Странните занимания на един професор
На 7 август през тази 2010-та година от Канзас в Чикаго пристигна един вен с внушителни размери. Беше докарал нашите гости. Отвори вратите си, а ние – обятията си – и така срещнахме Светослав Иванов, необикновен човек, професор, учен, ректор и каскадьор от България, неговият син Иво Иванов – да, да, същият „Иво от Канзас”, чийто разкази ни стряскат, стоплят и съживявяват човешките остатъци в душите ни, жена му и двете им деца, говорещи българския език замесен с уникален чар.
На проф. Иванов всички приятели /и приятелите на неговите приятелите/ му казват „Цапето”. Струва ми се – това е знак, че ни се иска още повече да се сближим с него. Видяхме се в Чикаго за пръв път след Олимпийските игри „Сидни 2000”. Беше си същият. Не може още Времето да ремонтира ни лице, ни тренираното му тяло. Ето че и 10 години не са му стигнали да направи някоя поразия!
В Австралия с него сторихме непобедим рекорд по тичане из олимпийските зали, стадиони, басейни и дори хиподруми, и почти не си говорехме за нищо друго освен за метри и секунди, тушове и нокаути, треньори и техники, точки и медали. След Игрите запрашихме за месец в Мелбърн, защото беше се заклел пред свои бивши студенти и студентки от Националната спортна академия, живеещи вече в Австралия, „да се видят”! Посрещането беше неописуемо. Програмата – нещо като коктейл за плейбой и месия! По нея усетих две неща: първото – че професорът наистина е необикновен човек и студентите му няма да го забравят никога, второто – че и аз добре поминах покрай него.
Историческата чикагска среща стана на зелената морава пред една къща на улица „Октавия”. Бяха пуснати в експлоатация няколко съвсем нови съоръжения за барбекю и салати. Домакин ни беше главната радетелка за създаване на Български дом на културата в Чикаго, президент на Българо-Американския център за културно наследство, Кина Бъговска. И тъй като още не го е направила този Дом – посреща малки и големи личности и делегации у дома си.
Но не е съвсем така. Посрещането на тази делегация нямаше да го отстъпим на никаква институция. Оказа се, че в Чикаго проф. Светослав Иванов и Иво Иванов имат много приятели и почитатели. На първо място Димитър – големият син на Бъговска, който беше завършил НСА и то с нещо като подвиг: беше изкарал 5 /пет!/ при професора по биомеханика и ректор… Светослав Иванов. Само който е учил в НСА знае какво значи ПЕТ по биомеханика в НСА!
Тук беше и Тодор Паунов, американски треньор по джудо. Той благоговееше пред първия учебник по карате ли, по джудо ли, или въобще по бойните изкуства у нас, написан от проф. Светослав Иванов. За него професорът бе рицарят, пробил пътя на тези екзотични някога състезателни и бойни спортове в България. Тук беше и синът на треньора – Тодор Паунов – Младши, възпитаник, подготвен на световно ниво в джудото от баща си, току-що върнал се от Япония, където стана първият европеец, завършил прочутата японска гимназия за стари бойни изкуства, както и Чанита – имаща честта да се грижи в семейството за тези двама бойни мъже.
Не ми се ще и да споменавам тия, дето четат Иво Иванов! Те веднага го обкръжиха и превзеха така, че дори аз не можах да се порадвам на повече от десетина думички с този златен, платинен, кадър на прочутия в близкото минало Български илюстрован спортен седмичник „Старт”, където Иво за пръв път пробута статийките си сред нашите – на старите кучета в редакцита, шедьоври! И ние не само допуснахме това, а даже и не го ухапахме! И така тръгна напред!
Климент ВЕЛИЧКОВ
Материалите са публикувани вав в. „България Сега” – Чикаго
Искате ли да учите в „Спорт и Здраве”?
Интервю с проф. Светослав ИВАНОВ
С проф. Светослав Иванов, разбира се, имах повече време за приказка. Оказа се много полезен разговор, който може някому и да послужи. Професорът е и основател на едно ново, модерно и перспективно учебно заведение със спортен и здравен профил, където човек би открил сигурна професия, смисъла, съдържанието, успеха в живота си! Ето какво каза той специално за популярния 72-страничен български седмичник в САЩ и Канада „България Сега”:
”Спорт и Здраве”е първия и единствен частен университет в България в областта на спорта. Той е и алтернатива на еднственото държавно висше учебно заведение в тази област.Този му статут дава възможност да бъде по-гъвкав и многообразен при съставянето на учебните планове и програми, да предлага повече и многобразни избираеми учебни дисциплини.
След първите две години студентите полагат Държавен изпит и получават Диплома за завършен Колеж с професионална квалификация за треньор по специализирания спорт, инструктор по спортно-туристическа дейност, инструктор за работа при хора с увреждания /адаптирана физическа активност/, спортен масаж, фитнес-инструктор и пр. Това означава, че още в средата на обучението младият специалист има акредитирана професионална квалификация
След още две години се получава и Диплом за Висше образование по избраната спортна специалност, по кинезотерапия или спортна журналистика.
Има и допълнителни възможности. Студентите могат да се дипломират с Висше образование и по избрана допълнителна кпециалност в областта на хуманитарните науки. Извън спорта са застъпени и специалностите за обучение в Нов български университет. Това е възможно защото програмите между университетите са сагласувани. Признават се всички курсове и взети изпити. И накрая .- след още само една учебна година могат да се завършат две висши образования.
Даваме широки възможности за дипломиране на хора с различни съдби и възможности. Става дума за задочно обучение и новата форма – дистанционно обучение”.
Искаше ми се да напиша и повече за проф. Светослав Иванов. За голямо нещастие, преди да почна, видях, че Мирослава Иванова ме е изпреварила. Тя е написала за него в лъскавото бижу „Бела” толкова хубаво нещо, че дори аз, въпреки вроденото си нахалство, реших че по-хубаво нещо не мога да издокарам. И ви пускам малко от онова, което Мира е сътворила, а ние тук го малко посъкратихме – „не’а место”!
Животът е по-дълъг, когато го рискуваш…
Мирослава ИВАНОВА
„Тати снима голи жени“ – така на първия учебен ден синът на мой приятел фотограф отговорил на въпроса на учителката „Какво работи баща ти?“. Смутената преподавателка моментално прекратила събирането на сведения за професията на родителите по тази методика.
Ако върнем времето с малко повече от тридесет години назад и си представим сина на Светослав Иванов в подобна ситуация, детето вероятно би трябвало да каже следното: „Баща ми прави катастрофи.“
Значи по професия събеседникът ми е катастрофьор?
Амиии, ще се опитам да ви обясня, но в случай, че не успея, наистина ще попитаме сина.
Ако седите срещу него, със сигурност няма да повярвате, че този благ човек може да обръща коли, да скача от високо или да участва в жестоки ръкопашни схватки. Още по-впечатляващото е, че може да спука от бой кой знае защо възникналите представи, според които каскадьорите не са някакви научни или обществени авторитети. Професор Светослав Иванов е биомеханик и физик, председател на БСФС, организацията за масов спорт в България, бил е ректор на Националната спортна академия. Наричат го още „основател на бойните изкуства в България”. Преподава сценично движение на студентите в Националната академия за театрално и филмово изкуство. Той е консултант и маестро по каскади. Каскадьор.”
Казва, че ако животът е това, което ти се случва, каскадите са един начин да живееш повече. „Живот на едри хапки. Сгъстен. Иначе кога ще имаш такива премеждия?!
Често са го питали защо ги изпълнява тези каскади. Преди е философствал и обяснявал, че е много важно човек да преодолява себе си, но сега е категоричен: „За да се покажеш, се прави, не за друго. Трябва някой да гледа, пък ако и снима, още по-хубаво. Щом като е да се преодолявам, защо не го правя всеки ден? Да ходя и да си скачам от четвъртия етаж. Трябва някой да гледа. Сега мога да си го призная, защото вече съм на възраст.“
Професорът казва, че истинската каскада е тази, при която не всичко може да бъде изчислено, когато на мига трябва да взимаш решения. Тогава има риск. „Номерът е да усещаш мярата, доколко риск можеш да поемеш. Иначе трябва господ да те пази.“
Светослав Иванов и жена му празнуват рожден ден на една и съща дата и по традиция с много гости. За беда една година точно на празника била насрочена отлагана по едни или други причини през целия снимачен период на филма. Всички атмосферни и климатични условия, както и целият екип били готови точно за тази дата. „Аз не можех да кажа, че отивам да правя каскада, взех празните бутилки и съобщих, че отивам да купя лимонада. Мислех си: „Правя каскадата и се връщам.“ Трябваше да се блъсна с един голям мотор, 500 кубика. Бях се подготвил, един автомобилен състезател щеше да ме блъсне. Пет-шест камери бяха разположени по три завоя. Понеже беше привечер, режисьорът ме накара да запаля фара и не щеш ли, моторът, купен на старо, за да излезе по-евтино, започна да прекъсва. Бяхме се разбрали автомобилистът да кара с 60 километра в час, аз да го подмина и той да ме удари. Само че аз, макар и с пълна газ, не успявах да го надмина. Наближихме завоя, откъдето трябваше да изхвърча. Аз вдигнах ръка, като по този начин исках да дам знак, че не мога да го изпреваря. Всички обаче помислили, че така съм решил в последния момент. Колата ме блъсна, моторът зацепи и излетя. Номерът тук е да се откачиш от мотора. Излитането е за стотни от секундата, но те вървят като часове… Неслучайно казвам, че по-дълг живот съм живял от много други хора. Първо трябваше да се откача от мотора, но бях на седалката, нямам опора. Мислех си настрани ли да мина, назад ли да се претърколя… И всичко това е във въздуха, в тези стотни от секундата. Като паднах на земята, не усетих болка, защото бях много напрегнат, но видях фара на мотора над мен с всичките му ресни, счупени от стъклото. Така ги фиксирах, все едно го гледам на снимка“.
Гостите не пили лимонада. Късно през нощта професор Иванов се прибрал със собствената си кола вкъщи. Паркирал пред блока и когато отворил вратата на автомобила, вече не можел да помръдне. Буквално допълзял до апартамента, а в ранното утро на новия ден се установило, че двойният рожден ден в семейството Светослав Иванов отбелязал с два счупени крака.
С годините възгледите на хората се променят. За внуците си сега Светослав Иванов казва: „Да са живи и здрави, но каскади да не правят! Правил съм каскадите за удоволствие, но то е било за сметка на близките. Слава богу, не съм ги оставил. Бях много млад, не съм разбирал колко ги обичам. Егоизъм е това, да знаеш. Дива работа! Сега си давам сметка.“
Светослав Иванов очевидно е един от много интересните хора на този свят и за щастие професията на сина му е да описва историите точно на такива хора. Помолих го да бъде първият читател на този текст и методиката ми даде чудодейни резултати.
Вижте какво ми каза Иво Иванов, синът на професора:
„Баща ми е прекалено скромен и е спестил някои интересни неща. Многократен шампион по джудо е и е автор на първата българска книга по бойни спортове – „Карате“. Той е сред няколкото души, съставящи станалата митична бойна група, получила своите черни колани от легендарния, дори мистериозен кореец Хван. Познат е с прякора Цапето. Дълги години в каскадьорските среди и сред привържениците на бойните спортове никой не знаеше истинското му име. Дори когато бях малък, на мен всички ми викаха „Малкото Цапе“.
На рождения си ден той се прибра вкъщи не просто с два счупени крака, а с два счупени на солети крака. Костите му бяха надробени и хирурзите трябваше да сложат метални винтове в краката му. В продължение на месеци беше в гипс и с патерици. Лекарите не можеха да повярват, че след такива катастрофални множествени фрактури човешко същество би могло да се качи в колата си, да кара час и половина до София, да отиде в „Пирогов“, да не му хареса опашката в спешното отделение, да си отиде вкъщи и да си легне. Каскадата беше за филма „Инспектор без оръжие“.
Забравил е да спомене, че е следвал във ВИТИЗ. Бил е в един клас с Антон Горчев, но баба ми не е искала той да става актьор и го е принудила да се откаже в полза на науката. Баща ми е също ядрен физик и е работил в центъра за радиоактивни изотопи недалеч от София. Трябвало е обаче да се раздели с изотопите и ядрената физика поради огромното количество радиация, което е получил. Така се е пренасочил към биомеханиката, в която е един от водещите учени в световен мащаб.“
