Стив Неш, от чудната партия на феноменалните спортсмени

Интервю на Искра Велинова – Балчева,  Снимки: Николай Доцев

За мен нашата среща във Ванкувър беше сред най-приятните мигове от Зимните олимпийски игри. Баскетболистът Стив Неш е един от колосите на днешня спорт. Заедно с хокеиста Уейн Грецки – това са двама мъже, които канадците наистина боготворят. Затова и не се питайте как така един баскетболист влезе в Двореца на кънките и ските, за да даде старта на Зимната олимпиада чрез участието си в това велико тайнство – запалването на Олимпийския огън. Това е огромна чест и моят съсед от Финикс го заслужава напълно.

Мисля, че и той се зарадва. Като играч на „Финикс Санс” в НБА той има неизброими почитатели сред момчетата, играещи баскетбол, сред които е и моят син Джонатан. Неш е бил няколко пъти в неговото училище, с неговия баскетболен тим, защато знае какво значи за младите присъствието му и добрата дума. Той обича да подкрепи баскетбола и младите в него, и не се скъпи да прави това.

– Вълнуваш ли се от това, което ти предстои – тържественият миг в огромната зала, безбройните очи отправени към теб от трибуните…

– Наистина се вълнувам! Възприемам го като израз на особено доверие и любов към моята отдаденост на спорта от страна на толкова много хора! – каза Неш.

Беше петък, 12 февруари. Часове след като Олимпийският огън пламна от неговата и на другите спортисти горящи факли, Неш отлетя за Далас, където го чакаше най-голямата баскетболната фиеста, наречена „Мачът на звездите”. И като прочетох, че там в неделя, 14 февруари, Неш е станал отново победител в състезанието за владеене на топката, в състезанието между най-добрите разпределители в баскетболния свят, и че това е станало  пред 108 713 зрители в „Каубойс Стейдиъм”, леко се усмихнах на моя въпрос дали се притеснява от нещо в Залата за зимните спортове на Ванкувър…

Но си спомних и още нещо, което ми каза:

– Вълнувам се, защото това е по-друго и повече отколкото и при най-важните баскетболни мачове. Чувствувам се горд, че Канада  ми предостави такава чест. Сега ние сме домакини на целия свят и аз съм един от тези, които трябва да представим най-добре нашата страна.

Неш е невероятно отговорен човек. Статистически погледнато той даже не е канадец. Роден е в Йоханесбург, Южна Африка, но когато е на две години семейството му, в което всички са спортисти, се преселва в Канада. Тук той започва с много спортове, включително и с футбол. Има щастието да играе и в един от най-добрите баскетболни отбори – този на нашия град Финикс. Става капитан на баскетболния отбор на Канада, участник на Олимпийските игри в Сидни през 2009-а година. Канадците побеждават даже Русия, но лошият жребий все пак праща тима им на седмо място. Преживява го тежко.

– Винаги се надявам нашата игра на терена да е изтъкана от много добродетели. От силен дух и воля за победа, от чувството за чест и уважение към противника, искам тя да вдъхновява децата… Наистина се надявам да го правим винаги – с всеки мач и всяка борба под коша, с всяка прецизна стрелба и успех. Автограф на Стив Неш върху снимката с авторката на интервюто Искра Велинова – Балчева и нейния син, баскетболист от отбора на FIREBIRDS – Phoenix, Arizona

С този дух и нравственост у себе си Неш е вече три пъти „Най-ценният играч за отбора”, звание което се завоюва с много труд и себеотрицание на най-големите баскетболни спектакли по света – първенството на НБА. Беше през 2005, 2006 и сега – 2010.

– Мислиш ли, че олимпийският дух от Ванкувър ще стигне и нашата Аризона?

– Убеден съм в това. Ето – сега и ние двамата с теб го носим и отдаваме на всички около нас. Ще се върнем в Аризона, на нашето работно място, и ще го отнесем и там. Спортът развива много добри страни у човека. Надявам се, макар и от екрана, да проследя проявите на тези невероятно смели и почтени хора, които имат толкова хубави мигове при общението си с планината, с природата, с белия сняг и чистия лед. Те наистина са щастливци. И почти винаги – смели и много добри хора. Радвам се за тях. Да вземем и ние нещо от техния дух, от Зимните олимпийски игри и най-личните атлети в тях.

– Благодаря ти за автографа, който ще зарадва много моя баскетболист в семейството, с когото се познавате. Какво ще пожелеш нему и на неговия тим?

– Ще им кажа, че те са длъжни да тичат много по терена и да пипат топката също така бързо и точно. Защото падне ли играта им до рутинните пасове и хвърляния, почнат ли де се щадят и хитруват – талантът им отива към затишие и разпадане. Те не оправдават вече надеждите на тия, които ги гледат и биха искали да им се възхищават. Започват да разочароват вече и самия баскетбол, който бавно се прощава с тях и си отива… Пожелавам на Джонатан и отбора му много силен баскетбол! А на българските спортисти във Ванкувър – успехите, които са заслужили с труда си! Само който го е изпитал знае колко трудно се стига до тези леки отигравания  и победи, както изглеждат от трибуните и които са белега за тренирания спортист…

Добре дошли в Канада!

Това беше Стив Неш, един изключителен спортист и човек. Спортистът от „друг спорт”, но човек от „нашия спорт”, който е един по своя морал и същност за  разумните хора по света, поканен да даде старта на едно от най-великите спортни събития в света – Зимните олимпийски игри на 2010 година във Ванкувър.