Дайте ми кон! Кон и ласо ми дайте!
Само историята, някога може би, ще определи кой е по-каубойския щат. Тексас или Аризона? Аз не мога.
Пътуваш по правите като конец и чисти като огледало пътища на този благословен щат Аризона, въртиш глава ляво-дясно и гълташ с очи цветни скали, зелени кактуси и конски табуни. А като влезеш в някой град – пак коне, само че в склуптури и картини…
Сутрин те събуждат трелите на сладкопойни пилета – певци, които примамват любимите си шареноопашати приятелки със 101 съвършено гениални мелодии! Вдигаш очи към едно от най-чистите небеса на Земята и лицето ти вече е опърлено от космическата енергия на неописуемото тукашно пустинно слънце. А в страни от него се вижда толкова високо небе, че още малко и ще срещнеш очите на Бога! Или поне ангелите, които прелитат наоколо по своите си дела…
Но сред всичките тези врели-некипели за Аризона, забравих една важна и конкретна информация, обещана на един изстрадал приятел от Чикаго. Не, брато, не ги открих тия бракоразводни автомати, дето били единствени в света! Може и да ги има. Пак ще търся… Дето буташ 100 долара, натискаш 4-5 копчета, пишеш отговорите на няколко въпроса и вече си свободен мъж. Лъжа ще да е било или някой ги е пребарал.
Когато човек е отскоро из градовете на щата и още ходи по зали с експонати обезателно ще го срещнете в някой от многото прочутите музеи, като този на полицията. Там може да се премери някой чифт белезници, само че не се увличайте много, не дърпайте дявола за опашката. Има много забавления навсякъде, само че истинските мъже в Аризона играят тенис, вечер вдигат тежести от по стотина грама в любимия си местен бар, а в неделя возят на коли, мотори и моторници загорелите от слънцето Карини и Кетрини по хладните околни езера, планини и каньони… А супермените, естествено, яздят!
Макар и да не съм сядал никога върху кон и магаре дори, юнашки тръпки ме побиха, когато влязох в едно тукашно ранчо. Беше на приятеля на моя приятел от Аризона. Естествено – пълно с коне и мексиканци. Всички /мексиканците/ ме гледаха скептично, но щом вдигнах ръка и им изкрещях свойски „Арррива Мехико-о-о!” станаха моментално мои приятели и веднага ми доведоха най-шарения кон, който съм виждал досега. Хем ясно беше, че по технически причини не мога да се кача, но и за това намериха цяр – с мене щял да бъде и компанеро Санчес и да ме държи. Аз твърдо се заинатих и пропуснах нещо велико в живота си – щял съм да гледам света от гърба на кон – пряк потомък на един от 16-те бойни коня, с които испанските конквистадори, начело с Ернандо Кортез се впуснали да завладяват Новия свят. И по-точно – правнук на най-личния от тях, отгличаващ се с шарената си козина и кожа. Бил доста плодовит и дал солидно потомство, подивяли в последствие, шарени коне. Индианците, най-вече команчите, си уловили някои от тях, и с особено настървение ги развъдили. Скоро тези яки, бързи, издържливи, красиви като картинки пъстри четирикраки, влезли дълбоко и в сърцата на каубоите. Днес в Аризона и по целия Американски Югозапад, има хиляди ранча, където гъмжи от расови коне. Мислех, че ги използват предимно за туристически акракции или конни състезания, но се оказа, че това са истински трудови хора… пардон – коне. „Американското животновъдство създава продукт за 71 милиарда долара годишно – ми каза фермерът. – Човекът с кон и ласо, а не с мерцедес, е главният специалист в тази индустрия. Моите коне се търсят из цяла Америка за работа. Те носят с труда си голяма печалба. Искаш ли да ги внасяме в България?
Отказах. В България сега са на мода турски сериали и чалга. А да сте видели из тях кон и бачкане? Вечерта ядохме като горили и пихме текила, ама от хубавата, в индустриални количества. Малко след полунощ се стигна до там, че си пожелах нещо невъзможно, но от сърце: ударих с юмрук по масата и ревнах гороломно: „Дайте ми един кон! Ласо и кон ми дайте! И си гледайте работа…”
В късно утро, почи след обяд, продължихме пътя си към втория по големина град в Аризона – Тусон /700 000 жители/. Видяхме чисти слънчеви улици с красиво наредени къщички в старинен испански стил от двете страни. И едно от големите учебни заведения на САЩ – Университетът на Аризона. Преспахме в студентското градче Санта Каталина. Тук разбрах колко много съм пропуснал от живота… В Парка на модерната склуптура срещу долар и половина нахранихме един щраус и после, безплатно, се наслаждавахме сума ти време на скулптури от метални отпадъци, консервни кутии, протрити гуми, смачкани при катастрофи автомобили, велосипеди и всякакви други материали, позволяващи на твореца да изрази съвсем осезателно своята гениалност.
Климент ВЕЛИЧКОВ
