Българските телевизии

О.К. Ние сме в САЩ, но искаме и гледаме телевизията, която помним от детските, или поне от по-младите си години. Вече са достъпни и гледаме 20 от най-популярните български телевизии. В реално време или на запис, ако сме пропуснали нещо, излъчено в неудобно за нас време. И нека тогава да си припомним неща, които се знаят, но забравят, а може би ще научим и още нещо интересно за Българската Телевизия…

През 1951 г. екип от ентусиасти в Катедрата по радиотехника и физика в Машинно-електротехническия институт (днес Технически университет – София) започва работа по предаване на образи на разстояние. Идеята е на проф. Саздо Иванов.

На 16 май 1953 г. за първи път е осъществено стабилно телевизионно предаване – по кабел от една зала до друга е предадена… една снимка. На покрива на „Политехниката” срещу паметника на Васил Левски в София са поставени две предавателни антени: 20-метрова за предаване на изображение и 10-метрова за звука, чрез които през 1953 и 1954 г. се правят сполучливи опитни телевизионни излъчвания.

В навечерието на 1 май 1954 г. е осъществено първото официално предаване по безжичен път. След тази дата Експерименталния център на МЕИ започва редовни предавания веднъж седмично, а след септември 1954 г. – два пъти седмично. Телевизионната апаратура се състои от една камера и стара киномашина, а Българска кинематография предоставя филми, които първата българска телевизия излъчва.

1960 – В България Д. Иванов и Кеворк Кеворкян бяха сред първите „телевизионери”На 7 ноември 1954 г. телевизионният екип на Политехниката пренася цялата си уредба и апаратура в старата сграда на хотел „България” и осъществява първото живо външно телевизионно предаване. Камерата е разположена на балкона на сградата на улица „Васил Левски” № 1 в столицата, а телевизионното излъчване се наблюдава от няколко телевизора, разположени около площада.

През 1958 г. започва производството на първите български телевизионни приемници „Опера” и строителството на сегашната Телевизионна кула в Парка на свободата. През септември 1958 г. на Пловдивския мострен панаир френската фирма CSF монтира малък 50-ватов предавател на панаирната кула. Французите имат и малко телекино за предаване на 16 милиметрови филми. По пловдивските витрини са поставени 20 унгарски приемника „Орион” и на тях минувачите гледат филми. Английската фирма PAY излага телевизионна кола и чрез нея и френския предавател се излъчват модни ревюта за гостите на панаира.

Строежът на софийската телевизионна кула приключва за рекордните единадесет месеца. Кулата заема площ от 144 кв.м., има 14 етажа, три тераси, а общата ѝ височина заедно с антенната мачта е 106 м. На 1 ноември 1959 г. е осъществено първото (неофициално) предаване от новата телевизионна кула, а на 6 ноември телевизията предава пряко футболния мач между отборите на „Левски” (София) и „Рапид” (Букурещ), последван от игрален филм. Телевизиите на България и Румъния излъчват мача едновременно, а връзката е осъществена чрез инсталирането на ТВ ретранслатор на връх Ботев.

На 26 декември 1959 г. става официалното откриване на Българската телевизия. Дълги години Българската телевизия е единствен телевизионен оператор в страната. До 24 май 1975 г. работи само една програма (Първа програма), а след тази дата излъчва и Втора програма.

Частните телевизии 

През 1993 г. се появява първата частна телевизионна станция в България – Телевизия Родопи, излъчваща и до днес ефирно в град Кърджали.

Първата частна телевизия в София е Нова телевизия. Първите български телевизионни приемници – „Опера”

Други частни регионални телевизии, стартирали в началото през 90-те са Телевизия „7 дни”, Рент – Бургас, Тракия – Пловдив ,”Супер вижън плюс” в Ямбол,която започва дейността си в края на 1993 г. но едва през 1996 започва да излъчва собствена програма и т.н.

Но истинска революция в гледането на телевизията настава с изграждането на кабелни телевизионни мрежи във всеки голям, малък град в страната и дори в селата. Българинът става зрител на десетки чуждестранни програми, а постепенно се появавят и множество регионални, национални и специализирани български канали.

След 2000 г. с навлизането на чужди инвестиции, повечето чужди канали вече са преведени на български език, а в последните години качеството на българските телевизионни продукции става все по-високо. Идва и времето, когато Българската телевизия може да предава не само в страната и европейските страни, но и почти навсякъде по срвета.

Българската телевизия сега

От началото на 2000 г. програмата на Канал 1 се излъчва 24 часа в денонощието. През същата година „Мистър Панорама” – Иван Гарелов напуска телевизията, водещ става Бойко Василев. През 2000 година на екран се появява първата телевизионна рубрика, която разкрива представата на чужденците за страната и народа ни – „Далекоглед”, както и политическата рубрика „Гласове” с водещ Явор Дачков. В края на 2001 г. предаването е спряно след политически скандал. През септември 2000 г. по Канал 1 започват да се излъчват новини на турски език.

През февруари 2002 г. коментарното предаване „Екип 4” отпада от програмата на телевизията. На 6 май „Всяка неделя” отново се завръща, като освен Кеворкян в основния екип са привлечени Тодор Колев и Мартин Карбовски. През октомври 2002 г. в ефира на БНТ се появава късното шоу „По-добре късно, отколкото никога” с водещ Дамян Савов, известен като DJ Дамян. След няколко месеца водеща става Ива Екимова, но предаването се излъчва само още няколко месеца.

През 2003-2004 г. ежедневно в 19:20 ч. се излъчва телевизионната игра „Руска рулетка”, а през есента на 2003 г., в късния часови пояс излиза шоуто „ЗалоАЛОжи”, което също кратък телевизионен живот и е свалено от ефир през февруари 2004 г. През август същата година за последен път се излъчват „Каналето”, „Клуб НЛО”, „ШАШ”, „Латерна магика” и „Наслука”. След неколкократни смени на временно управляващи телевизията, през септември 2004 г. за генерален директор на БНТ е избрана Уляна Пръмова. На 24 април 2005 г. е излъчено последното издание на предаването „Всяка неделя”.

На 24 май 2005 г. централната емисия „По света и у нас” стартира в изцяло обновеното и модерно 6-то студио. Новото техническо оборудване на студията и апаратните за монтаж позволява да бъде сменена визията на новините. Дигиталната техника дава широка гама от визуални ефекти, анимирани графики и 3D анимация. От 26 април 2005 г. всяка делнична вечер от 19:30 ч. се излъчва шоу-играта 10/64. През 2005 г. БНТ за първи път организира избор на българската песен за международния конкурс „Евровизия 2005”. През юни 2006 г. Българската национална телевизия, по модел на Би Би Си, стартира обществената кампания „Великите Българи”.

На 14 септември 2008 г. са променени имената на програмите на БНТ и тяхната визуална „опаковка”. Първата национална телевизионна програма се нарича „БНТ1”, а сателитния канал – „БНТ Сат”.

Днес Българската Национална Телевизия осъществява своята дейност по силата на Закон за радиото и телевизията, обнародван в бр.138 от 1998 г. на „Държавен вестник”. БНТ е юридическо лице със седалище град София. Тя е национален обществен телевизионен и далекосъобщителен оператор. БНТ излъчва две 24-часови програми с национален обхват – „БНТ1”, програма за българите в чужбина – „БНТ Сат”, както и четири телевизионни програми от регионалните ТВ центрове в Пловдив, Варна, Русе и Благоевград.

/По материали на статии в Уйкипедия и Михаил Щербак/

Очаквайте статията за останалите телевизии – „2010: Пъстрият телевизионен свят в България и как Българските телевизионни предавания стигнаха  до нас в чужбина”.