготвя следващия кадър, но Нели искаше да спре спомените, които сега нахлуваха като придошла река. Тя отвори очите си и се концентрира върху часовника на стената. Стрелките като че стояха на едно място. Спомни си силния удар, който я изхвърли срещу стената, секундата в която безмълвно каза сбогом на сестра си и майка си и след това – черния тунел! Времето престана да тече. Дойдоха двама, трима, четирима, после още, и тя престана да ги брои. Престана да брои и дните.

Вратата се отвори и Нели инстинктивно потърси с поглед часовника. Стори й се, че той й помаха от стената. Успокоена, Нели се обърна към отворената врата. На прага бяха майка й, баща й и сестра й. Нели затвори очите си и ги отвори едно по едно с поглед към часовника – със сигурност е в непознатата стая. Родителите и сестра й бяха още там. Тя ги погледна безмълвно като че ги гледаше през витрина. Майка й протегна ръцете си към нея и я докосна. Нели се почуди дали ако тя се опита да докосне майка си на витрината ще останат отпечатъците й. Дали има с какво да ги изчистят след това. Баща й не каза нищо. Той стоеше и я гледаше, като тихо плачеше. Нели се почуди защо баща и плаче. Той никога не плаче, сигурно нещо сериозно се е случило.

* Имената в тази история са променени, за да се запази конфиденциалност, но фактите са действителни.

Нели е от Латинска Америка. Осемнадесет годишна, Нели беше отвлечена, бита, изнасилена, и принудена да продава тялото си. В продължение на пет месеца, тя беше превърната в сексуална робиня и продавана на различни мъже, преди властите да се намесят. Без съмнение, Нели и семейството й ги чака дълъг и болезнен период на терапия и лечение. Физическата травма, която Нели бе преживяла ще оздравее. Психологическата травма едва ли някога ще изчезне напълно.

Едно нещо, за което Нели и семейството й няма да се притесняват е техния имиграционен статут. Нели е жертва на трафикинг както и на престъпление на насилие. Преди години, жертви като Нели бяха без глас и се страхуваха да споделят преживения ужас с полицията, защото мислеха, че те и семействата им ще бъдат депортирани. Безгласни и безмълвни, те нито получаваха подкрепа, нито терапия.

Два вида визи дават глас на нелегалните имигранти да търсят справедливост за престъпления срещу тях. Визи U за жертви на престъпления и T за жертви на трафикинг, които съдействат на властите за преследване на престъпленията. Жертви на престъпления или трафикинг могат да спонсорират не само себе си но и роднините си.

Ако жертвата е под 21 години, тя или той може да спонсорира съпрузите си, родителите си и братя и сестри под 18 години. Ако е на или над 21 години, може да спонсорира съпруг или съпруга и децата си.

Жертви на следните престъпления и техните роднини може да кандидатстват за U виза независимо от статута си:
• Отвличане
• Сексуални престъпления
• Шантаж
• Домашното насилие
• Изнудване
• Лишаване от свобода
• Женското генитално осакатяване
• Нападение
• Заложник
• Кръвосмешение
• Принудителният труд
• Убийство
• Възпрепятстване на правосъдието
• Крепостничество
• Лъжесвидетелстване
• Проституция
• Изнасилване
• Сексуална експлоатация
• Търговията с роби
• Изтезанията
• И други жестокости срещу личността.