Кина Бъговска с първата за 2010-та Българска изложба в Америка
Розови фламинга в снежно Чикаго
Здрав студ е сковал северните щати на Америка, а край езерото Мичиган се появиха розови фламинга от Флорида. Макар и рисувани от чикагската художничка Кина Бъговска, те все пак са прибрани на топло в емблематичната за града ”ARC Gallery”, където членува и показва своите картини вече почти десетилетие нашата сънародничка.
Изложба на Кина Бъговска БЯГАЩИ СВЕТЛИНИАртистичните й спомени от Флорида са само едната част от сегашната експозиция. Другата е посветена на лицата и събитията, срещите и участията й на петте поредни Световни срещи на българските медии от 2005 до сега – в София, Чикаго, Рим, Мадрид и Варна/Бургас. На тези форуми тя представя чикагското издание на вестник „Старт” и електронната версия www.bulgaria21.com, където е журналист и художествен редактор.
Малка серия от изненади станаха спътник на събитието.
Откъде толкова оптимизъм, че в розово дори, по това сумрачно, зимно, кризисно и доста безработно време?
Изненада бяха многото гости на откриването.
Изненада за тях пък бе новата, уникална техника на художничката, която прави творбите си в почти триизмерна визия.
Новият Генерален консул на Република България, Валентин Дончев, който е отскоро сред нас, откри „първата си” изложба на български художници в САЩ. Стана на 8 януари, 2010 година в Чикаго.
Изложба “Бягащи светлини”
Кина Бъговска
От 6 до 31 януари
ARC Gallery & Educational Foundation
832 W. Superior St. # 204,
Chicago, IL 60622
www.arcgallery.org
312 733 2787, 773 517 2142
Снимки от откриването на изложбата – фото албум на Стела Тахрилова
Изложбата
Тази вечер чикагската художествена галерия е с екзотични растения и загадъчни розови хвърчащи творения, “накацали” по платната.
В картините на Кина Бъговска се срещат и разминават крехки и странни птици и огромни небостъргачи от бетон, стъкло и мрамор, Дон Кихот и Антон Дончев, гайда и музика, маслинови гори и силуети на Родопите… Темите са много и различни, но във всяка от тях личи нейната ръка-създателка на този цветен мир от впечатляващи образи или бързи щрихи…
Вече 10 години тя живее и работи в Чикаго. Направи броеница от изложби.
Има и много в себе си неизрисувани още картини от спомените по родното и предизвикателствата на новото.
Художник и романтик тя представя своя талант от една древна люлка на човешкото изкуство и култура – Балканите. Оставя своя почерк и в Америка. В нейното изкуство има много красота, хуманизъм и преклонение пред доброто начало у човека и света! От всеки щрих и всеки цвят на платната й прозират добри пожелания за бъдещето на живота по нашата малка планета Земя.
Кина Бъговска среща в творчеството си и вгражда в едно разни страни и школи, време и стил. Ръката й на творец се движи от тайнственото наследие на детство, съхранило в себе си даровете от духовното хранилище на човешката цивилизация – Родопите. С нея е и многообразието на европейската култура, придобито в едно от най-известните университетски средища на изкуството – Лодз. А днес тя живее и твори сред гигантското струпване на културно наследство, каквото са галериите, музеите и културните институции в Чикаго.
Хората
„Бягащи светлини”, нейната вероятно двадесет и пета или тридесета изложба в САЩ, е още едно българско събитие на чикагска земя. Срещаме се, впечатляващо много хора, в деня на откриването. Гледаме. И говорим.
– Дълбоко съм впечатлен от творбите на г-жа Бъговска, представени на първата за 2010 година българска изложба в САЩ – „Бягащи светлини” – каза Генералният консул на Република България в Чикаго, г-н Валентин Дончев. – Досега не бях виждал подобно съчетание между платно и прозрачно фолио. Ефектът е невероятен – прозрачност, съчетана с живописни отражения и багри от пречупване на светлината, комбинирани майсторски с пастелни тонове и ликове в прозорчета – усещане за непреходност и дълбочина.
Изложбата поражда размисли за пъстротата и разнообразието на света, за новаторски поглед към изменчивостта и динамиката на живота, за възможностите за творческото им превъплъщаване в една по-различна действителност.
Професионалният начин на експониране на произведенията и майсторството на музикалните изпълнители на живо допринесоха съществено за безспорния успех на изложбата.
Майор Русен Русев, „Пилот № 1” на бойната авиация на България преди десетина години, сега сред първите брокери в Чикаго, определи интереса към изложбата като резултат от новаторските идеи на художничката, умението й да събужда интерес всеки път, при всяка своя изложба, с нещо ново.
– Кина е винаги на ниво и нейните изложби възпитават у нас любов и стремеж към красивото. Знаем, също така, че на тях ще срещнем и интересни хора. На такова изискано парти, край нейните картини, се правят и добри контакти, и добър бизнес дори…
Както винаги със семейството си, Русев този път бе довел и още един пилот с когото са били заедно в небето, крило до крило, на елитните български изтребители. Капитан Георги Георгиев е само от 24 часа „чикагски българин” и виждаше всички нас, и ние него, за първи път.
– Дойдох с много резерви към българите в чужбина – каза Георгиев, – мисля, че съм бил ужасно не прав… Това събитие е голяма радост и добър старт за мен. Картините са много оригинални. Рисувани само със светли тонове. Впечатлен съм от изключително интересните съчетания на български мотиви с американски елементи.
Сами Попов, кинематографист от Лас Вегас, майстор на въздушните скокове със забавено отваряне на парашута и заснемането им с камера, и съпругата му Ива – кореспондент на Българската национална телевизия, които стартират със свой Пи Ар бизнес в Чикаго, виждат в това тукашно общуване на хората сред картините преимуществата на българското общество в Чикаго. Вече достатъчно силно и зряло да премине от стадия на елементарното приспособяване в новата среда към съзидателния духовен живот на едно развито съвременно общество.
Ненси Чарак, художничка от Чикаго, прегръща колежката си и темпераментно се провиква:
– Кин-а! Скочила си много високо!
Шарлот Сийгъл, също художничка, първа си купува картина.
Студентката от класа на Кина в Трайтън колидж Ребека Димарко гризе голям комат от българска пита, с която се черпи всеки, който се добере до нея, споделя че е очарована от рисунките и би искала по често да идва на такива изложби. И тя, като другите, се изкушава да пипне материята, да разгледа големите по метър и половина рисунки отблизо и разбере от какъв материал са направени.
Журналистката, майка на три деца, Надя Едрева, надвила двучасовия трафик по снежните аутостради, споделя, че е усетила откриването на изложбата като много човешко, искрено общуване – и в думи, и в картини и цветове.
Елена, директорката на Българския музей в Чикаго, носи красиви червени цветя и вълнуваща реч-поема, написана в характерните за нея римувани слова, с което благодари на художничката и нейното чаровно изкуство. И нейните надежди са красотата в този свят да победи мизерията и мрака.
Разбира се, че непременно ще открием тук и Ирина Гочева със сина си Кръстю. Хореограф и ръководител на ансамбъл „Хоро”, Ирина е била неотменна част от художествените изяви на Кина и като творчески партньор, както беше в изложбата – пърформънс – „Легенда за хляба”.
Архитект Джон Илаяс е дошъл специално да изрази своята признателност.
– Така се случи – разказва Джон, – познавам изкуството на вашата сънародничка от доста време. Бил съм и на други нейни изложби. Когато почина майка ми тя нарисува портрета й по снимките, с които разполагахме. Сега този портрет стои в нашия дом и гостите ни винаги се застояват пред него. „Това е точно тя – твоята майка” – ми казват. Не е картина, а душата на любимия ни човек”. Кина одухотворява образите, които рисува. Тя пресъздава и физическата и духовната същност на обекта, към който насочва артистичния си талант.
Паола Игнатова, неотдавна дипломирала се по филмово майсторство в Колъмбия колидж, Иван Михов – завършил Академията по изкуствата в Чикаго, Мартин, Пламена и още няколко други млади хора, бяха в центъра на една артистична група посетители, утрешното ново лице на Българско Чикаго, на чийто творчески успехи със сигурност ще се радваме в бъдеще.
Кина и нейната сестра Петя Бъговска, която е професор в Българската държавна консерватория, често ни представят заедно музика и картини. Художничката преди няколко години спечели едно от най-големите си признания в Америка – за картина, в която бе нарисувала… музика!
Имаше впечатляващо музикално присъствие и този път. Вълшебната флейта на Румен Арнаудов и магнетичното пиано на Росен Арнаудов, баща и син – музиканти, продължиха традицията да се съчетават визия и звук – един малък реверанс към почитателите на изкуството на Бъговска. Румен е завършил Българската консерватория, а Росен – пиано в Де Пол Унивърсити. И двамата са утвърдени музиканти както в България и Европа, така и в САЩ.
Стела Тахрилова, елегантно облечена дама, избягала за кратко от оковите на сериозния си бизнес, улавяше с камерата си „чудесните мигновения” на тази забележителна художествена премиера…
Картините
Питам, с почти служебен тон Кина, като как така е посегнала към тази нова техника, която не се знае и не се ползва от други.
– Почти случайно – казва тя. – Но не стана изведнъж, а в резултат на извървян път. Започнах преди четири години – Трябваше да направя декори за сцена и да представя нощно Чикаго. Сцената висока, небостаргачите също. Блъсках си главата – как с малко работа и не много средства да постигна голям ефект. Грабнах една ролка прозрачна хартия (целофан), широка метър и дълга двадесет и започнах експерименти в ателието си. Не се поколебах вместо четка да използвам валяк. Така „разточих” с боите небостъргачите с жълти и червени цветове на протегналите се към небето етажи. Сградите направих виолетови. Рисунката с черен контур на тях се получи от празните, прозрачни места, в които прозираше черната завеса от задния фон на сцената. Спуснах отпред още един слой целофан, където добре се открояваха ярките, огнени цветове на светещите прозорчета и реклами на сградите. Получи се много сполучлива илюзия от три слоя: прозорци, сграда и небе за нощна картина. По повърхността на прозрачната хартия се пречупваха безброй светлини от прожекторите на сцената и проблясъците им още повече подчертаваха илюзията за светлинни ефекти. Така започнах да експериментирам с прозрачна хартия. Развивах рисунката в два или три плана като използвах два слоя хартия на дистанция една от друга. Получаваше се твърде експресивно наслагване на образите. Както светлината пречупва формата. За първи път показах експериментите си по време на Петата световна среща на българските медии във Варна.
… Да, сигурно така с думи може да се изкаже малката тайна на художника, но е по-хубаво да се види. И всеки е любопитен да разгърне пластовете , да надникне под тях. Сигурен съм, че това е нейно изобретение в изкуството, патент „Бъговска”, и когато един ден тръгне из галериите ще се знае, че е тръгнало от Чикаго, по-точно – от Българското Чикаго.
– А как се реши да пуснеш розови фламинга сред зимно Чикаго?
– Сигурно бе дошъл момент да тръгвам отново на път. Този мой творчески стимул дължа на приятелката ми Тони. Поканата за гостуване във Флорида стоеше пред мен и въпросът беше – да бъде или да не бъде. Реших в последния момент да тръгна – и то с колата. Та какво са 1200 мили за Америка? Разполагах само с една седмица, затова не му мислих дълго, заредих с бензин колата и взех вода за шофьорите, за мен и сина ми, и без да съжалявам обърнах гръб на студеното, снежно и ветровито Чикаго. Понякога нещо ти подсказва какво трябва да правиш. Обичам да пътувам с кола през Америка, защото „рисувам” през цялото време. Не с ръка. С очите си „поглъщам” образите по пътя. С всеки художник е така. Пълня с невидими образи главата си. И като застана пред статива се чувствам като на стартова площадка – концентрирам се и изстрелвам образите, които съм насъбрала. От пътищата през Щатите имам много картини, които са готови, макар и въображаеми. Остава само да ги нарисувам. В последно време пропътувах от Чикаго до Ню Орлиънс, Луизияна, после Далас и Хюстън в Тексас, и от Чикаго до Оклахома, когато спасявахме контрабаса на Петя от преследващото ни торнадо. Бяхме уплашени до смърт, за контрабаса, не за нас… Сега се отправихме към Флорида през Кентъки, Тенеси и Джорджия. Страхотно беше, има какво и да разказвам и да рисувам.
– Е, значи, след такова пътуване – идваш си в ателието, тананикаш си някоя песничка и раз-два – картината да заминава за изложба…
– Не е съвсем така. Преди да рисувам започвам да се готвя като спринтьор за старта. „Господи – трябват ми много сили – дай ми ги…”- си казвам. Понякога отлагам момента, пия кафе, слушам музика, или работя на компютъра. Изведнъж казвам: „Старт”! И с невероятна концентрация започвам. Забравям всичко друго… После идва Денят, поставям картините, тържеството… След това сякаш аз не съм аз. „Откъде събрах толкова сили? Не бих го сторила отново…” И после всичко започва отново. С новото предизвикателство и новия експеримент.
– Харесваш ли своята изложба?
– Това бе изложба с голямо значение за мен. Дойдоха моите ученици от Трайтън колидж. От значение е да почувстваш и уважението на американските си колеги, всеки с висок артистичен критерий, които те преценяват критично, но и те стимулират. Поздрави ме даже художничката Джанет Бендъ от Ню Йорк , видяла изложбата в Интернет. Мисля, че този експеримент е успешен. Това ми дава стимул да продължа. Не зная какъв ще е следващият, не защото няма такъв в главата ми, а защото са много. И след тази изложба – едва ли ще изменя на светлите си цветове. Колкото повече проблеми имам – толкова повече ми се иска да гледам от към светлата страна на живота.
– А спохождат ли те и родопски сънища?
– Родопите не се забравят. Те са като виното, оставено да отлежи или скъпите реликви, закътани в сърцето. Отваряш ги, когато нещо преобръща живота ти, а трябва да се задържиш и да не потънеш – в пясъците на безразличието, безсърдечността, шаблона от стереотипи, материалната деформация и безскрупулност, арогантността и нетолерантността. Винаги ще търся отлежалото вино.
Климент ВЕЛИЧКОВ
