Екология
През последните години след промяната много се говори за опазване на околната среда, или както сега е модерно да се казва за екологията. Аз приемам тази дума, защото тя по-точно съответства на определението, което е написано в речника на чуждите думи, а именно: „Екология (гр. Oikos – дом, родина + …логия) – 1) раздел от биологията, изучаващ взаимоотношенията на животните, растенията, микроорганизмите помежду им и с околната среда; 2) социална екология – раздел на социологията, в който се разглеждат проблемите на взаимоотношенията на човека и средата.” Както виждате понятието екология има значително по-широк обхват от опазването на околната среда. Толкова за определението.
Искам да разкажа за конкретни действия и събития, които се случиха в далечните седемдесети години на ХХ век. В Русе, не знам от кога, съществува предприятие, което добива бял русенски камък, който се използва за облицовка на сгради. Добивът му се извършваше по така наречения закрит способ, който е скъп, защото се работи под земята. С джаги – това са големи триони, работниците ръчно изрязват големи блокове, които после на вън се разкрояват според изискванията. Работата под земята, освен че е трудна е много мръсна. Отделя се прах, който работниците вдишват. Имаше специална аспирационна система – да изсмуква отпадащия прах от мястото на рязане, но въпреки това въздухът беше замърсен с прах. От ръководството на предприятието и неговата висшестояща организация беше разработен проект за добив на този камък по нов „открит” способ. Това значи да се махне горния хумусен слой над залежите и да се изважда камъка с машини. От техническа и икономическа гледна точка това е добре, но от гледна точка на природата е недопустимо, защото мястото е в поречието на Русенски лом.
Ако сте проявили интерес, или случайно сте научили, това е уникален обект не само за България, защото реката в продължение на хилядолетия е направила такъв каньон, който по думите на наши и английски специалисти и любители може да се сравнява с известните по света каньони. Не съм специалист и не мога да се произнасям за уникалността и изключителността на природната забележителност, но мога със сигурност да твърдя, че гледката е изключителна. Вървиш покрай рекичката, защото тя не е голяма река и дъхът ти секва! Гледката и музиката, от птичите хорове и дуети, особено през пролетта и началото на лятото не може да се опишат с думи. Гледаш, слушаш и не ти се вярва, че раят може да бъде по-омаен!
Та тогава, в далечните социалистически години, русенското окръжно ръководство се вдигна против тази идея. Беше направен вече проект, който имаше съгласието почти на всички органи. Предстоеше да се разгледа от Експертния съвет към Министерския съвет, последната инстанция. В този орган участваха и представители от окръга. Тогава секретар на Окръжния комитет на Партията беше Недялко Христов. Той беше голям природолюбител и категорично и много активно изразяваше несъгласието си с тази идея. Беше подкрепен от цялото окръжно и градско ръководства и след много дебати и протести, проектът не беше одобрен. Продължи да се работи по закрития способ и така до сега. Искам да кажа, че тогава „народът” не прояви никакъв интерес към това, което се правеше и нямаше никакви протести, въпреки, че проектът беше оповестен. Какво би представлявал сега Националният парк Русенски Лом, ако проектът за открития добив на камък не беше спрян?
Природните хубости и богатства се познаваха, обичаха и защитаваха от повечето ръководители. Имаше и недопустими неща, какъвто е случаят с Кремиковци. Няма да забравя един случай, който не е излишно да разкажа. Имах един колега и приятел, светла му памет, който се казваше Ангел Бенев. Беше завършил специалност металургия в Съветския Съюз. Работеше в Русе и се занимаваше с леярство, защото тогава у нас още нямаше металургичен завод. Този мъж беше много смел и изпрати писмено възражение до много ръководители, в това число и до Тодор Живков. Доказваше, че рудата е малко, с недостатъчно съдържание на желязо, че това производство е замърсяващо, че мястото е много близо до столицата. Опитва се по всички начини да накара ръководителите на страната да разберат, че това е грешка. Резултатът ви е известен.
В продължение на десетилетия в Русе имаше екологична програма, която беше осигурена с държавни и местни средства за капитално строителство, изпълнители, контрол и всичко необходимо. Бях в течение на изпълнението на програмата и знам, че в по-голямата си част тя се изпълни. Бяха построено пречиствателни станции за отпадъчните води на предприятията-замърсители, направен беше основен ремонт и подмяна на филтрите на ТЕЦ – Русе, построиха очистващи съоръжения големите химически заводи и много други екологични обекти бяха построени и пуснати в експлоатация. Не искам да кажа, че всичко беше идеално, но не е вярно, че не се е мислело и не се е правило нищо в тази област. Нека сега някой ни покаже национална или регионална програма по екология. Знаем какви бяха споровете какво влиза и какво не влиза в програмата Натура 2000.
За Русе има един изключително болен въпрос, който даде началото на протестите в страната и промяната на политическата система. Това е замърсяването на града с хлор от химическия комбинат в Гюргево. Иска ми се да разкажа малко за историята на този проблем. В края на седемдесетте години на двадесети век по инициатива на румънският ръководител Николае Чаушеску Румъния имаше грандиозна програма за превръщане на румънските градовете около Дунава в по-големи от българските. Имах възможност да видя тази програма. Към нея имаше и карта, където Гюргево беше означен с кръгче по-голямо от това на Русе. Съответно като по-големи бяха означени Калафат от Видин, Турну Магуреле от Никопол, Кълъраш от Силистра и т.н. Тази програма беше много амбициозна. Тогава двамата ръководители – Чаушеску и Тодор Живков провеждаха ежегодно поне по две срещи, като едната биваше в Русе, а другата – на румънски кораб, защото тогава в Гюргево нямаше подходящо за такова високо ниво място. На една от тези срещи започна обсъждането и след това беше разработена амбициозна програма за съвместни заводи от двата бряга на Дунав. В нея бяха предвидени два завода за тежко машиностроене. За русенския завод е писано и нямам какво повече да казвам от написаното до сега. В програмата фигурираха и два химически завода. Нашата страна се отказа от такъв завод, но румънците построиха своя точно срещу Русе. Проектът, оборудването и технологията бяха още преди пуска остарели. Била съм там и имам лични впечатления. Замърсяването на градовете от двете страни на реката беше недопустимо голямо. От наша страна многократно беше поставян този въпрос с искане даже да се спре завода – замърсител. Аз съм била свидетел на всички протести от русенска страна. Стигнахме до среща и с Тодор Живков. След много разговори и обяснения ни беше отговорено: „Какво искате, да им обявим война ли? Само това не сме правили.” Действително, редовните срещи между двамата ръководители станаха по-редки и после бяха прекратени. Мисля, че една от причините беше замърсяването на въздуха в Русе от завода в Гюргево.
Сега много се говори за екология, но водата в реките е по-мръсна от преди, а и самите реки са затлачени с отпадъци; много от горите, които с толкова средства на държавата, с труда на населението, с бригади бяха увеличени и подобрени, вече са изсечени. Язовирите и микроязовирите – дело и гордост на първите години на младежкото бригадирско движени са изоставени и някои даже опасни.
Сега само се говори, а почти нищо не се прави. Поради незнание или поради интереси се черни всичко, направено през годините на социализма. Дали е така? Ако погледнем фактите, ще видите друго. В областта на екологията преди беше направено много. Не е случайно това, че България беше с чиста и в много отношения девствена природа.
1 февруари 2008 година – Русе
Здравка Цанкова
