Уникална Ванкувър-иада 2010!
Лилват, Масквим, Цлейл-Ваутут, Сквамиш…
Не, това не са заклинания, с които може да се спечели олимпийски медал! Това са просто названията на няколко индиански общности в Канада. По земите им сега са дошли бледоликите и други, по-тъмни техни събратя, за да видят кой е по-добър на ските, шейните и кънките.
По време на официалното откриване на Зимните олимпийски игри „Ванкувър 2010” индианските вождове седяха в една ложа с генерал-губернатора на Канада Мишел Жан. По перата им, които бяха от поне 5 вида орли, учените мъже /и самите те, разбира се/ можеха да познаят точно кой кой е, и от къде иде. Поданиците им пък развличаха трибуните и тримилиардната телевизионна аудитория с танците и костюмите си, пъстри като… абсолютни котленски килими. Скромно облечените членове на МОК в своите тъмни костюми, седящи до индианските първенци, приличаха на бедни роднини, дошли от перферията на планетата.
Откриването на Зимните олимпийски игри „Ванкувър 2010”Приятната изненада за грейналите в лъчезарна усмивка зрители на официалното откриване на Игрите бяха 60 000-те осмоъгълни кутии за всеки от тях – с канадско знаме, бяла кърпа, две прекрасни фенерчета, палка да удрят с нея по кутията при изпълнението на „Бий барабана”, изпята от Браян Адамс и Нели Фуртадо. По-точно – Нели-Ким Фуртадо. Така родителите я нарекли в чест на знаменитата руска гимнастичка Нели Ким.
За час пред зрителите преминаха 2 600-те участници в Олимпиадата от 82 страни. Значително по-малко от 10500-те журналисти, които ще пишат и показват събитието по света. Особени аплодисменти получиха самотните зимни войни, защитаващи честта на Мароко, Каймановите острови, Ямайка и Гана. С очаквани овации бе приет Големият южен брат и още по-големият, но далечен и не особено познат жълтолик гостенин, а също така и украинци и поляци, които скоро ще станат най-големите канадски общности в провинция Бритиш Колумбия и специално Ванкувър.
Най-почитаното племе сред олимпийците са носителите на националния флаг. Във Ванкувър те бяха особено старателно подбрани. Руснаците дадоха флага си на Алексей Морозов. Чехите – на Яромир Ягър. Словаците – на Зигмунд Палфи. Шведите – на Петер Форсберг. Финландците – на Виле Пелтонен. Белорусите – на Олег Антоненко. Норвежците – на Томи Якобсен. Запалянковците узнават в тези имена боговете на съвременния хокей.
Само страната на Кленовия лист, родината на хокея, беше направила точно обратното. Канадското знаме се носеше от Кларе Хюз, която хокей не играе, а през 1996, на Лятната олимпиада в Атланта спечели два бронзови медала при колоезденето, после, в 2006-та на Зимната олимпиада в Торино – златен медал на 5000 метра кънки-бягане.
Имаше и още едно вълнение. Кой ще запали олимпийския огън? Честта да сторят това се преценява с години преди церемонията, избира се безупречен кандидат, най-достойният човек в страната. Хокеистът Уейн Грецки беше неоспоримият човек за Канада. Най-великият спортист на страната. Безспорният за 36-те милиона канадци хокеен феномен. И действително един Грецки пробяга своите 400 метра с красивата пламтяща факла-ски, та предаде огъня на Дмитрий Чернишенко – ръководителя на Оргкомитета на следващите зимни игри – „Сочи 2014”… Само че това беше Уолтър Грецки – бащата на Великия!
Самото откриване сигурно сте видяли и не съжалявате за това. Беше под покрив – за пръв път в цялата 114-годишна история на Игрите досега.
Организаторите използваха надуваемия таван като огромен екран. По-точно кръгло табло, разположено в центъра, над сцената. И благодарение на умелата игра с прожекторите зрителите станаха свидетели на едно неописуемо представление, което ни представи по най- емоционален начин необятната Канада. Хората, дивната красота на чистата й природа, и то във всичките четири сезона. През зимата падаха милиони бели снежинки, през пролетта – „ледът” покриващ сцента се пропука и „потекоха” айсберги, през лятото – израснаха огромни дървета, през есента небето покри всичко с кленов листопад…
Олимпийският факел бе внесен в залата от Рик Хансен, човекът, който обиколи света в своята инвалидна количка! Това беше и знак, че Канада, една от най-социалните държави в света, е подготвила с особени грижи и предстоящите по същите места Зимни Параолимпийски Игри – „Ванкувър 2010” от 12 до 21 март.
Самото запалване на Олимпийския огън този път бе поверено на четирима. Поради малък дефект на движещите се конструкции го направиха трима. Ненси Грийн олимпийска шампионка по ски, Великият Грецки и изненадата – баскетболният плеймейкър на „Финикс Санс” Стив Неш, роден във Ванкувър, но играещ в НБА, където два сезона бе посочван като най-полезният играч в този „извънземен шампионат”.
После Уейн Грецки взе отново Олимпийският огън във факлата си и го отнесе на красивото крайбрежие Бурард. Там Огънят ще гори… Може би ВЕЧНО!
Къде се дяна българският спорт?
Нищо хубаво не донесоха първите дни за българските олимпийци. Постоянството, с което нашите представители се нареждат на последните позиции, в компанията на дебютанти от африкански и островни държави, е смазващо.
При сравнително добре познат спорт у нас като биатлон, спортистите ни, с едно изключение, се класираха лошо. На 10 километровата дистанция Красимир Анев е 25-и, Михаил Клечеров 59-и, Владимир Илиев 83-и. Нина Кленовска в женския спринт на 7.5 км зае 62-а позиция.
Българските майстори на шейните – индивидуално пък бяха на самата опашка. Петър Илиев – 35-и, Иван Папукчиев – 37-и от…38 участника!
В ски-бягането на 10 км свободен стил, Антония Григорова е на 60-о място, Теодора Малчева – на 66-о.
При мъжете на 15 км ски бягане свободен стил Веселин Цинзов е 50-ти.
При спускането Стефан Георгиев излезе от пистата и не завърши.
На 500 м шорттрек Мария Георгиева-Николова направи два фалстарта и бе отстранена.
Но тук е една от двете ни надежди, наречена Раденкова, донесла ни досега три пъти радост с олимпийски медали. Втората е сноубордистката Александра Жекова, спечелила вече едно признание: класираха я десета по красота на „Ванкувър 2010” – в една десятка с пет фигуристки в нея…
Успехи и провали
Китайски триумф във фигурното пързалянеМоже би само в руската деревня олимпийското настроение е по-мрачно от нашето. Защото следващите домакини на Зимните игри успяха за 4 олимпийски дни да сколасат само един бронзов медал, което е поразително малко за олимпийски отбор от 171 спортисти. Като че нищо руско вече няма с олимпийска марка във Ванкувър. В една страна, където зимата, сибирският студ, и необятният снежен покров са като запазена марка – да нямаш скиори? В една страна, където кънките имат вековна история – да нямаш кънкьори? Фигуристите ти да се сгромолясват с трясък?
Необикновено силно стартираха азиатците. Корейци и японци препълниха олимпийската стълбица! Ето, че и в спорта може да се усети, като прибавим и летния фурор на Китай през 2008-а, как този континент притегля центъра на света към своята черга.
Към традиционно силните отбори на Германия, Франция, САЩ и Канада плътно се приближи и Швейцария. Чехи, словаци, италианци, холандци и шведи се представят уверено и стабилно. Така че в спортно-техническо отношение „Ванкувър” вероятно ще бъде обещаваща крачка напред.
И дойде беда…
Трагичната гибел на младия грузински спортист Нодар Кумараташвили по време на тренировка в ледения улей за шейните, сякаш постави завинаги мрачен печат върху Игрите 2010. Някои световни медии използваха случая да демонизират още веднъж спорта. Да, всичко на Олимпийските игри се строи от най-добрите инженери и специалисти, както и най-важните автостради и перфектни автомобили се правят от най-добрите инженери и конструктори. И въпреки това стават невероятно тежки катастрофи. Нима спортът може да избегне този сатанински бич за нашата цивилизация? Грешат фармацевти и медици, грешат военни и политици, грешат мениджъри и топ-финансисти и то така, че от грешките им загиват по света неизброимо много хора. И не знам дали всичко това е сравнимо с трагедията на ледената писта „Ванкувър 2010″…
Златната Анастасия, една рускиня, която никой не притиска в Словакия да дава резултат, го даде!
Шоково изпълнение на танци на леда – Оксана Домина и Максим ШабаловВ сериозните прогнози, правени от специалисти, най-големи шансове да спечели първото място в неофициалното олимпийско класиране по медали има Германия, следвана от Канада и САЩ. Русия, като домакин на следващите Зимни олимпийски игри, идва с двойни амбиции. Класират я в прогнозите на 5-то място, но руснаците не започнаха никак добре. Досега Германия е в нормата, САЩ я преизпълняват, а руските олимпийци изостават. Нямат и шанс, като американците в шорт-трека, където двама от тримата корейци се сблъскаха помежду си и паднаха /третият взе златото/, а американаци след тях взеха щастливо останалите медали.
Руснаците обратно – изпуснаха всичко свое при досегашните биатлони, а единствената рускиня, която взе злато се оказа, че е вече словачка… Анастасия Кузмина, абсолютна сибирячка от Тюмен, страхотна състезателка в юношеските си ”руски” години, се жени също за руснак в Израел. После, гонени от носталгия по родната природа, семейството се връща в родните гори и планини, но в Словакия. Анастасия е член на местния ски-биатлон клуб в Дунайска стреда, градче колкото лястовиче гнездо, където е абсолютно щастлива: „Тук никой ме ме притиска до стената и не ми казва какъв точно резултат се иска от мен на състезанията” – казва тя.
България замесена в куриоз
Старанията ма МОК да популяризира спортовете по всички краища на света, което по принцип е правилно, създават и някои куриози. В Игрите идват да участвуват със специлни квоти, или след слаби квалификации със сродни души, състезатели и отбори от страни, където съответният спорт е още не добре организиран или е в зародиш. Както Гана и Каймановите острови, например, където ледът е познат единствено като частица от коктейла.
Оказва се, че Словакия, която има силен мъжки хокей, при жените е още на старта. Затова и канадките разгромиха младите словачки с 18:0. Една от причините: в Канада хокей играят 85 000 жени. В Словакия – 263. Въпреки това на мача присъствуваха 16 496 зрители!
Още по-куриозната новина /ако не е майтап/ е, че Словакия се е класирала за олимпийския турнир след квалификационна среща с България, спечелена с 82:0! Може и да не е истина, но ние тук, в Чикаго, не знаем, не ходим на женски хокей…
Жребият свърши своето дело: гладните и бедните победиха богатите и ситите!Първото злато на Игрите – Симон Аман, ски-скокове
Преди старта на мъжкия спринт /10 км/ в биатлона в Уистлер дъждът не престава през цялата нощ. Всички очакват, че ще смие целия сняг, но разкаляната бяла маса устоява. При старта се показва и слънцето, но то огрява само първите стартирали спортисти.
После дъждът и мокрият сняг отново се спускат над планината и обръщат с главата надолу всички прогнози и очаквания. Стартиралите след първата десятка са просто „убити” от невероятно лошото за ски време. Сред тях е и легендата Уле Бьорндален – пет пъти олимпийски шампион, който пристига на финала със 17-то време.
– Беше чудовищно – казва Уле-Айнар Бьорндален. – Не ни провървя с времето…
При топло време и сняг не винаги може да се отгатне коя е най-добрата смазка за ските. Големите състезатели и треньори са добре подготвени за студеното време и прекрасните снежни писти на състезанията от Световната купа, които се провеждат по сигурните високопланински писти.
Разликата на Ванкувър от тези места е още и в по-слабата релефност. Има много по-малко изкачване и спускана и много повече равни места, които отнемат силите. Скиорите казват, че ситуацията е сходна с тази да пуснеш спринтьор на маратонско бягане…
При този олимпийски биатлон бандитска роля изиграва и сериозният вятър, който хвърля в ужас „Краля” на този спорт Бьорндален, който прави нещо нечувано в своята кариера – изпраща три патрона при стрелбата „в млякото”!
„Големият щастливец” се оказва французинът Венсан Жей, който стартира шести и минава по трасето преди дъжд и вятър да го направят разорана целина. Слабо познатият норвежец Свенсон и въобще непознатият хърватин Яков Фак, тръгнали, по прищевката на жребия, също в първата група, вероятно са имали най-щастливия ден в живота си, побеждавайки богатите с титли и слава свои съперници.
Ванкувър поставя още един рекорд – по най-висока степен на зависимост от времето. Избирайки Ванкувър за Зимна олимпийска столица МОК твърде лекомислено дръпна опашката на дявола. В резултат на това сегашната зима във Ванкувър е най-топлата в столетието, откакто външната температура се отчита. Плюс 9 градуса – там където трябва да е под нулата, доведе до екстремни начинания като пренасяне на сняг от планините със самосвали и хеликоптери и денонощното му производство, което за Канада звучи като да караш пясък в Сахара…
На хоризонта – „Сочи 2014”
А сега нещо, което съвсем не е куриоз. Бюджетът на „Ванкувър 2010” е 1.75 милиарда долара. За предишните Игри – „Торино 2006” беше 3 милиарда долара. Бюджетът на „Сочи 2014” ще бъде 12 милиарда долара. Дори и пясък от черноморските плажове да се носи по планините – няма страшно…
Коментар: Климент ВЕЛИЧКОВ
Снимки: Ник Досев, наш кореспондент и Associated Press
