За Космоса и Киното – в Ню Мексико и Ню Йорк
Дните между 4 и 13 декември бяха изпълнени със събития. Ние ги проследихме по телефона. Арена да действието бяха Ню Мексико и Ню Йорк.
През първата част на телефонната среща между редакцията на вестник „Старт Чикаго” и добре познатия Чап, по-точно Шефкет Чападжиев, времето и теренът на Космическия център в пустинята Мохаве в Ню Мексико бяха отвратителни.
– Намираме се в центъра на някаква тропическа буря – каза Чападжиев, – от небето се излива водопад, а вятърът се опитва да ни отнесе в небето, заедно с палатките…
– Настанили са ви в палатки?
Разбираме, че аеродрумът, от който ще излита и каца White Knight Two, самолетът с космическата ракета на плещите си, няма зала, която да побере 800-те гости на британският бизнесмен и филантроп Ричард Бронсън. Беше ги поканил – около 300 от първите „частни” космически пътешественици, готови да платят по 200 000 долара за приключението. С тях бяха и конструктори, инженери, пилоти, професионални космонавти и пр. На голямата среща се очакваше и голяма изненада. И като няма зала за такава голяма среща –вдигнали една огромна като малко градче палатка и няколко „служебни” наоколо, да приберат дошлия народ.
– Казаха, че в Ню Мексико годишно имало само няколко буреносни дни, в които няма слънце. Е, ние ги случихме точно тези дни.
При второто включване разбрахме и изненадата. Обвитият в тайни мощен самолет „Белият рицар 2”, чиято задача е да изнесе на плещите си на 16 000 метра височина космическата ракета с 6 туристи и двама пилоти, тържествено се приземила на пистата. За пръв път очите на неспециалисти – заедно с ракетата!
150 минути ще трае космическият полет на Чападжиев, един от първите в редицата на бъдещите космически туристи.
– И какво питахте този космически мечтател с изглед на застаряващ атлет?
– Питахме за много неща. За сигурността на полета. Каза, че това е най-голямата грижа на конструкторите и изпитателните полети ще бъдат изключително сериозни. Трябва да бъдем абсолютно сигурни – ни каза Бронсън. Първи ще летят кандидатите от неговата фамилия. Да се убедим, че всичко е наред. С нас бяха и двамата губернатори – Ричардсън на Ню Мексико и Шварценегер на Калифорния.
– На каква височина ще бъде орбиталния ви полет?
– 110 километра. Ще бъдем, макар и за късо време, в безтегловност. Скоростта ще стига до 3000 мили в час.
– Какво каза Бронсън за самолета?
– Това е най-прочутият и красив самолет! – похвали произведението на фирмата си „Върджин Галактик”.
…А защо му е на Чап този полет в Космоса и какво толкова ни засяга нас?
Сигурно е, че той е заслужил след толкова години „американски труд” /тукашните имигранти знаят от собствен опит какво значи това/, да се извиси над земната суетня, да види света отвисоко и да „даде” и на себе си част от парите, които е спечелил. Той е известен със своята благотворителна дейност и в България и в САЩ. А неговият живот е пословично прост и скромен, той няма лични „палати”, бронирани коли и нито един, камо ли рота от охранители… Пък нека и ние да имаме такъв човек, вписващ и страната ни в аналите на новите „първопроходци”, „пионерите” вече не на американския Запад, а горе – в Космоса. Пътят на Чападжиев към „високото” е бил дълъг и труден, това е пътят на един достоен с труда и достиженията си човек.
Очаква се, че 2011 и 2012 ще бъдат годините на първите туристически полети в космоса.
„Старт Чикаго” си запази правото и за едно от първите космически интервюта с нашия съгражданин и сънародник Чап.
През „второто полувреме” говорихме с другия край на Америка – Ню Йорк. Чападжиев бе пресякъл континента от Запад на Изток по диагонал. Космическата тема бе сменена с киното. И стана дума главно за филма „Роднини”, посветен на Чап и участвуващ на кинофестивала.
Беше много по-познато и разбрано нещо. Още повече, че цялата ни редакция бяхме достойни кинозапалянковци по време на кадрите, заснети в Чикаго. Познавахме продуцента, сценариста, режисьора и оператора – Галина Тонева, Нери Терзиева, Иглика Трифонова, Рали Ралчев. Най-вече – главния герой Шефкет Чападжиев. „Роднини” разказва за живота на Чападжиев в България и САЩ.
Фестивал на българския филм в Ню Йорк се правеше за седми път. И това беше като глътка въздух за болната от безпаричие и грижи българска култура. Защото Ню Йорк не е обикновен град. И ако искаш да направиш някъде впечатление с изкуство, култура, с каквото и да е високо достижение в материалния ръст на човечеството и неговата духовност – Ню Йорк е най-доброто място!
Филмът за Чап беше прожектиран в петък вечер, когато се и свързахме по телефона.
– Не съм очаквал толкова много хора на филма – каза Чап. – Сигурен съм, че актрисата Жана Караиванова, която живее в Ню Йорк и е била организатор и на предишни фестивали, има голяма заслуга за тази популярност на фестивала. Тя „дирижираше” и срещите ни с журналисти и публика. И моите дъщери говориха. Излязохме на сцената и имаше доста въпроси. Бяха всякакви – и за това как е сниман филма, и за моя живот, за българското и европейското кино…
– Какво е впечатлението ви от фестивала и хората, които участвуват в него?
– Много от филмите са ко-продукции, направени са с усилията и с финансиране от две и повече страни. Най-често съседни или поне близки. Вижда се – по-добре е да си сътрудничим в изкуството, отколкото да създаваме проблеми помежду си.
– Освен това, по примера на световния клубен футбол, където най-силните отбори са съставени от най-добрите играчи от различни страни, така и филмовите екипи стават по-силни при по-голям избор – намесва се в разговора спортният ни редактор.
– Благодаря на филмовия екип, който направи филма за някои моменти от моя живот – казва Чап. – Те са талантливи хора и работиха добре и усърдно.
В „Роднини” са представени епизоди от живота на Чападжиев в Мадан и Чикаго, доста от България и още повече – в САЩ.
За Чап е писано много и човек обикновено се стъписва като прочете, че той е някакъв митичен архимилионер, който притежавал най-голямата полиграфична база в Северна Америка, че ще бъде първият ни сънародник – космически пътешественик и още много други неща. Но няма почва за такава реакция. Чап е много „земен” човек в живота и отношенията си с хората.
Филмът се спира на тази и на много други теми. На това, че Чападжиев донася със себе си в Америка богатството на един морал, който е много характерен за мнозина родопчани. През целия си живот е пазил и пази доброто си име.
– Където и да съм, аз оставам част от България – казва героят на филма „Роднини”. – По мен чуждите хора ще съдят каква е страната ни, морални ли са хората й… Опазвайки името си добро, опазвам и името на България.
А на какво го е научила Америка?
– Втората ми Родина – Съединените Американски Щати, ме научи да не деля хората на “правилни” и “неправилни”, когато помагам, колкото мога. Всички хора са равни пред бедите. Независимо дали са християни или мюсюлмани, с леви или десни убеждения. И аз ще продължавам да го правя.
Преди години му бе връчена Голямата награда на Международната организация по миграция, присъждана за особени лични заслуги, за съхраняване на народните традиции и дългогодишна благотворителна дейност. Получи символичната титла „Емигрант № 1 на България”. Стана център на обществено, политическо, на медийно внимание. Но това не го промени. Остана си същият човек – сред най-трезвите и здраво стъпили на земята българи, постигнали много в бизнеса и запазили човешката си същност и достойнства.
Затова и филмът за него е прям, откровен, положителен със своя оптимизъм и излъчвана енергия.
Вероятно този кинофестивал е сред най-големите, или най-голямото събитие, свързано с българското кино по света. Дискусията за „Киното на Югоизточна Европа”, организирана с партньорството на Колумбийския университет и интереса на филмовите продуценти и дистрибутори доказват това.
Всички, които правят този ежегоден Фестивал, както и авторите и ценителите, заслужават признание. Сред тях се открояват актрисата, и като че главен организатор, Жана Караиванова, Фондацията за Българо-Американски културен обмен, Фондация Америка за България, Националният филмов център и Институт за култура към Министерството на външните работи.
– Кога ще видим филма в Чикаго? – питаме накрая.
– Имам копие от филма – казва Чап, ще го гледаме и в нашия град, предполагам, че ще може да се види и от телевизионния екран, след като свободно приемаме вече много български канали. Поздрави на Чикаго, бързам вече да се върна при всички вас, в нашето разнолико, но мило българско местенце в Америка.
Климент Величков
