Парадоксът на нашето време

Тези дни получих известния текст на Джордж Карлин „Животът се измерва  не с броя  на вдишванията, които правим, а с моментите, в които дъхът ни спира”. Беше сред най-четените и разпространявани в Интернет текстове преди година-две. Може и да го знаете, но всяко ново четене на това дълбоко трогващо човешката душа творение, би ни  накарало отново да се замислим…  

Не сме ли вече  още по-напред към пропастта, зинала пред човешкия род? Затова и ви го представявм с благодарност към моя приятел, познат и уважаван в обществото, и специално в Чикаго, човек, един от най-добрите летци и командири в историята на българската авиация, ген. Иван Парапунов, който ме подсети. 

Джордж  Патрик Карлин (George Patrick Carlin, 12 май 1937 – 22 юни 2008) е американски актьор, комик, писател от ирландски произход, носител на наградата Грами. Карлин е известен с политическия си хумор. Не се страхува да засяга теми, които са табу. Представленията му са обикновено моноспектакли (stand-up show) и са насочени основно към недостатъците на съвременна Америка. Често разглежда актуалните политически проблеми на САЩ и критикува крайностите в американската култура.  Той е първият, който води предаването Saturday Night Live. Притежава уникален комедиен талант, човек е, който умее да казва важни  и верни неща посредством хумора. Онова, с което печели най-голяма известност са “Седемте думи, които не може да кажете по телевизията”, посветен на забраните, които съществуват в американския ефир. През 1972 г. Карлин е арестуван след един от монолозите си по „седемте думи”, а след време Върховният съд на САЩ потвърждава правото на правителството да упражнява контрол върху съдържанието на радио и телевизионните предавания.

Днес, като гледаме и слушаме с известно смущение българските електронни медии или четем таблоидните ни вестници, някои от нас се колебаят на чия страна да застанат в този спор, но това е друга тема…

На българите  Карлин е известен не толкова със своето свободомислие,  а със споменатото вече писмо, написано след смъртта на жена му. Да, беше период, когато то се превърна в хит на Интернетното пространство. Имаше един приятел, който искрено се възхищаваше от дълбоката мисъл в него, но заплаши в прав текст: „Само че всеки който ми прати още веднъж писмото – ще му запаля компютъра!”.

Поместваме го, все пак, още веднъж, и се надяваме, че никой няма да запали редакцията, защото за година – две много вода изтече, дори и най-хубавото нещо се позабравя, а прозрението и мъдростта, които са вплетени в прочутото творение, стават все по-актуални… Самият Джордж Карлин отговаря малко загъдъчно и присмехулно на въпроса дали той е писал това общо взето странно за творческия му натюрел произведение,  както и подобава на един гений на сарказма:

– Какво, какво? „Животът се измерва не с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни”?  Хм-м-м… Това навярно е реплика на Бостънския удушвач!


ЖИВОТЪТ СЕ ИЗМЕРВА НЕ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

Запомнете! Отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги! Кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте се за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът се измерва не с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.


„Когато се раждаш – получаваш билет за най-откачалското шоу. Ако си роден в Америка, получаваш място на първия ред.”

Цитати от Джордж Карлин

Повечето хора работят точно толкова, колкото да не ги уволнят, и получават точно толкова, колкото да не напуснат.

Някои хора виждат нещата, които са и питат „Защо?“. Други, мечтаят за нещата, които ги няма и питат „Защо не?”.  А трети трябва да ходят на работа и нямат време за такива глупости.

Миналата вечер ядох в чудесен семеен ресторант. На всяка маса имаше кавга. Причината да си говоря сам на себе си е, че аз съм единствения човек, чиито отговори приемам.

Когато натискаш спирачките, животът ти е в ръцете на краката ти.

Когато се раждаш, получаваш билет за най-откачалското шоу. Ако си роден в Америка, получаваш място на първия ред.

Помислете си колко е глупав „средно статистическия човек” и осъзнайте, че половината хора са по-глупави от него.

Жените обичат мълчаливите мъже, защото си мислят, че ги слушат.

Ако целият свят е сцена, то къде седи публиката?

Боксът не е спорт. Боксът е начин да пребиеш някого. От тази гледна точка боксът е по-изтънчена форма на хокея. Но да пребиеш някого не е спорт, независимо какво си мисли полицията. Когато полицейското насилие стане олимпийски спорт, чудесно, боксът също може да стане спорт.

Забелязали ли ли сте, че когато шофирате, всеки, който кара по-бавно от вас е идиот, а всеки, който кара по-бързо – психопат?

Повечето хора, които си купуват пистолет за самозащита, са хората, които не си слагат колан, когато карат.

Ако някой се усмихва през цялото време, най-вероятно ви продава нещо, което не работи.

Ако е истина, че сме сами във Вселената, то трябва да кажа, че Вселената е имала доста ниски цели и се е задоволила с много малко.

Едно нещо, което харесвам у егоистите – не говорят за другите хора.

Религията е като тока на обувката ти. Ако ти помага да стоиш изправен и да ходиш по-уверено – браво на теб! Но не се опитвай да сложиш твоите токове на моите обувки и по дяволите, нека не изпращаме мисионери в Африка да заковават токове към голите крака на местните жители!

Защо проституцията е незаконна? Продажбите са законни. Половият акт  е законен. Как така продажбата на полов акт е незаконна? От всички неща, с които можеш да причиниш някому оргазъм то едва ли е най-лошото. В армията ти дават медал за изливане на напалм върху хората! В цивилния живот те пращат в затвора за един оргазъм! 

 

Климент Величков

Спортен журналист, главен редактор и издател на вестници в България и САЩ.

You may also like...