По тялото си човек е в материалния свят, а по душата си – в Бога
Срещаме и това Възкресение в Чикаго. И при нас, още повече в България, животът на всички ни е безспокоен, труден и често враждебен. Затова, в нашия тежък век на алчност и пороци този ден, този час и този миг на победа над злото и смъртта е необходим като никога.
Той е надеждата и спасението на едно запътило се към бездната човечество. Защото никога кризата на житието човешко не е била така обширна по Земята, както сега. Никога лудостта по златото, по имането, по притежанието на безкрайно ненужни за един човешки живот количества земя, къщи, автомобили, обувки, кучета, красиви жени, силни мъже и всеобщи разгулни вечери не е превръщало толкова много хора в безскрупулни убийци, престъпници, аморални личности, измамници, безбожни лихвари и крадци от най-висока класа.
Та каква надежда за спасение ще има, ако детето от малко възприеме от баща си и околните, че не човешкото общение, а печалбата е единственото важно нещо на света! И ще дойде ден, когато то, израсло по законите на вонящата от грях и престъпления своя собственост и печалба, ще изхвърли през прозореца дори стария си баща, защото е станал бреме с издръжката си, смалява печалбата на новия му Бог – фирмата. Когато сметките страдат – няма място за християнски сантименталности. Толкова!
Не може да се поправи светът, когато на мястото на старите крадци идва гладната им смяна – с каквато и боя да са пребоядисани те и каквото и да приказват.
Христовото възкресение ни показва как Човекът, в чиято душа е вселен Божият дух, може да се възроди в едно Ново начало. Възкресението на Човешкия дух и победата му над осквернената материя, която е станала лошо обиталище за него, е надеждата за едно по-друго бъдеще.
Възкресението – една 2000-годишна Библейска истина – е и символ и вяра за милиони хора, приели Христа в сърцето си. То ни припоня, че Душата е безсмъртна, а земният живот е един кратък епизод, в който човек е задължен да се бори с греха чрез покаяние. Великият ден на Възкресение Христово е времето да стаим страстите в нашето тяло и да се помирим с Душата си. То ни напомня, че трябва да се върнем към Божественото начало на човешкия род.
От Библията знаем, че Бог идва при нас чрез второто си лице – Бог Син – Исус Христос, който живее праведен живот – най-важният урок за последователите му. Със своето възкресение Той отваря отново вратите на вечния живот в небесното царство.
Пропъденият от Рая след грехопадението наш прародител Адам идва на Земята в „дрехи от кожа”, както се казва в Писанието. Той вече не е с безсмъртното си тяло, а боледува и гние. Преследван е постоянно и от пороците, влагани в него от сатаната, който се мъчи да запази за себе си Богосъзданието Човек. Принуден е да се бори с греха, да пада и се предава на страстите си, но и да се изправя, когато се обръща към Бога за помощ! Тази помощ обаче е възможна единствено чрез Вярата!
И идва сред хората Иисус, Син Божи, в образа на човек, за да му даде тази Вяра – с живота и учението Си. Неговото тяло изпитва страданията, чрез които изкупува цялото човечество. Поради тази необяснима тайна той е Богочовек – с човешката си природа преминава през страданията и кръстната смърт. Но с Божествената си същност Той стига до Възкресението.
Възкресението е акт, който всеки християнин може и трябва да въплъти в себе си – след духовна катастрофа, след провал в земния живот, след грехопадение в човешките пороци и страсти – Човек пак да се въздигне със своето Възкресение!
Свидетели сме на една суетна вяра, че с пари и злато може да се надвият смъртните болести, които точно тези пари и злато са нанесли вече над хората. Фалиралите банки и корпорации от разграбване на парите и златото от алчните си стопани се лекуват с… нови планини от пари и злато. Това е същото като да даваш на отровения отрова.
С пречистен духовен свят трябва да се поведе към спасение човечеството. С морал и вяра, които да се изповядват в семейството, в училището и навсякъде в обществото.
Нека сведем глава пред Възкесението Христово в тази наша 2010-та година и да се подготвим как да възкресим Божията правда в нашия живот! Нека се помолим и вслушаме още веднаж в Христа и думите му, които ще чуем в нашите Храмове. Нека възкресне в душата ни Божият дух, който Творецът ни е вдъхнал!
Самуил КАВАРДЖИЕВ
