Американското пазарче

      В града ни има много пазари. Най-големият е Кооперативният. Наречен е така, защото при социализма там продаваха стоката си земеделските кооперации и частни стопани от личното стопанство, каквото се разрешаваше тогава: от двора, от малкото парче земя или от даденото в натура от ТКЗС-то, или от АПК-то. Във всеки квартал също има пазарчета.

      В нашия квартал, от много стари времена, пазарчето си има и звучното име Американско. Не мислете, че има нещо общо с Америка. Няма такова нещо! Така го наричаха хората, защото там стоката беше най-скъпа и тогава за българина Америка беше синоним на скъпотия и недостъпност за скромния българин. И до сега това пазарче си остана с името и е пак най-скъпото. Може би, цените му са по-високи, защото е в централната част на града, а може традицията да го изисква.
      То е разположено в една градинка и на един площад, които си имат имена, но ако попитате някого за името на площада, няма да се сети, но ако попитате за Американското пазарче, всеки ще ви упъти. До самото пазарче има и едно заведение, което не знам как да нарека. Може да мине за барче, за закусвалня, но може и за кръчма. Състои се от нещо като барака, има голям навес с много маси и столове, а през лятото маси има и на площадчето в самата градинка. Обикновено в това непретенциозно заведение има винаги хора. Една част са работещите на пазарчето, но повечето са от квартала, а може и от по-далече да са дошли, за компания.
      Та днес, беше около десет часа сутринта, минавам покрай това пазарче и отдалече чувам много силен шум: разговарят много хора и то много високо и с емоция. Като наближих, виждам само мъже. Всички маси са заети и всички говорят и се надвикват. Темата ще да е била политическа. Мъжете се надпреварват кой по-напред и по-убедително да изкаже критиката си или подкрепата си за ставащото в страната и за това какви ги дробят политиците ни. Дискусията толкова ги е завладяла и вдъхновила, че никой никого не слуша, а само иска той да говори и не се интересува, че никой не иска него да го слуша.
      Поспрях се малко, заслушах се в препирнята и откровено да ви кажа нищо не разбрах. Всички така се надвикваха, че нищо смислено не можеше да се чуе, камо ли да се разбере. Това ме накара да се замисля колко много хората имат потребност да говорят и да говорят. Сетих се, че англичаните си имат в Лондон парк, дето всеки може да отиде и да държи речи по избрана от него тема и да си я произнася с удоволствие, независимо дали има слушатели, а ако се окажат такива, той още повече се вдъхновява. Това говорене може да продължи с часове.
      Помислих си, че може би ще е добре да предложим на кмета и ние да си имаме такъв площад за говорене, но после се разубедих. У нас нравът ни изисква да сме седнали, до нас да има чашка я с ракийка, я с кафенце, а за по-здравословно живеещите с чайче. Така е по-добре и е съвсем по нашенски.
      Народът ни винаги е бил умен и находчив! Винаги си е намирал и организирал туй, що му е било потребно, нищо че все иска от управниците и все е недоволен от това, което му предоставят. Пенсионерите искат клубове, управниците не правят, но това, което не му е дадено, той сам си го намира, в кръчмата.

Здравка Цанкова