Сиатъл: гнездо на аероплани и антиглобалисти, на Бил Гейтс, Старбъкс и най-западните българи

В предишната писаница за Сиатъл се споменаваха бурните години от възмъжаването на този град в най-северозападното ъгълче на САЩ. Бил е последното късче „цивилизована земя”, откъдето златотърсачите по река Юкон в Аляска са тръгвали към бялото безмълвие на ледения Север.

Двата символа – старият вожд Сиатъл и новата Кула на градаСтава своеобразен център на „Златната треска в Клондайк”.  Повече от 100 хиляди златотърсачи по онези времена се качват от тук на параходите до Скегуей – Аляска и от там – още стотици километни с кучешките шейни до златото или… гибелта в бялата пустиня. Тук мъжете са могли да почуствуват последната топлинка от нежната част на човечеството, преди да нагазят в дивото, където най-яркият представител на женствеността е била някоя бяла мечка. И това ставало основно в легендарните бордели на Мадам Лу Грем, сутеньорка от най-високо качество, която преди края на земните си дни изкупва своите грехове като завещала легендарното си богатство на Сиатълската училищна нива – днес една от най-добрите в света.

Не казвам, че Мадам Лу е Божията светлина, която е осенила образователната система в Сиатъл. Тя е просто една шарка в картината. Не само благодарение на тази странна финансова инжекция в Сиатъл се развиват добре оборудвани и с отлични преподаватели училища. Заслугата е на мнозина умни хора по тия места, които вместо да приказват за величието си, са свършили и малко работа.

Тук живее Уилям Хенри Гейтс, наречен Бил

Бил Гейтс И ето че в едно от тукашните училища, някъде около 1970-та година, синът на известния сиатълски адвокат Хенри Гейтс се поболява от компютърна болест. Защото в това училище, по това време, има, представете си, КОМПЮТЪР! Една обемна машинерия, поставена в нещо средно като кът за обучения и кът за забавления на учениците.  На нея осмокласниците Уйлям Хенри Гейтс, в когото предчуствуваме бъдещия Бил Гейтс, и приятелчето му Пол Алън, днес също прочут световен милиардер, прекарват дните си, а често пъти и нощите си. Така че може да сте абсолютно уверени, че онова компютърно торнадо в програмирането, което завъртя човечеството и го изхвърли в космоса, благодарение на Бил, се е зародило именно в Сиатъл. Имаме сериозни белези и доказателства за това – най-напред почти 80 процента от  онова, с което работим на нашите компютри е плод на този 53-милирдов човек с гениални способности, който и днес живее близко до града, в имението си край езерото Вашингтон.Младият Уйлям Хенри Гейтс, преди да направи „Майкрософт” и своите 83 милиарда, прави пътно нарушение и го снимат безплатно.

Сиатъл и днес е рекордьор в САЩ по броя на учащите се в частни училища – 31 процента! Три са големите и известни с доброто обучение в тях университети. Първият от тях носи името на Джордж Вашингтон,  в него учат 35 000 студенти, а трима от преподавателите са носители на Нобелова премия

Сиатъл – голямото гнездо на аеропланите

Град Сиатъл е и патриархът на американската и световна авиопромишленост. През 1903 година местният Инженерен факултет на Западното отделение на Йейлския университет е завършен от Уйлям Боинг, човек силно впечатлен  от чудото на първия полет на братя Райт с конструирания от тях биплан. Заедно с приятеля си Джордж Вестерверт, който пилотира, двамата правят рискован полет на самолет, направен от друг пионер в самолетостроенето – Кертис. Мястото на Бойнг в полета е… на крилото! „Така и не проумях до ден днешен как точно съм се задържал на това крило – казва той. – Но едно стана ясно – така повече да се лети – не може”! И тогава – на малко кейче с лодки и катери до дома му в залива Пюджет, започват да правят свой самолет. Вестерверт по-късно се впуска в друг бизнес и Бойнг сам прави първия полет с готовия самолет.

През 1916 г. той регистрира фирмата „Boeing Airplane” и кани в работилницата си инженери от Университета Вашингтон. През 1919 година Боинг, с един един пилот още, започват да превозват с построения в „завода” самолет писма и пощенски колети от Сиатъл до близките канадски градове и обратно. Скоро литва и първият „пътнически” самолет. Първи пътник е … кой мислите? Едно красиво чикагско момиче – специален кореспондент на особено влиятелния по онова време чикагски вестник. „Салонът за пътниците”, в който се намира журналистката, е с размерите на голям хладилник. През 1929 г., обаче, „Боинг” произвеждат самолет за 12 пътника! Това е и първият самолет за гражданската авиация.

Според някои историци заводите „Боинг” са и сред факторите, благодарение на които Западната коалиция и СССР излизат победитили във Втората световна война. Тук е мястото, където се произвеждат бойните машини, осигурили решителното и решаващо преимущество във въздуха, оказало се сред най-силните козове за победата. Тук се правят  масово бомбардировачите  В-17, наречени  „Летящи крепости”, както и Ф-29 „супер крепост”. Един от главните конструктори /от 1936 до 1954 г./ и създатели на тези легендарни бойни самолети, е българският авиоинженер  Асен Йорданов. По-късно идва и времето на първите реактивни бомбардировачи – В-52. В „Боинг”  са конструирани и първите трансатлантически пътнически самолети В-707 и В-747 „Джъмбо”, на които с достоинство и без страх се возят както президенти, така и емигранти. Днес „асортиментът” на заводите, които преместиха администрацията си в Чикаго, включва от невидимите бомбардировачи В-2 до мащабни проектип за космичски станции.

„Битката в Сиатъл”

През ноември 1999 година в Сиатъл се развиха необичайни събития, които представиха града като световен лидер в движението на антиглобалистите. По време на дълго рекламираната министерска среща на СТО /Световната търговска организация/ хиляди студенти и преподаватели, работници от профсъюзните организации, фермери, писатели, актьори и други представители на интелигенцията, всякакви хора в чиито сърца още съществуваха искрици идеализм, излязоха на първата масова и ефективна антиглобалистка проява в света и изразиха откровено враждебното си отношеншие към очертаващия се нов модел за икономическото развитие на планетата. Събитията завършиха с кървави сблъсъци и арести, получи се срив на програмата на Срещата. Случилото се бе представено по-късно като началото на едно ново противопоставяне в света – вече не толкова между „Изтока” и „Запада”, колкото на фаталните противоречия между хора отговорни за природата и развитието на хуманно общество и безотговорни такива…  Обединени в международни корпорации, смятат антиглобалистите, тяхната единствена цел е печалбата, независимо от страданията на ограбената и обедняла част на човечеството и предсказуемата гибел след  опустошаването на  природата. Събитието в Сиатъл сякаш запали факела на световното антикорпоративно движение. Десетилетие след „Битката в Сиатъл” антиглобалистите продължават да устройват протести срещу всяка среща на лидерите от световни организации като Световната търговска организация, Г-8, Международният валутен фонд, Световната банка и др. Острите социални протести често пъти стават доста крайни, дотам, че да се издигат лозунги от рода на „Капитализмът убива, убий капитализма”. Неотдавна се появи и филм със сюжет от онези дни.

И името му е познато – “Битка в Сиатъл”. Това е първият  игрален филм, който открито застава на позицията на антиглобалистите. Според тях съвременният модел на глобализация покровителства безсъвестния  и алчен  капитал,  води до катастрофален дисбаланс при доходите, здравеопазването, образованието между богатите по света и огромната маса хора. Освен това властимащите правят все по недопустими и антихуманни условията за труд в мултинационалните компании. Налаганата поп-култура води до опростяване на възприелите я индивиди и ги лищава от възможността да виждат критично нещата около себе си, те се превръщат в груби и елемнатарни консуматори  с психика подчинена единствено на собственото си съществуване.  Природата на планетата ни се унищожава хищнически и това в крайна сметка ще доведе човечеството до гибел.

Но всичко това го казват така по тия места. Има доста неща, които се виждат по различен начин, погледнати от Сиатъл и погледнати от Остин, например.  Щат Вашингтон е толкова силно „син” /демократи/, колкото силно червен /републиканци/ е Тексас. И, както пише една журналистка,  „… да харесваш Буш или да кажеш, че подкрепяш войната в Ирак, в Сиатъл ще звучи също толкова екстравагантно, колкото да афишираш симпатиите си към антиглобалистите и здравната система на Обама  в Тексас”.

Революцията в кафето на американеца

Малцина от новодошлите в САЩ се спогаждат с големите картонени купи пълни с редичката, черничка течност, която получават, когато си поръчат кафе. Затова и пионерите на доброто кафе Starbucks, появило се първо като идея у трима студенти в Сиатъл през 1971 г и релизирано през 1982 г. от Хауърд Шулц, се смятат за революционери, наложили и сносно кафе в Новия свят. Шулц посетил с разузнавателна цел най-добрите еспресо-барове в Милано, пристрастил се към latte u mocha, върнал се и в Сиатъл замерисало на истинско кафе. През 90-те години Starbucks ускорено завоюва Америка, а после – прескача океаните и днес е по цял свят. В момента Starbucks има повече от 15 000 кафета в над 40 страни по света. В повечеито от тях може да видиш електронната си поща, да напишеш някое стихотворение или поне писмо, да се срещнеш с приятел и всичко това в компанията на горещо, силно, благоуханно, стимулиращо кафе! Миналата година отвориха Starbucks и в София – точно между Спортната палата и Стадион „Васил Левски”, дето беше дълго време една модерна но скъпа и безвкусна пицария.На откриването държи реч посланичката на САЩ в България, което подсказва, че на тези заведения наистина се гледа като на оформен американски модел за подражаване, а заслугата отново е на Сиатъл…

Самобитният Сиатъл

При самоуправлението на щата Вашингтон, най вече – на град Сиатъл, има някои особености, каквито редко се срещат по други места. Например, наследниците на старите фамилии – основатели на града, се събират понякога с градската управа и обсъждат проблемите, които възникват. На едно такова събиране се решава за известен период от време общественият транспорт из централните части на града да е безплатен. Фактически бизнесът субсидира автобусните линии и повишеният приток на хора стимулира търговската и предприемаческата дейност. Градът е в челото на местата с добър живот, почти няма никаква престъпност, намира се залък хляб и помощ и за най-изпадналите в беда хора. Странното е, че тук са малко църквите и много – атеистите… Сред минусите е и това, че мнозина страдат от познатата „Сиатълска депресия” –  заради много дъждове и мрачни дни през зимата. През лятото пък хората изхвърляли неизпитите антидепресенти „Прозак” в тоалетните, от там то попадало в океана, където рибите пък го нагълтвали и проявявали „нетипично оживление” от въздействието му…
Българският Сиатъл… /написаното се нуждае от много дописване/

Българският инженер Асен Йорданов, един от конкструкторите на прочутите „Летящи крепости”, произвеждани от „Боинг”В Сиатъл по едно време живееше големият български треньор по баскетбол Веселин Темков със семейството си. Беше станал любимец на младите баскетболисти от училищата и в дома му винаги беше пълно с млади спортисти и стари, опитни, американски треньори по различни спортове. Там се запознах с първия американец, който беше идвал да учи някои наши студенти от „Академик” на… бейзбол! За България говореше като за райската земя, а жена му ни обвиняваше, че сме го били омагьосали с двете български огнени магии – стара препечена ракия и здрава млада българка. По-късно, когато Темков беше вече се преселил в по-добрия свят и Сиатъл бе станал по-скучен, започнах да отивам и в Suzzalo Library – University of Washington, където има и доста българаски книги на Вазов и Ботев,  Димитър Талев, Алеко, Елин Пелин,  Стефан Цанев, Станислав Стратиев… Видях  поредици и отделни броеве на периодични издания от България, но тенденциозно няма да ги споменавам, защото сред тях нямаше нито „Старт”, нито „Спорт”…  През годините, та чак и до сега в Ситъл са се чували и български песни и са играни  български хора и ръченици.  „Балканарама” е група за балканска музика, изпълнявана от американци. Имало и битов оркестър за балканска музика, но пак от американци. Позната с любовта си към българския фолклор е и Mary Sherhart, която през 1983/4 години живее и изучава народното изкуство в България.

„Пещерска отлежала ракия” и „Сливенска перла” са досегаеми деликатеси дори и за този далечен Северо-Западен кът на САЩ, но явлението не така масово, както в Чикаго.  

Тихоокеанският залив на който са разположени канадският Ванкувър и американският Сиатъл е истински природен бисер с пръснатите из него 300 острова. Климатът по тези места през зимата е мек, през лятото сух. Но влажните дни през годината са не по-малко от 150 – и през всичките тях пада прочутият и съсипващ сиатълски дъжд…

Със своето  560-хилядно население Сиатъл е най големият град на „Вечно зеления щат Вашингтон”. Това заслужено име се дължи и на масивите от  иглолистни гиганти издигащи се до 30 – 40 метрова височина.  

И накрая, може да ви се стори интересно, Сиатъл има по-особена от другите големи американски градове демографска карта. Впечатлява числото на белите – 72%. Азиатците са 13%. Афроамериканците – 7% Латиноамериканците – 5%. Най-многочислени са диаспорите на германци и скандинавци.