Тризнаци

      Даринка и Григор имаха едно момченце, но много искаха да си имат още едно. Даринка мечтаеше да е момиченце. Речено – сторено. Не мина много време и тя съобщи на съпруга си, че вече е бременна. Мина известно време и като отиде на преглед й казаха, че ще има близнаци. Не беше желаното, но какво да се прави и с три деца ще е добре.  При следващото посещение при гинеколог се оказа, че ще са три бебета. Разтревожи се не на шега Даринка, но нали си беше шегаджийка, започна да се шегува със себе си. Какво е това? Да не съм котка или кучка, че да ги раждам по толкова? Както и да е, дойде време за раждане. Роди ги майката бързо и доста леко. Притесненията бяха повече за лекарите и акушерката. Бяха две момченца и едно момиченце. Добре, че има и момиченце и се изпълни желанието на майката.
      Това мина, но последваха големи, като ви казвам големи, разбирайте много големи трудности. Кое по-напред да нахрани, кое по-напред да окъпе, да повие? Добре, че съпругът й беше човек, умеещ всичко, че с негова помощ се оправяха. Майка й и  свекървата бяха възрастни вече, живееха далече, а и не им се гледаха на стари години бебета и то три. Времето минаваше, децата растяха и всичко беше долу-горе нормално, докато Даринка не получи съобщение от майка си, че баща й е много болен и иска да я види. Остави децата на съпруга си, а свекървата се реши да помогне поне за няколко дни.
      Зор не зор, приготви се и тръгна на път. От Русе, че чак до Малко Търново. Два пъти трябваше да сменя влакове и да пристигне в селото им с автобус.
      Във влаковете хората седят един до друг и един срещу друг с часове. Да се седи така без приказка да се завърже не бива. В купето се случиха повече жени, а те са по-приказливи и не могат без да попитат кой за къде пътува, при кого отива и още какво ли не. Така стана и сега. Даринка, нали беше шегаджийка и приказливка се включи активно в запознаването, въпросите и отговорите.
      Когато я запитаха къде отива – лесно, при кого – също лесно. Но когато трябваше да отговаря колко деца има се затрудни. Как да каже, че са четири. Помисли, помисли и каза, че няма деца. Започнаха жените да я овайкват и съжаляват. Как така без деца? Не бива! Децата са най-важното в живота на семейството. Какво да прави? Казана дума, хвърлен камък. Остана си бездетна, но само до смяната на влака.
      После се случи нещо подобно на станалото в първия влак. Само че този път Даринка каза, че има четири деца и се надяваше хората да я похвалят, но, уви! Този път коментариите бяха пак съжалителни. Как се гледат в тези трудни времена толкова деца, още повече, че трите са на една възраст? Не може дрехите от по-големите да се износват. Всичко трябва да се купува тройно. А като тръгнат на училище? Боже опази! Без деца лошо, но с четири, още по-лошо!
      Като направи втората смяна на влака и влезе в третото купе Даринка не можа да се размине с въпросите и коментариите за децата. Какво да прави? Реши този път да е само с едно дете. На този вариант пак се намери неодобрение. Какво е то само с едно дете? Не бива! Да са поне две. Какво ще стане с държавата ни, ако всички семейства имаха само по едно дете? Ще се затрие! Трябва да се сдобие поне с още едно.
      Завърши голямото пътуване на Даринка, продължило цял ден. Не можа да се примири със случилото се през деня. Налегнаха я много въпроси. Колко деца е най-добре да има човек? Защо хората толкова се вълнуват кой колко деца има? Тя и така беше притеснена и затруднена с голямата си челяд, ами и не можа да разбере кое според другите е добро и кое не е и да получи одобрение.
      Като че няма нещо, което да е добро за всички!

  Здравка Цанкова