Под Слънцето на Западния Бряг

Не колкото  сега, а даже пукната пара не струват местата по Бевърли Хилз, Санта Моника, Холивуд и въобще Лос Анджелис по времето на пъстрите пера и острите томахавки на индианците Тунгуа и Шумаши. После испански мисионери – 11 мъже, 11 жени и 22 деца – си построяват църквица и няколко къщички през 1781 г., като дават пищно име на своята малка махала –  „Поселение на Светата Дева Мария, Царица на Ангелите – Ел-Пуебло-де-Лос Анхелес”. В 1835 г. формиралите се като нация потомци на испанци и индианци казват, че това е вече само „Лос Анхелес” –  град  на Мексико. 

През 1848 г. американците пък опонират, че това е американският град  „Лос Анджелис”, както е изписано в мирния договор след неопровержимите аргументи от междусъседската война. По това време градчето има 1500 жители и една катедрала, която е жива и здрава до днес – „ Нуестра Сеньора ла Рейна де Лос Анхелес”.

Лично аз с този град имам взимане-даване още от предолимпийските седмици, година преди тукашната олимпиада, когато няколко български отбора  участвуваха в пробните състезания по новите спортни обекти. Олимпиадата после беше бойкотирана от България и Русия.  Но не и от Румъния /която се класира по медали  втора след САЩ!/, както и от Китай и Югославия.  И досега наминавал из този град, но още не знам дали ми е симпатичен или не. Когато мога, обаче  – винаги тичам отново до бара на ъгълчето на 6-th & Hope, където сервират дивното, може да се каже и дивото, автентично „Мохито” – същото, както в Куба.

В Лос Анджелис лятото е дошло веднаж завинаги и не иска да си отива. Ни крачка не се отделят от него океанските плажове, тропическата природа и човешките изобретения – добри и не съвсем добри около нея. Като кино, компютърни игри, смог – отровната смесица от бензиновата пушилка и кислорода, великолепната комбинация от американска култура и латинска, високия уровен на техническия гении на човечеството и гонещия го по популярност бандитизъм – с бели якички в електронна обвивка или с два пистолета на пояса.

Калифорния познава всичко – от несметни богатства и сила до люлеещата се позиция на фалита и компрометираща нищета. Във въздуха на този град, заедно с бензиновите пари, винаги се носи  и миризмата на долари. На много долари. Подушват я от близо е далеч и затова от януари до декември, всеки месец, тук прелитат емигранти от цял свят, както и американци от всички щати. Търсачи на щастие от 140 страни по света, говорещи 224 езика са преброени  по изгубените из плодната земя ферми и световно познатите булеварди на града.

Даже нашият спортен и кино-лъв, все още губернатор, Арнолд Шварценегер, едва ли е сигурен колцина живеят в най-големия град на неговия щат. Смята се – между 3 и 17.7 милиона – зависи какво парче от земите наоколо се смятат за „град” и какво за „събърби”. Почти половината от този народ говори испански. Тук се крие и отговорът на скорошния куриоз. Когато Аризона прие своя, по-строг от всички други, закон за имиграцията, Калифорния заплаши, че ще бойкотира всичко от тези „ксенофоби”. Малко след това аризонците се заканиха, че ще им спрат тока. Оказва се, че звездните Бъвърли Хилз и Холивуд си палят крушките с аризонско електричество и препирнята позаглъхна. Демокрацията и идеологията са си хубави термини, но като дойде до ток, газ, храна и пр. всички участници в шоуто си стискат ръце и продължават напред – както Европа, руският газ и Путин.

Човек може да направи или да не направи десетки неща в живота си. Но ако е в САЩ не бива да пропуска Западния бряг на Америка – от Сан Франциско до Мексико!  Плажовете около Лос Анджелис ви предлагат всичко – здравословна солена вода, пясък и слънчев загар,  лунна романтика и бурен нощен живот в модните клубове. На Малибу може да се срещнеш очи в очи под слънцето с някои, които си гледал само в тъмното – на екрана. Да видиш стотици пъти майсторския полет над вълните  на тукашните сърфисти. Стройни като фотомодели или с огромния търбух на анадолски готвач – все едно – те са боговете на тукашния океан! Някои като че са родени със сърф на краката!

Има и хора с повечко опит и години в живота си, и те предпочитат неотразимите ресторантчета, които сме зърнали в не един холивудски филм. Особена стръв  са скъпите плажове по Лагуна Бийч. Те удивително напомнят Италия или скришните местенца по беломорските островчета от нашите краища в Европа. Населението е еднотипно, бяло и англоезично, но, ей, да не си помислите за някакъв расизъм и други подобни отживелици? Няма такова нещо.  Разбира се – трябва да се класираш по някакъв начин за тази хубава страна на живота. Но цензът е прост и честен: джобът. Колкото повече в него – толкова повече… са  аргументите ти да си на хубаво местенце в Лагуна Бийч!.

Няма как да сте били в Лос Анжелис, ако не посетите Universal Studios. Веднаж, когато бях по тия места, малко след премиерата на холивудския хит „Челюсти”, пътувайки си с рекламната лодка по малкото езерце в това студио – изведнъж изпод водата изскочи под носа ни чудовище с огромна паст и около триста зъба в нея! Челюсти, та челюсти! Що викове и уплах беше – стига му на човек за пет години напред!. Снимахме се, като ни мина, и в някакви масовки, после и индивидуално, накрая ни дадоха по едно копие от малък филм, в който всеки от нас беше нещо като Грегори Пег, нещо като Чарли Чаплин  в нещо като филм! Красота! Видяхме още, че тия страхотни пропасти и пустини, които ни смразяват от екрана са много картон и малко боя. А битките на две флоти може да се снимат и в леген с вода и корабчета от хартия. Най-добре – с помощта на добър софтуер и приличен компютър.

Като първи сеирджия от село много време прекарвам, когато се случи, и в Дисниленд. Сред най-страшното е  нещо като водно влакче – в смисъл седиш в лодка, която отива към небесата и пада от там в Ниагара, а после ти се прибираш  ни жив ни умрял, но със сигурност много мокър у дома. Пускаш се и в космически полет, край тебе минава я „Вояджър”, я някоя вещица, яхнала метла. По-ми хареса  друга разходка с лодка, но из някакви крайбрежни пещери, където разбойници деляха имане и ни се зъбеха застрашително. Имаше и малка подводница, с която обикаляш огромен подводен аквариум, много от рибите – истински, но имаше и чудовища, направени от метал и пластмаси, които изглеждаха още по живи и пъргави и най-вече – по-истински. Като фен на Марк Твен винаги посещавам кораба, на който е бил лоцман по Мисисипи,  и си спомням неговите книги. Все повече се съмнявам, че този прославен писател е бил и по Балканите, или неговите герои са просто братовчеди на друг замесен с Америка писател – Алеко Константинов, та толкова много си приличаме по обноски и акъл българо-американските байганювци.

Има хора, които умират да си пъхнат носа в живота на някоя знаменитост.  Откакто бях в къщата на Хемингуей в Хавана, където видях дървената му гнездо-къщичка в едно огромно дърво, където побягвал от сприхавата си жена, като изтеглял горе стълбата веднага – никога повече! Не искам да си развалям иконите, които съм нарисувал в главата си за моите любими Велики… Но в случая може да наминете без притеснения  покрай къщите на Арнолд Шварценегер, на Джим Кери и Том Круз, които изглеждат удивително скромно и по-човешки, отколкото домът на Мадона на хълма със знаменития надпис “Холивуд” (Hollywood).

Най-забележимо е порасла от първото ми идване в Лос Анджелис до сега „Алеята на Славата”. Не може да не сте минали по нея, ако сте били поне седмица в града. Това е тротоарът по бул.„Холивуд”, където са поставени вече над 2 600 петолъчни звезди с имената на знаменитости  имащи принос към някоя от петте разновидности на комерсиалната развлекателна индустрия /всяка има своята звезда/: кино, телевизия, звукозаписи,  радио, театър. Джин Отри се е подвизавал навсякъде и има всичките 5 звезди. Досега са откраднати само 4 – на Джеймс Стюарт, Кърк Дъглас, Грегори Пег и една на Джин Отри. Будят интерес и отпечатъците на длани и стъпала на знаменитости. Намират се  край днешния кинотеатър „Кодак”, където връчват наградите „Оскар”. По тези знаменити символи и отпечатъци се разхождат стотици хиляди хора, заедно с местни клоуни, които се правят на Чарли Чаплин, Майкъв Джексън, Човекът-паяк или дори Заекът Роджър. Веднаж дадох на Роджър свеж морков, но той не го изяде.

Има няколко места, които човек е желателно да попогледне, ако има време за това. Сред тях са: Кметството (City Hall), Булевард  „Холивуд”(Hollywood Boulevard), Музеят на изкуствата (Los Angeles County Museum of Art или LACMA), Театр Кодак (Kodak Theatre), Гети -център (Getty Center), Надписът „Холивуд” (Hollywood Sign), Китайският театър (Grauman’s Chinese Theatre), Олвера Стрийт (Olvera Street), Концертната зала  „Уолт Дисни” (Walt Disney Concert Hall), Стадион “Мемориал Колизеум” (Memorial Coliseum), Холивуд Боул (Hollywood Bowl), Сградата  “Кепитал Рекордс” (Capitol Records Tower), Чайнатаун (Chinatown), Малкото Токио (Little Tokyo).

В Лос Анджелис има 850 музея, галерии и други места за културни изяви  от най-висока, световна, класа. Но има и нещо, което не трябва видите, или по-точно,  може и да не гледате. Лос Анджелис е и столица на бездомните. Казват, че преди кризата те са били около 80 000. Лош късмет, оставена къща на банката по кризисно време или друго нещастие, болести, умствени разстройства, пиянство и наркотици са причината хиляди хора да живея по десетки години и повече от живота си без покрив над главата. Вечното лято на тукашния климат е огромно преимущество за тези нещастници. Не може да си го представим в Анкоридж или дори Торонто. Има бездомници, които като птици прелитат на юг преди зимата, скрити из товарни вагони или с легендарните автобуси на „Сивата хрътка”, пулсиращи из цяла Америка. Тези хора често попадат в затвора или в безплатните болници, но и често си отиват от света самотни под някой мост. Само на миля от Кметството се намира и един от най-бедните квартали на Америка.

Щат най-далечен на юг, рамо до рамо с Мексико, Калифорния с Лос Анджелис в него,  са  своеобразна арена на нарко войната и други престъпни активности. Според местните шерифи в града има около 250 банди с 26 000 активни бандити в тях. Известни са бандите „18-th Street”, „Crips”, “Blood”… Въпреки това миналата година броят на убийствата спада до 8 на 100 000 /340 убити/. В същото време, примерно, в Москва те са 11.4 на 100 000 /1191 /.

Земетресенията са Дамоклиевият меч над тези места. Помнят се няколко. През 1906-та – при 7.8 магнитут,  загиват 3000 души. Още едно черно петно за града е и това, че има най-замърсената атмосфера в САЩ – прочутият смог на Лос Анджелис.

За добро или лошо през ноември 2010 в Калифорния ще се състои щатски референдум, който може да легализира употребата на марихуана. Според предложения проект за реформа – на лица над 21 година се разрешава да имат една унция /28 грама/ марихуана, а също така да я отглеждат  в ограничени количества. Забранява се публичната употреба, както и в присъствието на деца. Забранена е на територията на учебни заведения и при шофиране.

За Калифорния предстоят решителни дни през ноември, когато на предстоящите избори в САЩ ще бъдат подменени 1/3 от Сената, 2/3 от губернаторите на отделните щати и цялата Камара на представителите. Шварценегер не може да се кандидатира за трети мандат. Но и без това авторитетът му вече е доста спорен. Бюджетният дефицит на щата е 19 милиарда долара. В опит да го намали той вече вдигна данъците и намали парите за здравеопазване и образование. Ще се пускат предсрочно и 27 000 затворници за да се спести 1.2 милиарда от издръжката им. Има предложения Калифорния да обяви фалит – така както това може да направи и го прави обикновен американец  – спасявайки се от своите потребителски и ипотечни заеми, които не може да обслужва

Но каквото и да стане – можем да бъдем сигурни, че Калифорния,  и по-точно Лос Анджелис, ще си останат поне още няколко века  Калифорния и Лос Анджелис. Земя на слънцето и доброто вино, на златната треска и Холивуд, световна столица на развлекателната индустрия, център на международна търговия, индустрия, финанси, телекомуникации, трета икономика в САЩ и пета света, Холивуд, Малибу, Лагуна Бийч, Западният Бряг, където са дошли да живеят мъже, жени и деца от 140 страни по света, говорещи на 224 езика и нямат намерение да се местят от тук…

Климент ВЕЛИЧКОВ,
специално за в. „България Сега”