Те не вярват на никого…

От икономическа гледна точка за 20 години преход може да се каже, че донякъде в 2009 година по някои показатели покриваме 1990 г., тоест икономиката ни е „мърдала на място”.
По отношение на социално-икономическите индикатори и най-важният от тях – индексът на човешкото развитие, който за първи път е измерен през 1990 година точно в зората на прехода, България от 28 място, днес е на 61-во в света.

Само ако този показател се погледне, това означава, че в България провалът от икономическа гледна точка, а от там и от социална, тъй като икономиката не функционира сама за себе си, а за хората, е неописуем – тотален провал, срив, граничен с геноцид на голяма част от населението, коментира той.

Сериозен спад се забелязва и към другите елементи от развитието – здраве и образование.

Най-важното, по думите му, е, че на 20-та година, когато другите страни започват да вървят нагоре, България изпада в криза, която показва, че очевидно не е свързана със страните-контрагенти. Това са вътрешни проблеми и най-вече икономически проблеми, базиращи се на действащата икономическа доктрина. Но ако преди 20 години имаше вяра, че нещо може да се промени за големите групи от населението, най-бедните, мизерстващите, тези, които търсят работа или живеят с 200-400-600 лева заплата, за тях след 20 години вече няма надежда, те не вярват на никого.

Два пътя имаше през 1989 година. Единият беше държавната собственост да се превръща постепенно в обществена и да работи по-открито, по-чисто, ако си спомняте думите гласност, перестройка и по-пазарно настроена за хората. Втората беше обратната идеологема, който се базираше върху тогавашните доктрини, базиращи се върху идеите за свобода на избора на Милтън Фридман и на Фридрих Хайек. Още една книга тогава беше много актуална – на Франсис Фукуяма – Краят на историята и последният човек”, тоест най-накрая открит идеалният механизъм, който ще позволи всички хора да живеят все по-добре и да потребяват все повече.

След 20 години, даже по-малко, тези жалони сринаха и САЩ на 37-мо място по здравеопазване в света и трябваше да дойде един Барак Обама, за да оспори редица  идеологеми, докато в България идеологемите на този десен преход всъщност бяха развити и експлоатирани от левицата. Още по-парадоксалното е, че е напълно възможно, например в здравеопазването, реформите надясно да продължат. След 20 години светът прави лек ляв завой, а България – силен десен…

Доц. Боян Дуранкев, Агенция Фокус