Българи на лудото „Рали Дакар”!
Обикновен, горещ и влажен, но почти обидно безветрен ден над Чикаго е 26 юли.
Моят малък отрезвителен спортен лагер край езерото с дивите гъски в Дариен е почти взривен от телефона, свързал се с важен свой колега някъде си по Западния бряг. По цифрите личи, че е сред губернаторството на познатия ни кинокултуристичен ас Арнолд Шварценегер. Разбира се, вината не е негова (не на телефона и не на Арни), а моя, защото аз бях, който си изпроси по жицата разговор с „Бомар Трейдинг Груп” ЕООД.
Първият български екип, който ще вземе участие на „Рали Дакар”Работата се върти около една заплетена история с тази българска компания, която финансира до известна степен събитията около първото участие на български автомобилен екип от Варна на почти мистичното и най-популярно по света маратонско авто рали в стил „лудо състезание по трасе без пътища”, познато като „Рали Париж – Дакар”. Има и още нещо за да е по-интересно. Забележете сега докъде стига световната конспирация: говоря аз, българин от Дариен – Илинойс с българин от Лос Анджелис – Калифорния, който подпомага нашенски екип от Варна да участвува в Рали Дакар, което пък вече се прави не в Европа и Африка, а в Аржентина и Чили, та да четат българите от Чикаго, САЩ и Канада за първия старт на свои сънародници в най-голямата световна авто авантюра! Пълен географски и интелектуален световъртеж!
Тамо далеко на Западния бряг седи в кабинета си, вероятно, самият Любо Йорданов, както смразяващо семпло се представи този млад мъж /издаде го гласът му/, чиито дълги ръце стигат до всички сериозни летища и пристанища по света. И двамата си говорим. По-точно аз питам, защото не знам, а той отговаря. Защото знае.
Любо е президент на компанията, усещам го как се смее саркастично на това колко официално го титулувам, но съм сигурен, че спонсорираните от него асове и таланти, съвсем не им е смешно при тази дума, а напротив – възприемат я доста сериозно и с хубава топлинка в сърцето. Регистрирал я е във Варна през 2008 година. За да прави експорт от САЩ чрез морски карго транспорт, още и въздушно карго, да експортира автомобили, джипове, работливите минивен машини, АТВ… Освен това и много и всякакви авточасти. За всички марки и модели автомобили, които се продават в САЩ. Прави и доста екзотика – прехвърля през океана яхти, строителна техника и всякакво специално или извънгабаритно чудо, пожарна или багер – няма значение… Прави пакетчета – контейнерчета за по три коли или планина от мебели и ги разнася по адресите в България, Китай, на Охридското езеро или вагон вувузели за Южна Африка – няма значение!
Фирмата има офиси в Лос Анджелис, София, Варна, Бейрут, Бремен, Дубай. В икономически план е част от щатската ATW (Auto Transport Worldwide), която има сериозен опит в логистиката на автомобили и други транспортни средства.
„Ние имаме моста. Пуснете вашата идея да пътува по него” е мотото на компанията.
Преди да се хвърли в магнетичната история с първото българско участие на „Рали Дакар” Любо Йорданов прави една друга спонсорска тренировка. Прочита някъде, че един млад български юнак тръгнал с мотор да обиколи света. Праща му малко пари, защото харесва ентусиазма на Коста Атанасов, чиито очи и сърце са отворени за хората и света. „Коста, като изгазиш Сибир и стигнеш Владивосток – обеди ми се” – му пише Любо. И когато това става – „Бомар Трейдинг” прехвърля странствуващия рицар и железния му кон в Япония, после в Америка… А докато пътува моторът през Тихия океан – Любо осигурява на Коста самолетния билет Токио – Лос Анджелис с един стоп за десет дни почивка на Хаваите…
Сега е пълен с добри чувства и много огън да се сбъдне първият български старт на „Рали Дакар”. „Аз ще скоча в огъня за тях! Много редки хора!” представя ми екипажа за бъдещия подвиг, който се състои от варненците инж. Алекс Иванов, неговият син Алекс Иванов /младши/, механиците Златко Георгиев и Мартин Гуменов. Варненците имали свой малък бизнес – „Алекс Моторс” – ремонт на джипове и автомонтажна дейност. Сами се нагърбили първоначално да си купят състезателната кола, да подготвят нея и себе си за изпитанието. Но това, разбира се, не е по силите им. За нормалното участие на един автоекип в „Рали Дакар” са необходими около 2 милиона евро…
И като как така нашите смели инженери, млади момчета и механици ще се справят най-напред с финансовите въпроси, а след това и със сакралното рали, което стартира на 1 януари и продължава до 16 януари 2011 година, пресичайки пустини като Атакама и необикновени „лунни пейзажи” покрай невероятните грамади на Андите? Как ще стане това, какво прави и какво ще направи екипажът, спонсорите от „Бумар Трейдинг Груп” – Лос Анджелис, Варна, България, ние – българската общност?
И какво всъщност представлява „Рали Дакар”?
Боже, колко луди хора има по света! Един твърдеше преди време, че Земята се върти около Слънцето и бе поставен законно на кладата за да не разваля повече хората. Други измислиха каляски с мотори, които летяха по улиците с бързината на ядосан бик и тъпчеха хора. Трети усъвършенствуваха тези каляски до болиди, с които се надбягват
по гладки като стъкло писти или обратното – яки като танкове черупки, с които прекосяват, ако им е писано, най-ужасните местности на планетата.
Най-луд сред лудите изглежда 32-годишният вече Рали-Маратон, назован като за последно само „Дакар”.
Някои го помним от 1978 година, когато започна като ежегодна трансконтинентална авантюра от Париж до Дакар – столицата на младата африканска държава Сенегал. Там живеят най-черните деца на нашата планета, които са 99.1% от населението. Състоят се от 20 етноса и говорят стотина езика и са на 195-то място в света по икономика. Дълго време тези хора си имаха само едно единствено нещо, с което ги разпознаваха по света. Рали Париж-Дакар. Докато през 2002 година националният им отбор не изигра вдъхновено цял четвъртфинал на Световното първенство по футбол.
Както често се случва историята започва след едно приключение. Французинът Тиери Сабин, добър майстор на кормилото, се загубва из пустинята Сахара с колата си и, само благодарение на отличната си физическа и техническа подготовка, остава жив и здрав. За благодарност към съдбата решава да направи едно състезание, на което хората да се учат как заедно с железния си кон да преодоляват екстремни ситуации на проклети места.
Състезанието се получава интригуващо, атрактивно, пищно, вълнуващо, страшно, нещо като вулкан, който редовно изригва с невероятни новини и истории в началото на годината и добре храни медиите. В дните след новогодишните празници те са проскубани и постни откъм „топ-събития”. Керванът от хора и мотори, като че има и културна мисия, прави мост от един център на световната култура като Париж, носи от Европа в Африка просвета и цивилизация. С него пътуват топ журналисти, светът вижда своя най-незасегнат от казионната култура и дух континент Африка и става някакъв ценен обмен.
За 29 години Рали Париж – Дакар стана класика. Маршрутите се променяха, но най-често стартът и финалът бяха познати. Понякога минаваше през Алжир, друг път през Тунис, Либия … Имаше и необикновени маршрути: Гренада – Дакар, Барселона – Дакар, Лисабон – Дакар. И още по-необикновени: Дакар – Нигер – Дакар, Дакар – Кайро, Марсилия – Шарм Ел Шейх, Египет. През 2008 година острата политическа обстановка в Западна Сахара и откровената, сериозна заплаха за покушения от страна на сепаратистите от Полисарио накараха организаторите да отменят състезанието… един ден преди старта. През 2009 година Рали Париж – Дакар отпътува за Южна Америка и остана само „Рали Дакар”, където „Дакар” е нещо като пламъчето на душата, която вече е преминала в друго тяло. О, да, „Дакар” това е Пламъчето на живата душа, която е същността на загадъчното човешко творение „Рали Дакар”.
Жълтите пясъци на пустините, лепкавата кал на блатата, задушаващите облаци от прах по трасето, режещите лъчи на пустинното слънце, скалистите склонове, по които се пълзи внимателно или се търкаляш безпомощен като костенурка – това е ежедневието на този маратон от 10 – 12 хиляди километра, половин месец – само с един почивен ден.
Българската Toyota FJ Cruiser, с която нашият екип ще стартира на 1 януари 2011 година на „Рали Дакар”, провеждано в Аржентина и ЧилиЧовекът и машината стават частичка от една дълга кавалкада, която не вижда началото и края си чак до края на всеки от десетината етапа с дължина до хиляда километра. 200 автомобила, 250 мотоциклета, стотина камиона и АТV, стотици сервизни коли, екипажите на техническите лица, стотина телевизионни и други медийни екипи… това разточителство от човеци и железария действително понякога взривява гибелния гняв на боговете на бури и пустини… „Рали Дакар” е като справочник по нелепи катастрофи и гибелта на хора, предизвикана най-често от непредсказуеми събития.
Най-впечатляващият щрих на Божия гняв срещу човешката инвазия е крушението през 1986 г. на вертолета, с който пътува основателят на „Дакар” – Тиери Сабин. С него загиват още един виш ръководител на ралито, пилотът, известната журналистка Натали Оден, певецът Жан Клод Югер. През 1981 година загиват трима италиански журналисти. През 1982 г. Марк Тачър, син на английския премиер-министър Маргарет Тачър и неговия щурман Шарлот Верни изчезват в пустинята. Цели 6 дни от тях няма никаква вест. Мащабната спасителна акция завършва с успех, след като алжирски военен самолет забелязва бялото Пежо 504 на стотина километра встрани от маршрута. На същото състезание загиват холандски мотоциклетист и френска журналистка. През 1983 загива френският мотоциклетист Жан Ноел Пико. През 1988 – пилот от холандския отбор и 3 местни жители. През 1989 г. загиват 6 човека – 3 пилота и 3 сенегалци, единият от тях от куршума на партизаните от Полисарио. През 1998 е обстреляна състезателната кола на белгийци, обръща се кола за техническа поддръжка и загива един техник. По-нататък следва верига от трагични инциденти – загиват 2 мотоциклетисти, автомобилист на Белгия, италианският мотоциклетист Фабио Меони – двукратен победител, камион се врязва в колона мотоциклетисти, от които двама загиват, петгодишно сенегаласко момче попада под колелата на камион и пр. и пр.
„Рали Дакар” е изпитанието, към което вървях не една десетка години – говори един ас на волана. – Това е нещо, за което мечтаех ден и нощ. Нещо необятно, нещо ново, важно, страшно, авантюрата на живота ми! Благодаря на всички, с които днес споделям радостта си! Сбъдна се. Аз съм като пребит, но съм жив. По-жив от всякога. И повече човек от мнозина, които не са изпитвали подобни преживявания. Благодаря и на тези, които ми казваха: ти не си готов за това! И на тези, които след година пак ми казваха – ти си готов, но твоята кола не е готова… А аз най-добре почувствах времето. Бях готов. И го направих! Пожелавам всекиму да направи нещо, за което се е готвил дълго и много и накрая е бил готов!
До тук – общите неща.
Подробностите следват.
Климент ВЕЛИЧКОВ,
специално за в. „България Сега”
