Футболната Купа си намери хубав дом

Поглед и коментари от Чикаго за завършилото Световно първенство по футбол „Южна Африка 2010”.

Световен шампион 2010 – Испания: Първи ред: Икер Касиляс, Андрес Иньеста, Давид Виля, Хави Ернандес, Карлес Пуйол Втори ред: Педро Родригес, Серхио Бускетс, Серхио Рамос, Жоан Капдевиля, Херард Пике, Хаби АлонсоС Иван Атанасов гледахме първия мач на шампионата: Южна Африка – Мексико. Гледахме и последния: Испания – Холандия. На 11 юни пътувахме с колата му, нашарена както и лицето му, с цветовете и символите на ЮАР. Там е живял и работил 11 години и е оставил частица от себе си. Има и южноафрикански паспорт. На всеки стоп и светофар Иван просваше през прозореца, като базука, страхотен вувузел и го надуваше. Тогава това беше екзотика. Сега – част от пейзажа. Тогава очаквах, че много скоро ще ни арестуват. Вместо това  попаднахме на друга кола, също така нашарена, със също такъв вувузел, от която се подадоха четирима човека и закрещяха: „Бафана! Бафана! Бафана”! Представяте ли си – това ставаше в Чикаго! Футболната среща гледахме в едно балканско кафене с много шум и страсти, но само футболни! Там гледахме и на 11 юли финала. И си мислехме: колко хубав е светът със своя футбол, така здраво сраснал се със съвременния ни живот!

 Петте малки интервюта за  впечатленията на събеседниците ми от финиширащото голямо събитие, започвам пак с Иван…

Иван Атанасов
Южна Африка организира едно добро Световно първенство. Изключение прави съдийството. Станахме свидетели на колосални грешки. Правдивото осъждане можеше да доведе до друга картина на световния  връх.
Очаквах много повече голове. Но много срещи завършиха с нули при резултатите.
Дължи се на предпазливата игра, но общата класа на игра бе добра. Според мен домакините се представиха добре и достойно. Въпреки многото опасения от криминални събития всичко мина прекрасно. Южна Африка издържа изпита, мисля, че с това отвори вратите и на други страни на континента за спортни и други прояви. Световното първенство по футбол изигра своята положителна роля в тази част на света. То оставя хуманни чувства и стремеж за повече контакти. Оставя и съвсем реална инфраструктура и спортни съоръжения, които са богатство за младото население на страната и континента. Живях и работих в тази страна и като неин гражданин съм щастлив от успехите й. В същото време мога и по-точно да оценя значението на събитието – да, това беше един голям и важен етап, преминат великолепно, в развитието на Южна Африка!
Съжалявам. На финала бях за Холандия. Имаха 24 поредни победи преди единствената загуба. Най-тежката. Отборът вече трети път играе финал и не спечели  нито веднаж… И испанците направиха своите грешки – колкото и холандците. Все единият трябваше да спечели. Пълно разочарование бе съдията. Имах чувството, че през цялото време помага на испанците. Особено при червения картон. Все пак искам да го кажа ясно и почтено: Испания заслужава както европейската, така и сега – световната си шампионска титла! Техният спокоен и разумен треньор сякаш се е сраснал с тази буйна  млада градина от таланти и всички те, заедно и хармонично, стигнаха  върховете.
Европа си остава Футболен континент № 1. В много страни тук се играят национални първенства от супер класа. Постигат го благодарение на икономическата си мощ. Постоянно привличат талантливи футболисти от Южна Америка, Африка и Азия. Тук са и най-добрите футболни школи – Барселона, в Германия и пр. „Произвеждат” се и играчи.
Записал съм си песента на Шакира и постоянно я слушам. Имам касета от Откриването. Още и трите мача на Южна Африка с още няколко особено добри срещи. Хубавите моменти ще ми напомнят за един приятен и емоционален месец в моя живот. С нетърпение очаквам Световното първенство в Бразилия. Вече съм сигурно там – започнах подготовка за този хубав футболен хаджилък още от понеделник, 12 юли.

Андон Мартинов
Роден е в Ямбол. От 11 години е в САЩ. Магистър по икономика. В Чикаго работи в транспортна фирма. Не само футбола – обича и много други спортове.
Бях за Холандия. Радвам се, че европейският футбол, който тръгна доста нервно в началото, накрая се стабилизира и запази авторитета си. Европейците показаха разумна тактика, похвална дисциплина и добра издръжливост. Английският футбол си знае своите болки – идват от прекомерното комерсиализиране. Германците показаха, че да имаш добри школи за млади таланти е най-доброто. Испанците – с прочутата Барселонска футболна школа потвърждават това. Мисля, че Аржентина и Бразилия имат проблеми със застаряването на свои основни  играчи, за които няма добра смяна. Марадона не е точният треньор за нивото на аржентинските играчи. Има разлика от това да си добър мотиватор и добър строител на играта. Мисля, че Дунга е постигнал много. При него всичко беше направено, готово, само че много рано срещна Холандия. Стана ми много симпатичен отборът на Уругвай. Те са добрата изненада на Шампионата. Нямаха шанс…
Според мен класацията на най-добрите треньори трябва да бъде:  Дел Боске, Йоахим Льов, Берт ван Марвейк. На играчите: Ариен Робен, Давид Виля,  Диего Форлан.
Кога ще видим отново България на Световно първенство? След като отборът ни поработи с чуждестранен треньор, личност, която не може да се манипулира. Въпросът не е само в парите, зависи много и от общия морал в обществото ни, който пък формира личността на младите таланти. Навремето за Якимов да не би да са похарчени купища пари? Бос е играел на тренировки – да не си изтрива единствените футболни обувки… Сега талантите от малките градчета бързо се всмукват в по-големите клубове и стават постоянна трансферна стока, ученето на футбола, сглобяването на отбора – няма време… Все повече се разминаваме с добрия футбол. Губим и опит и духовна енергия за нещо по-добро, губим таланти, изворите пресъхват… Добрият пример е Литекс на Гриша Ганчев. Създаде добра собствена школа, стадион направи, има поглед напред в годините…
Световното първенство бе организирано отлично. Правилно се предостави на Африка и в бъдеще това ще даде добри плодове.

Методи Бучински
Живее в Шамбург. Дошъл е в САЩ през 2002 година. Прекарва много приятно време с футбола.
Общо взето това първенство беше скучно. Имаше само няколко добри и атрактивни мача. Още повече и толкова големите порции футбол – по три на ден в началото, цял месец… човек се пресища от футбол. Трудно се следи.
Гана и Уругвай останаха разочаровани. Нямаха шанс, бяха готови за повече. Аз пък очаквах повече от Аржентина. Също и от отбора на САЩ. Видяхме колко добре е подготвен американският отбор. САЩ е много перспективна футболна страна. Работата за този шампионат и въобще цялата футболна сграда е поставена на много добри основи. Толкова футбол, колкото се играе по американските училища и то на изключително добри тревни терени – няма никъде другаде.
Марадона може много да бъде критикуван. Още не е в свои води като треньор. Засега, изглежда, може само да създаде игрови дух у своите футболисти. Въпреки всичко присъствието му е положително – голяма привилегия е за играчите  да тренират при голямата футболна легенда.
Оказа се, че Южна Африка е много добре развита страна, има висок потенциал и направи чудесно първенство.
Поредното отсъствие на България? Може би е по-добре така. Щом нямаме силен отбор – да си стоим у дома.  Когато се подготвим – тогава. Трябва ни по-добра база, по сериозен и авторитетен треньор от друга страна…Квалификациите ще покажат. Но видяхте ли колко силен футбол имат такива малки държави като Словакия, Словения, Уругвай…
На финала бях за Испания. Искам да гледам футбол, какъвто прави Барселона. Дирижират отлично играта с „ефекта на шампанското” – отначало бавно, бавно, разклащаш, разклащаш бутилката, после светкавично изхвърляш капачката – бръз пас по терена, шампанското изригва – гол във вратата!

Методи Митрев
Той  е от „Българската Калифорния”, района на Сандански. В САЩ е от 1999 година, работи в строителството. Футболът е любимата му игра. Завършил е Машинно-електротехническия институт, сега Технически университет.
Световни първенства гледам от 1974 година. Това няма да се запомни с нещо особено. В наше време Шампионската лига е много силна. Световното първенство – малко по-слабо от нея. Липсваха изключителни футболисти. Марадона като че беше сред последните от тях. Играчи, които сами можеха да спечелят мача. Но от добрата средна класа видяхме доста. Сред тях младите германски играчи, испанците…
Днес комуникациите и информацията са на особена висота. Всеки знае перфектно своите противници, тактиката на играта им, отрано се подготвя, в крайна сметка – няма голове. Само Германия успяха да направят нещо изключително и извънредно в два мача, после испанците ги хванаха… Радващи са и други мачове, в които като че футболистите  получиха и вдъхновение и сила и направиха първенството малко по-интересно и атрактивно.
Нямаше „обречени отбори”. Нова Зеландия си отиде без загуба. Какво направи Австралия със сърбите, които пък победиха Германия? Видя се, че футболът е колективна игра, игра на тактика и мисъл. Колко добре са го разбрали и възприели това отбори като САЩ, Гана, Уругвай…
В България като че засега Футболният ни съюз отчита само дейност на ниво квалификации. Както в държавата ни няма дух и дисциплина, така и във футбола ги няма. Не може да е по друг начин. В коя институция цари ред и добра атмосфера за работа? Може би ако намерим някой добър треньор отвън, който да не се съобразява с  личните интереси на хората от актуалната футболна среда у нас ще се получи нещо…

Динко Василев
Световното първенство ме интересуваше слабо. Все пак забелязах, че изненадаха някои отбори на малки страни. Още и сериозните съдийски грешки. Имам усещане, че някои резултати са предварително определени и ръководени от невидима ръка. И това не е ръката на Бога. Може ли толкова груби реферски решения при такива добри технически възможности те да бъдат избегнати? Може би не е случайно. Назначават се неизвестни съдии, които нямат авторитет за губене. Те присъждат решения, каквито и във вторите и трети дивизии на страните с развит футбол не се правят. Редно би било след всичко досега да се направи един много обстоен анализ на  букмейкърските дейности, които добиват застрашителен размах. Наблюдавах и поведението на някои играчи. Веднаж играят убийствено силно,  в другия мач са постоянно надигравани от противниците си.
За „слабата” игра в кавички на Меси има сериозна и ясна причина. Пазят го четирима. Значи почти четири пъти са по-малко шансовете му да вкара гол. Въобще бразилците играха под голямо напрежение. Нямам представа как може да се справи с психическия шок човек, от когото се очаква само едно – да е пръв  сред такава огромна конкуренция.
Форлан е звезда, мечта за всеки треньор, а Уругвай – великолепен отбор. Имаха и голям шанс но малко късмет.
Две думи за България: каквато икономиката и обществения морал – такъв и футболът.

Климент ВЕЛИЧКОВ
за в.”България Сега”