Калифорния, когато златото се ринеше с лопати
Какво ли ще научим от страниците на историята за Американския Запад, усвоен с най-много усилия, с невероятни трагедии или ослепителен триумф?
По средата на 1849 година исполинска вълна от хиляди златотърсачи залива Калифорния. „Златната треска” пламва изведнаж. Пристигат 81 000 души. Следващата година още 100 000. За 4 години тази армия извлича от недрата на земята злато за 52 милиона долара. Несметно богатство за онова време.
Пътят към златната земя Калифорния е тежко изпитание. Първите мигранти пътуват по най-дългия маршрут – обикалят по вода цяла Южна Америка. Другият път е през тесния Панамски провлак, където по онова време не съществува Панамски канал. Стигайки до него по море, пътниците трябва да преодолеят ужасяваща джунгла и блата, после отново с кораби до Калифорния. Сухопътният преход на Запад през Великите равнини и Скалистите планини също е като Голгота. Тежките кервани го преодоляват за половин година. Заплахата от индианци или бели бандити карала преселниците да се групират в колони, протегнати до три мили и повече в местности, по които няма и следа от пътища. Символът на преселениците става покритият фургон, теглен обикновено от шест бика. За два месеца през 1854 г. през Уайоминг преминали 1366 човека с 597 фургона.
Пред похода преселниците избирали своите ръководители и приемали закони – задължителни за всеки. Всички въпроси се решавали от общото събрание. Определяли се въоръжени охранители, всеки бивак се ограждал от стражи. Всяко престъпление се наказвало жестоко. Присъдата от избрания съд се изпълнявала веднага. Усвояванато на Запада се превръща във висш политически и обществен университет. Още и модел на демократично общество, защото пътуващите през дългия опасен път се оказват в абсолютно равни условия. Тези самоорганизиращи се и самоуправляващи се общности, реагиращи светкавично на всяка нова ситуация, изискваща гражданска отговорност от всеки, стават бъдещия модел на американското общество.
Само че когато керванът пристигал в Калифорния и миризмата на златото влудявала търсачите на богатство, мнозина се връщали моментално към закона на джунглата, където на по-силния принадлежи всичко.
„Дивият Запад”, докъдето ръката на властта почти не стигала, се превърнал в земя с много престъпници и насилие. Бъдещият велик писател Марк Твен, дошъл лично по тези места да опита и той късмета си, бил потресен от случайната си среща по пътя през Невада с известния бандит Слейд, извършил благополучно до това време 26 показни убийства.
„Ето я – живата романтика – пише той, – аз съм лице в лице с нея! Гледам я, докосвам я, даже беседвам с нея. Тук, до рамото ми, седи този същият людоед, който в крамоли, побоища и по разни други причини е взел живата на 26 човека!… Беше време на кървави саморазправи, на жестоки убийства. Във всеки район на златотърсачи преобладаващата сила беше на страната на престъпници и главорези. С най-голяма популярност и слава в Невада се позуваха тези смръщени рицари на револвера. Официантите, зарязвайки всички други, презглава тичаха да ги обслужат на първо място и веднага. За атмосферата по тези места свидетелствуват даже и заглавията на вестниците: „Нов грабеж и отчаяно кръвопролитие”, „Краят – един разпран корем и три пръснати черепа!”
Като че ни среща с нещо познато, този Марк Твен, нищо че е писано преди век и половина. Нищо, че сега и златен пясък не се промива, но имането си е имане. Въпросът е как се е справило американското общество с тази напаст и може ли да се поучат поколенията от дертовете на дедите си?
И тук идваме до едни специални американски „комитети за обществена бдителност”, които потърпевшите от бандитите хора започнали да създават за своето спасение. Има доста писано как е ставало това. Някъде хората гонят от градчето си непочтените съграждани, другаде ги спускат от клона на някоя върба с въже на шията. Но почти винаги – стараейки се да спазят тогавашните норми на законност – след като формират съд и заседатели, които колективно взимат решението. Така завършва земния си път и споменатия бандит Слейд. Жителите на Вирджиния-Сити в Невада, уморени от безобразията му, сформирали необходимия Комитет за обществена бдителност, който издал съответната заповед за арест. Ареста извършили невадските миньори. 600 /шестотин!/ от тях, въоръжени до зъби, движещи се в две колони, пленили в капан бандита и веднага го обесили, независимо от неговите горещи молби за милост.
Това е възможно, разбира се, когато в обществото са останали достътъчно хора незасегнати от корупцията, от упадъка на нравите, при които целта на почти всеки е да „прецака” другите и да спечели. Или да се присъедини към силните на деня и да получи и той нещичко от тоталния грабеж умело пилотиран от силните и недосегаемите.
През 1860 г. авторитетът на комитетите за бдителност (vigilance committees) се вдигнал до небесата. От 1849 до 1902 г. 210 от тях извършили с желязна ръка своето правосъдие – най-много в Тексас и Калифорния. Комитетските хора хващали престъпниците и веднага давали заслуженото. Бесило за убийци и грабители. Здрав бой за по-малки престъпления. В едни мемоари от онова време се споменава, че след като обесили трима мошеника, които заграбвали земята от законните собственици, престъпленията секнали и хората спокойно вече работели на своите участъци. Дано само с тези редове не изплашим маститата имотна мафия, която нагло граби по българските земи и изглежда непобедима.
Почти винаги, когато хората печелят лесно престъпни пари, общественият морал пада, те стават лошият пример за младите, които бързат да се превърнат не в инженери или лекари, а в мутри, комарджии, трафиканти на дрога и финансови мошеници. „ В разгара на Златната треска – пише Марк Твен, – порокът разцъвтя в пищни картини. Кръчмите се пръскаха от клиенти, както и полицейските участъци, хазартните клубове, публичните домове и затворите – тези обезателни спътници на златото, където и да се намира то. Колко буен става този народ, който се къпе в пари, в уйски, побоища и в жарките пороци на бърдака!
Селищата се разрастват. За няколко години Сан Франциско от тихо селце с 800 жители става 50-хиляден град с по 2 убийства на денонощие.
Но ето, че се появява и „безработица”. Златото се свършва, а златотърсачи все идват и идват. Даже и чуждоземци – французи, мексиканци, китайци… Това никак не харесва на „старите американци”. И те измислят особена такса за чужденците – 20 долара на месец. По онова време – наистина баснословна сума. И американците се спасяват от почти цялата конкуренция.
И това не помага. Няма злато, няма работа, дружелюбието и усмивките изчезват, хората хвърлят кирките и грабват револвера, залагайки вече на грабежа. Затворите се препълват. Други трескаво търсят легални средства за препитание. Едни спекулират отчаяно със земята, от която се вади злато или на която започват да строят големи градове. Капитанът на малко корабче, което превозва златотърсачи печели немислимо много и скоро прави транспортна компания. Откриват се казина, които за една вечер поглъщат едногодишния труд на някой нещастник. През 1853 г. един шивач скроил специално за златотърсачите и каубоите панталони от здраво грубо платно и много яки джобове и копчета. Този човек се наричал Леви Страус и днес като че не само Америка, но и цял свят носи неговите дънки. В градчето Прейсервил живял майстор на кабриолети, който понапечелил пари, върнал се в родната Индиана и започнал да прави фургони за преселниците, а после преминал на автомобили. Той пък се наричал Джон Студебекер. По такъв път трегнали и Хенри Уелс и Уйлям Фарго – основателите на банката «Wells-Fargo» и пр.
Споменатите вече vigilance committees често способствували за създаване на социална стабилност. В 1851 г. в Сан Франциско, година след като били утвърдени градските управленчески структури, те така затънали в корупционни скандали и безочливо лично обогатяване, че градската хазна се оказала напълно разграбена, всички възлови постове били предоставени на престъпници, като и полицията се оказала свързана с тях. Постоянните престъпления оставали безнаказани. Тогава гражданите създали свой комитет, който изпъдил старите и провел нови избори за кмет, прокурор, съдебен пристав, след което се разпуснал. Но скоро се наложило и създаването на втори комитет, който трябвало да се справи с постоянните палежи в града. Избран бил състав от 700 души, който започнал дейността си със смъртна присъда, изпълнена веднага и то на площада. След това арестували 90 човека по подозрения в палежи, грабежи и убийства. Като следствие трима били обесени, един понесъл бой с камшици, 15 изгонени от града, останалите били предадени на легалния съд или освободени.
Подобни организации били създавани и в Лос Анджелис и в други градове от Запада – всеки път, когато над обществото надвисвала опасност. При това инициативата винаги изхождала от самите граждани. Тези комитети би трябвало да се създават само при отсъствието на способна да действува срещу злото официална власт и се разпускат веднага след като тя се появи. Само така то е признак на общество, способно да се саморегулира, способно на бърза реакция, общество с гражданско съзнание и висока социална активност, членовете на което са готови да защитят своите права и свобода.
Явлението, обаче, има и друга, тъмна и деструктивна страна. Действията винаги са на крачка от саморазправа с обвинения човек. Често разярената тълпа става социално опасна. Понякога комитетите влизали в открита борба с държавните органи и правосъдие. Американската история е пълна с истории, при които доблестният шериф е готов дори с цената на живота си да спаси от озверялата тълпа набедения в престъпление човек. Идва и времето – след Гражданската война, когато ксенофоби също започват да правят подобни свои комитети, насочени против всички „други”, не като тях, хора – афроамериканци, католици, имигранти, политически противници и пр. Примерите са различни – от Ку-клус-клан, съдат на Линч до макартизма.
Въпреки, че грабители и мошници смущавали труда на златотърсачите, мнозина имали достатъчно късмет да посъберат злато и да използуват след това разумно своето богатство. Новоизпечените богаташи се отдавали и на впечатляваща благотворителност. Благодарение на нея се създава прочутия Стенфордски университетх в Калифорния, театри, библиотеки, музеи… Мултимилионерът Тейбор построява в Денвър – Колорадо оперен театър и други културни учреждения.
Така в Калифорния се появяват белезите на цивилизованото общество – църкви, училища, вестници, телеграф, театри. „Златната треска” става сякаш стартовия изстрел за преобразяването на този край. След нея идва аграрната инвазия, индустриализацията, създаването на изключителни по своята архитектура градове и високо образовано общество.
Климент ВЕЛИЧКОВ
