За егоизма с любов

Управниците не спират да говорят, че искат да повишат качеството на живота ни, защото имали „дълг към обществото”.

Приказки, присъщи на евтини хитреци. Евтини, но със степени и звания – закупени, изпросени или подарени. (Смята се, че България е сред най-неграмотните страни в Европа и най-много научни титли от глава на населението).

От заседание на Народното събрание:

• „Какво всъщност вълнува българите? Вълнува ги тяхната сигурност, вълнува ги икономическото развитие на страната, положението в социалната сфера, нивото на техните доходи… Затова промените са ориентирани именно към българските граждани”.
• „Ние предлагаме повече и по-съдържателни мерки на всички нива в управлението, насочени към сигурността и благополучието на отделния човек, за просперитета на семейството”.
  
• „Изразявам увереността на своята партия, че така предложените структурни и персонални промени ще имат за резултат нова динамика на управлението, нова негова ефективност и по-висок жизнен стандарт за всички български граждани”.

Българите, българските граждани, отделният човек… Колко по-достоверно е да кажат: к’ви граждани, к’ви пет лева, бе, хора! – правим го за себе си, на нас да ни е добре. Единственият стандарт, за който ни е грижа, е нашият собствен.  

Популисти и техните приятели! Признанието, че дереджето на народа никога не е било важно за тях, можеше да им помогне да израстнат като капиталисти. Засега растат единствено като лъжци – лъжат себе си, лъжат другите, лъжат се и помежду си.

Не могат да се понасят, но стоят накуп (в колектива), защото там лъжата им е защитена.

Нежеланието в България открито да се говори за егоизма го превръща в бедствие. Потискан и прикриван, той винаги намира  начин да се измъкне навън – вече като агресивно чудовище.

Истината е, че днес се нуждаем от откровени егоисти повече, отколкото от валутен борд. Аз ще имам повече, когато направя така, че и ти да имаш повече. Ти ще направиш същото за мен не защото си много добър човек, а защото си разбрал, че твоето имане зависи от моето имане. От споразумението между нашите егоизми. От тяхната хармония.

Нужен ни е откровен егоизъм като национално образование: да действаш съобразно егоизма си означава да се научиш да отстъпваш от него. Отстъпваш, защото знаеш, че другият ще оцени това и също ще отстъпи.

Нужен ни е откровен егоизъм като държавно мото: за да печелиш за себе си, трябва да дадеш същата възможност и на другите.

Откровеният егоизъм създава правила – в негов интерес е да ги има и да се спазват. Приемам егоизма ти, защото ти приемаш моя и ще ги нагодим.

Признаването на егоизма учи хората на взаимност. Искаш да носиш на ръката си „Картие” за 18.000 лева? Добре! Но първо си кажи, че затова си отишъл в парламента, затова си станал премиер или президент. Кажи си и се надявай на разбиране. Но ако твоят егоизъм ощетява моя, ще направя живота ти черен.

Не може да притежаваш палати за стотици милиони и да лицемериш предизборно: „Ние знаем и можем да издигнем качеството на живот на всеки български гражданин”.

Нека си го кажем: единственото качество, което българските управници са издигнали, е тяхното качество на живот и това няма как да им се размине – все някога пренебрегнатият и подигран егоизъм на останалите ще ги стигне. 

Когато човек признае себе си за най-голямата ценност на този свят, той започва да се самоуважава. Започне ли да се самоуважава, започва да уважава и хората наоколо. Не се перчи с яхти и скъпи проститутки. Не пали магазините на конкуренцията. Не поръчва убийци на конкуренцията.

Да си признаеш егоизма е успех. Успехът върви с богатството.

Само като си помислиш, при толкова егоизъм в резерв, колко успешни и богати хора би могла да има България!

Владо Трифонов