Бетовен и български фолклор в Чикаго в чест на Деня на Българската култура и славянска писменост
И аз, като всеки чудак от партията на ритнитопковците, не си спомням точната дата на последния ми слушателски гастрол на симфоничен концерт. Май беше в доброто младо време, когато под смъртната заплаха, че вече няма да бъда погледнат, поех, здраво стиснат под ръка, към далечната ми и непозната софийска зала „България”. В новото ми имигрантско амплоа, когато захваналият се да пише по вестниците човек трябва да го прави за всичко каквото се случи, пътят ми отново се пресече от концерт. И то какъв Концерт!
Бетовен!
Някой ми каза, че на някакъв, Бетовенов концерт, на премиерата му през 1805-та година /преди 205!/ само двамина харесали произведението. А един тогавашен зевзек в залата се изправил и рекъл: „Давам 5 кройцера на оня, който спре тази музика!”
Е, искам да ви кажа, че дори аз нямаше да посегна към тези 5 кройцера. И не само защото няма къде да ги обменя с долари, но защото със сигурност щях да бъда третият човек, комуто концертът е харесал.
А иначе, като наблюдавах стотиците /истина ви казвам!/ хора, които седяха в залата, добих впечатлението, че удоволствието и възхищението от музиката е повсеместно. Най-напред, защото над клавишите на пианото свещенодействуваше Виктория Василенко. Два пъти „В” изглеждаше по-стабилно дори от двойното „Б”, с което напоследък ни бомбардират денонощно. Вики Василенко – вече познато име в света на музиката
Нейното изпълнение ми се стори като пътечка, по която Вики ни пускаше да зърнем какъв вулкан и бури бушуват в душата й, когато там е и музиката на Великия вълшебник! По фантастичен начин Виктория ни срещна с Бетовен и неговата епоха, в която Наполеоновият бяс и славострастие разбуди и разбуни народите. Бетовен и Василенко ни дариха с незабравимо мистично преживяване. Бурна и зашеметяваща музиката изведнъж стихваше и стигаше до нас като тъмните страхове от чувството на обреченост, тъжно и самотно чувство, носталгията, която ходи по нас в тая богата и клета чужбина… С така прилягащото й аристократично изпълнение, толкова млада и с лице, по което още не са изтрити детските черти, тя се носи като олимпийка над препятствията по дистанцията между виртуозната елегантност, ефирност, съзерцанието, през изключителната динамика и жизнерадост до бурни и величествени върхове! Музиката, с която ни възхити, беше като блян и стихия в едно цяло.
– Имам чувството, че бях с фантастичен музикант – ми каза Юри Владимиров, един от свирачите в оркестъра на Фил Симънс. Този цигулар живее под наем, като мене, но на тавана и слушам аз ден и нощ неговите тренировки по струните. – Елегантна и виртуозна, почти ефирна музика, с неподкупна артистичност, която може да бъде и страстна и завладяваща, до границите на трагизъм и величие! Бетовен има с нея още един свой ангел!
Така казва Юри и аз му вярвам, защото е професионалист, има вид още и на братовчед на Пушкин с одухотвореното си лице и невероятно изтънчени обноски, говор и маниери, сякаш току-що излязъл от парижките или санкт-петербургски кафета на бардовете отпреди два века…
Момент от концерта – диригент Фил СимънсНе са чести за Българското Чикаго такива срещи с класиката на човешката култура и изкуство, поднесени от забележителни наши сънародници. Уникалното на концерта беше, че докато маестро Фил Симънс – гост диригент дирижираше в България „Симфония в синьо”, то тук той представи за първи път пиеси на българския композитор Димитър Ненов, и за първи път Линкълнууд симфони оркестра посвещава всичко на Деня на българската култура и просвета, 24 май – американци свирят за първи път музика на български композитор, композиции на български композитор. Ася и Вики Василенко – едно семейно пиано по наследство…
Със 17-годишната Виктория беше и майка й Ася, бащата Александър бяха оставили на трудов пост в Националната ни музикална академия в София. Диригентът Филип Симънс, който беше срещнал Виктория при едно от Източно-европейските си музикални пътешествия, беше в корена на прекрасната случка – гостуването на пианистката в Чикаго. Той, заедно с Кина Бъговска, президент на Българо-американски център за културно наследство, успяха да реализират този проект след година и половина съвместна работа по организация и финансиране. Не е шега работа – 35 американски музиканти зависят от финансовия успех на концерта и почти целия фолклорен елит на Чикаго, заедно с концертната зала на Университета. Прави чест на тази най-млада в чикагската ни общественост организация за дързостта й да влага толкова рисковани инвестиции за културата на нас, българските чикагци. Не знам как успяват да финансират прояви като тази и изложбите на Кьонинг, гостуването на артисти като Виолета Гиндева и Хайгашот Агасян, Филмов фестивал на българско документално кино, изложба на рисувана българска азбука и пр. Може би си имат магьосник, който лови от въздуха зелените парченца хартия с президенти по тях… Кой знае…
Бъговска мисли, че материалното благосъстояние на един народ зависи не само от напористите предприемачи, събирачите на пари и банките, а и от общото състояние на духовността и културата на един народ. Тя твърди, че успехът е колективно дело и докато хората от БАЦКН вярват в идеята, че духовността е жива в Чикаго , организацията ще върви напред, за да проправя светлина в тунела на ежедневието. Тук са хората от борда на директорите като Велина и Надя, Георги и Ирина, Петя, които знаят какво значи всеотдайност и посвещение. Затова и се получи Великолепен Концерт!
„Поклон доземи”, както се казва и на Ансамбъл „Хоро” с техните ръководители Ирина и Тодор Гочеви и на Българския фолклорен оркестър „Колорит”, с техните актуални подкрепления за случая – Страхил Ванков, Ангел Жеков, Николай Георгиев, Ангел Добрев, Константин Маринов и великолепните вокалистки Теменужка Жекова и Илияна Георгиева. Втората част на концерта, която преживяхме с тях, беше като слънчев, безгрижен ден в някой райски кът на България. Всеки има такова свещено място – родното селце или уличката в стария си град… В организацията на празника бяха ангажирани и много други хора, без които нищо не би се получило, за което им благодарим.Генералният консул на България в Чикаго Валентин Дончев и маестро Фил Симънс
Все по-често и по-дълбоко се убеждаваме, че в Чикаго сме случили на Генерално консулство и хората, които работят там. Вече месеци наред, откакто новият им екип дойде в града ни, навсякъде и във всичко усещаме ерудираната им и безрезервна помощ и насърчение. Виждаме и работим заедно с генералния консул Валентин Дончев, с консул Лила Георгиева. За нас е вече много по-лесно да намерим път до американските институции и средища в Чикаго, да поканим и организираме чествания и концерти и, есествено, да си получим леко и навреме новите паспорти. На концерта г-н Валентин Дончев обяви отличие – грамота, с което награди Ансамбъл Хоро, за творчество и активно популяризиране българските традиции, поздравленията, които Министър Божидар Димитров изпрати от България, послучай 24 май. Приветсвия и писмо получи Българо американски център за културно наследство и от кмета на Чикаго, Ричард Дейли и кмета на София – Йорданка Фандъкова. БАЦКН благодари и от името на всички нас на нашите незабравими гости – Виктория Василенко, Фил Симънс и неговия оркестър.
Кина Бъговска, председател на Българо-Американският център за културно наследство, поздравява Виктория Василенко и Вилип Симънс след концерта им в Чикаго Благодарни сме на нашите партньори:
Българско генерално консулство в Чикаго, Village of Lincolnwood, The American Southeast Europe Chamber of Commerce, International visitor center of Chicago.
Благодарни сме и на нашите спонсори и медийни партньори:
Вестник „България сега”, електронни издания – Еurochicago.com, Bulgaria21.com, Йордан Ничев – Вкусен свят, Георги Узунов – Маг. Младост, Меглена Барашка – Аllstate, Красимира Калчева – K. Trans Solution, Петя Стаматова – Unique Realty, Асен Тръмбев, Митко Чалъков, Мариана Косева – Mutual Financial Corporation.
Климент ВЕЛИЧКОВ
Снимки: Eurochicago.com
