На разговор в Консулството
Българската дипломация – от Подгорица до Вашингтон
Като се почне от Подгорица в Черна гора и се стигне до Вашингтон в САЩ – Република България има по света 80 посолства и консулски служби към тях.
Страната ни има и 17 генерални консулства в градове, където няма посолство, но там са събрани много българи, или където икономическите и политическите ни интереси изискват държавно присъствие. Така например в САЩ генерални консулства има в Чикаго, Ню Йорк и Лос Анджелис, в Канада – Торонто, в Русия – Санкт Петербург, Екатерининбург и Новосибирск, в Македония – Битоля, в Сърбия – Ниш…
Съществува и една атрактивна и обвита в незнание за нас институция. Нарича се „Почетен консул”. Те са на брой 44 в чужбина и 35 за другите страни – в България. Може и да не повярвате, но в САЩ България има точно 8 почетни консули – в Пенсилвания, Невада, Флорида, Масачузетс, Южна Каролина, Мейн, и двама – в Калифорния. Борислав Дионисиев пък е почетен консул на Малдивските острови в България, Пенчо Ралчев – на Мексико, Цветелина Бориславова – на Исландия, Максим Бехар – на Сейшелските острови и т.н. Но за „почетните” – повече… в друга статия.
Освен това страната ни има така наречените „Постоянни представителства” към 7-те „възлови” за днешния свят места: към ООН – в Ню Йорк и Женева, към ООН и ОССЕ – във Виена, към ЮНЕСКО – в Париж, към Европейския съюз – в Брюксел, към Съвета на Европа – в Страсбург и към НАТО – пак в Брюксел.
Българското Чикаго има нов Генерален консул, чиято първа среща с чикагци бе по време на организираните от Българо-Американската асоциация „Български дни – Чикаго 2009”, на есенната им сесия през октомври. Наскоро г-н Валентин Дончев даде и интервю за в. „Старт Чикаго”. Снимки: Илия ТАНЧЕВ
Няма да повярвате – закусихме с малко футбол
… Новият ми репортерски ден започва на 21-ия етаж в един от чикагските небостъргачи, наредени като почетна стража по крайбрежието на Мичиган.
Нов за Българското Чикаго е и новият ни Генерален консул г-н Валентин Дончев.
Нов за нас, но стар и „печен”, както се казва, в консулските работи. Точно такъв и подхожда за най-големия и динамичен български град зад граница…
Оказва се, че той е първият български консул в Южна Африка! Една шокираща за мен новина, която ме разтърсва – г-н Дончев вече е петият българин в Чикаго, с когото ще си поговорим, край другото, и по една от най-сладките глупости и невъзможности, които са ме обзели напоследък: да прескоча до Претория, Кейптаун, Дърбан, Йоханесбург, Блумфонтейн, Порт Елизабет, Нелспруинг, Полокване и Рустембург!
Мъжете, които играят, или поне гледат футбол знаят, че това са градовете, в които от 11 юни до 11 юли 2010-та, само след 9 месеца и 9 дни, ще се играе 19-то световно първенство по футбол. Без нашите по терена, но с доста българи по трибуните.
Как да не се отплеснеш при това положение към неподходящите за „консулско интервю”, но много вълнуващи човешко-футболни въпроси към човек „врял и кипял” по ония там места?
Е, накратко, стана ясно, че нашият Генерален консул в Чикаго е университетски школуван в България професионалист по международни отношения, специализирал е в Холандия и Великобритания / Бирмингам и Оксфорд/, говори английски, френски и руски, има личен дипломатически ранг „Пълномощен министър”, а сегашният му задграничен мандат е четвърти. Бил е два мандата в Постоянното представителство на България към ООН в Женева…
Но в този ден, като за аперитив, започнахме с консулския му дебют от 1992 до 1996 в Претория.
Стана дума за онзи изключително силен футболен ураган, който тресе младите африканци – от Гибралтар до океанските плажове на Дърбан и Кейптаун. Това личи и по броя на класните футболисти, ясно отличаващи се със своя „загар” /както се изразява за „черното” Берлускони/, които стават все повече и повече в клубните и национални тимове на Европа. Играта ръгби – „Спортният крал” в Южна Африка, вече отстъпва трона си и шикарните и просторни стадиони, посветени някога нему, сега са преустроени в най-съвременни палати за „Цар Футбол”. „Сокър сити” в Йоханесбург побира над 100 000 души, а по време на Световното – всеки ден по футболните пейки на десетте стадиона, където се играе, ще ликуват по 800 000 запалянковци!
– Южноафриканският модел на спортните фенове включва в ритуала си – говори сегашният наш Генерален консул, – пристигане на стадиона още към 10 – 11 сутринта с много добре попълнени запаси от барбекю и разни други традиционни и екзотични храни и напитки. Това са хора, които пътешестват с емоциите си навсякъде. Ще бъде футбол с музика и танци, в цвят и с много децибели, нещо свежо и екзотично…
Не бих си позволил тази футболна екскурзия без да съм сигурен, че е интересно за мнозина. 208 държави в света имат свои национални футболни отбори. 204 от тях участвуваха в квалификациите за „Южна Африка 2010”. В същото време в Организацията на Обединените нации членуват по-малко – 192 държави…
Сигурен съм, че идва и времето, когато ще ангажираме нашия Генерален консул за една футболна вечер, посветена на предстоящото Африканско футболно лято.
… След „леката футболна закуска” идва и времето на официалния разговор, който започва с най-шаблонния въпрос от моя страна. Питам събеседника си каква е спецификата и съдържанието, като цяло, на консулската дейност?
Коментираме. Припомняме си случки и събития. Доволни и недоволни наши сънародници, които са очаквали едно, а се е случило друго.
Мисля си и аз по стандарта: тези тук, тримата, в този небостъргачен апартамент, забит в небето на Чикаго, са длъжни да помогнат на мен и на всеки българин при обикновената суматоха, която настъпва, ако попаднем в морето от документи, които трябват, а ни липсват… Да ни спасяват още, когато стане гаф или просто нещо лошо ни се случи. Иначе защо им плащат заплати?
Но те са трима, ние сме 103 хиляди. Затова и Министерството на външните работи е регламентирало най-важните и задължителни неща, които консулските служби в чужбина вършат. Поставено е и в официалния сайт.
————————————–
Какво могат и трябва да направят консулските служби?
* Да ви издадат документ за пътуване, ако не притежавате такъв.
* Да информират близките ви в случай на произшествие, сериозно заболяване или гибел и да осигурят възможното съдействие.
* В случай на арест, да уведомят близките ви, да съдействат те да ви посетят в затвора, да гарантират същото отношение към вас, както към гражданите на приемащата страна.
* Да осигурят помощ в случай на непредвидени обстоятелства, като природни бедствия и граждански протести.
* Да ви дадат най-актуална информация при пътуване.
* Да удостоверят и заверят подпис.
* Да съставят актове за гражданско състояние (акт за раждане, акт за сключен граждански брак и пр.).
* Да препратят вече съставени от местните власти актове за гражданско състояние на общината по постоянния ви адрес в България.
————————————–
Какво не могат да направят консулските служители?
* Да осигурят резервация за пътуване и хотел или да приемат на съхранение вашия багаж.
* Да платят вашия хотел, медицински разноски или други сметки, включително таксата за връщане на загубен багаж до България.
* Да осигурят средства, за да платят разноските за правни услуги, да ви представляват при съдебни процеси или да ви дават правни съвети.
* Да ви освободят от затвора или да издействат специално отношение към Вас в затвора.
* Да ви осигурят преводач и телефонни услуги.
* Да разследват престъпления.
* Да ви изплащат пенсии или да уреждат плащания на социалните Ви осигуровки.
* Да ви осигурят разрешение за работа.
* Да ви осигурят визи за други държави.
————————————–
А какво прави Генералният консул?
– Една от най-съществените задачи на Генералния консул е да съдействува и подпомага обществената дейност на хората и институциите на общността – казва г-н Валентин Дончев. – Консулствата в САЩ провеждат и подпомагат дейността на Посолството във Вашингтон, което пък от своя страна работи за развитието на общността ни в унисон с държавната политика и икономически инициативи на България. Наша задача е оптимизиране и укрепване отношенията ни със САЩ, подпомагане процесите за интегриране, в същото време и опазване, на българската култура и духовност в американската среда. В този ред на мисли нам са близки, и ние работим за успеха на всякакви изяви в общността ни – духовни, култура, спорт, празници и чествания.
Генералното консулство съдействува за по-доброто общение в Българската диаспора. Общение у различните части на Общността, чрез дейността на организации по интереси – професионални и обществени, като Българо-Американската асоциация и Българо-Американския център за духовно и културно наследство. Единение, също така, и в Българската общност като цяло.
Но това е двустранен процес, при който в никакъв случай не си присвояваме идеи и инициативи и не се стремим да налагаме определени тенденции и настроения. Не се стремим към лидерска позиция. Нашата дейност е повече посредническа. Чрез нас и Посолството във Вашингтон, дейността на Българската общност в Чикаго може да намери по-краткия и верен път към решение на проблемите. Може да се стигне по-лесно, с една подкрепа на държавно ниво, до необходимите български или американски институции.
Хора, защо сме като пръснати парчета?
– Има мнение, че Общността ни в Чикаго, въпреки уникалното за българите в чужбина струпване на едно място, страда от липсата на изявени лидери, нямаме и активно лоби в САЩ и България…
– Тази ситуация може да носи както минуси, така и плюсове. Има възможност за повече мнения и инициативи, но и няма здрава опора и единна позиция в трудни моменти. Във всеки случай не бива да се очаква, че българската политика и държавност ще прокарва чрез нас политиката и идеите на управляващите партии и правителство. Консулството няма да се стреми към оформяне на лидерски център под крилото си. Лидерите трябва да са от средата на най-положителните със своя живот и принос към обществото българи сред вас, получили всеобщо признание в Общността. А що се отнася до лобирането – такова може да има само по въпроси, жизнено важни за цялата или за голяма част от диаспората. В този ред на мисли е и подкрепата, която се дава на високо-професионални и талантливи личности и групи.
Много зависи от стремежа към съединението, което, както знаем, прави силата. Една мощна организация на българите в САЩ и Канада може да направи много повече от всичко досега. Но за нея трябва много предварителна работа и съзряване.
– Морално ли е българите в САЩ да търсят материална подкрепа от бедна България за построяването на културен дом или други подобни проекти?
– Морално е да се търси финансиране за всяко добро дело. Общността ни, обаче, трябва сама да стигне до работния момент на проекта. Държавата може да се ангажира само със съдействие или ограничено участие, а не сама да направи нещо и да го подари. Финансовата подкрепа, колкото и да е, трябва да има ясно определени и реални параметри. Освен това тя е свързана обикновено с бюджетни средства и трябва да се договаря достатъчно рано, за да бъде предвидена в предстоящи за утвърждаване бюджети. С други думи тя може да бъде потърсена дори и сега, по време на криза, защото реализирането й може да стане само след време, когато кризата вече е отминала…
Аз съм отворен за всякакви срещи и дискусии. Заедно можем да намерим точния начин и адрес за решаването на разни проблеми и развитието на различни идеи. Със съдействието на Генералното консулство в Чикаго и Посолството във Вашингтон може да се стигне до осъществяване на редица проекти. Става дума за съвместни дейности на организации и личности от българската общност с партньори в САЩ и България. Било това да е за български отбор по футбол, за организиране на фестивал на българския филм или необходимост да се ангажира вниманието на Министерството на спорта, на Светия Синод и пр.
– Струва ми се, че територията и българите в САЩ, върху които се простира периметъра за дейността на Чикагското генерално консулство е малко повече от България?
– Специално за българите, Генералното консулство в Чикаго е център на един голям район, в който са разположени 14 американски щата: Илинойс, Индиана, Мичиган, Канзас, Колорадо, Айова, Минесота, Мисури, Небраска, Северна Дакота, Южна Дакота, Охайо, Уискънсин, Уайоминг. Трудно е да се определи колко наши сънародници живеят в тази част на Съединените щати. Според някои в Чикаго живеят около 60 000 българи, според други – над 100 000. В останалите от споменатите щати – още 100 – 200 хиляди… В Генералното консулство има открита процедура – доброволно регистриране на българите, но до сега няма и двадесетина да са го сторили…
При такъв голям район най-добре е извършването на редица консулски услуги да се подготвя предварително чрез контакти по Интернет, факс и телефон. Това – за да се избегне опасността човек да пътува много мили и да изгуби време, без да свърши работа, защото е пропуснал да вземе със себе си необходим документ или справка. Добрата комуникация пести време и средства. В сайтовете на Генералното консулство, на Посолството във Вашингтон и Министерството на външните работи е поставена много информация, която позволява да се работи успешно.
– Ако човек живее в Чикаго, но временно се намира в Ню Йорк – може ли да поиска необходимата му услуга да бъде свършена от тамошното ни Генерално консулство?
– Да, районирането е условно. Сънародниците ни могат да разчитат на всяко българско консулство.
Слушайте: ние сме граждани и на Европа!
По-нататък става ясно и това, че от 1 януари 2007 г. българите като граждани на Европейския съюз, когато са в трета страна и там няма български дипломатически служби, разполагат с дипломатическата и консулска защита на всяка една от държавите-членки на ЕС – при същите условия, с които разполагат гражданите на тази държава.
Българите трябва да знаят и още едно основно правило: всеки човек може да се обърне към органите на Съюза на един от езиците, упоменати в Договора (вече 23 на брой, включително и български език) и трябва да получи отговор на същия език. Гражданите имат право да се обърнат като физическо или юридическо лице с местоживеене или седалище в една от държавите-членки до омбудсмана на ЕС. Те има и право на петиция към Европейския парламент. Имат и свобода на движение и престой в зоната на държавите-членки на ЕС.
– Г-н Дончев, без съмнение Вие знаете за не малкото, и често основателни, оплаквания от българи в чужбина, имали проблеми при контактите си с консулските ни представителства по света. Става дума за неудобно работно време и място, взаимоотношения, заплащане на услугите…
– В Претория нямахме нито едно официално оплакване от консулското обслужване. Работното време е определено по закон и то не е равно с приемното. В неговите рамки трябва да се справим и с обработката на документите, много уточнения и проверки, служебна документация и пр. Консулската служба също не определя и цените. Тарифите са вече според тези на Европейския съюз. Що се отнася до взаимоотношенията – те наистина трябва да са много коректни и почтени и от двете страни на гишето.
– И последен въпрос – на какво се крепи вярата ви за успешна дейност по времето, в което ще бъдем заедно в Чикаго и САЩ?
– Ще бъда винаги там където има българи. Няма да се ръководя от предпочитания, няма и да пренебрегвам някого. Хубаво ще е да се виждам не само с отделни хора, а и с представители на различни сфери от българската общност – деца и родители, студенти, стари и нови имигранти, хора на физическия труд и корпоративния бизнес, на изкуството и културата…
– Уморихте ли се от това интервю, от дъждовете и трафика в Чикаго?
– О, не, първо – бил съм войник, второ – познавам и трафика в Йоханесбург, който е с една обиколка пред Чикаго по задръстванията, и трето – имам отрезняващ опит с пресата и малко неща могат да ме смутят. В едно интервю опровергах пред журналиста, че има оторизирани фирми, които набират кадри от България, както и слуховете, че в Южна Африка търсят медицински сестри. Редно беше да се спасят от разочарования онези, които стягаха куфарите. А в статията излезе точно обратното – че в ЮАР търсят сестри под дърво и камък!
– О, това ме успокоява! Прощавайте, ако и в тази статия има нещо, за което Българският генерален консул в Чикаго е казал „бяло”, а то е писано като „черно”… Или обратното.
Климент ВЕЛИЧКОВ
