Един ден в Сейнт Луис

      Бях на гости у малкия си син. Той живее в Чикаго. Ако трябва да съм точна работи там, а къщата му е в Аврора. Това е сателит на Чикаго, който мислех за малко градче. Като се поинтересувах, открих, че съвсем не е малко градче, а доста голям град даже за мащабите на САЩ. Втори по население е в щата Илинойс и 132-ри в страната. Населението му е повече от 170 хиляди жители.

      Както винаги при посещенията ми семейството му се старае да ми покаже колкото се може повече от забележителностите на страната. И този път беше така. Предложиха ми да отидем до Сейнт Луис и аз приех с удоволствие.
      Предварително си помислих: Какво знам за този град? Не е много. Спомних си четените в детството книги на Марк Твен: „Том Сойер”, „Приключенията на Хъкълбери Фин”, имаше и разкази. За друго не се сетих. Реших да се поровя в интернет и да видя какво е написано за града и неговите забележителности. Намерих много на английски. На български информацията е бедна, но на руски е достатъчна и се възползвах от нея и споделям част от наученото с вас.
       Сейнт Луис се намира в щата Мисури. Наречен е от френските колонисти в чест на краля Людовик IX. Към 1800 г. населението на града е било около 1000 души. Сега то  е 353,837 (2008 г.). Неофициално го наричат “Град – врата” и “Град на хълмовете”. Разположен е на западния бряг на река Мисисипи, южно от вливането в нея на река Мисури. В околностите му се простират хълмисти прерии.
      До идването на френските колонизатори, този район е бил населяван от индианци. Селището, на мястото на което сега се намира  Сейнт Луис е било основано от французите през 1763 г. От 1766 до 1768 г. е управлявано от френски губернатор, а после от испански, а през 1903 година Съединените Щати са купили щата Луизиана, на територията на който е селището. По тази причина сделката наричат “Луизианската покупка”. След тази покупка започва експанзията на запад. Сейнт Луис е бил регистриран официално за град през януари 1809 г., макар че гражданите му са създали свое законодателно събрание още през 1808 г.
      Това кратко описание ми беше необходимо и реших да го споделя с евентуалните читатели на моите впечатления от посещението на този интересен край от необятната страна.
      Тръгнахме сутринта. Пътуването беше дълго, повече от 4 часа само в едната посока.           .     
      Още с пристигането си в Сейнт Луис паркирахме в закрития паркинг на Джеферсоновия национален Мемориал на експанзията и преминавайки през парк с интересни дървета, езерца тревни и цветни площи, стигнахме до Арката, известна като “Вратата към Запада” (на английски “ Gateway Arch”). Тя е станала визитна картичка на Сейнт Луис.
      От материалите, които получихме научих, че Арката е проектирана от финско-американския архитект Еро Саринен през 1947 година. Височината й е 192 метра в най-високата й точка. Ширината й в основата също е 192 м. Арката в Сент Луис е най-високият паметник на територията на Съединените Щати. Строителството й е започнало на 12 февруари 1963 и е завършено на 28 октомври 1968 г.
       Разгледахме с голямо внимание Арката и се възхитихме на величието и монументалността й. Застанахме на опашка и влязохме вътре. Озовахме се в голяма зала в подземието на Арката, в която има музей, магазини и входове за изкачване до най-високата част, където през прозорците й може да се види панорамата на Сейнт Луис, околността и река Мисисипи.
      Докато чакахме да дойде време за изкачване с лифта разгледахме музея, който носи наименованието Музей на западната експанзия. Там видяхме много неща, свързани с природата, бита на местните индиански племена, богатата флора и фауна на този девствен тогава „див запад” на страната. В музея научих , че от Сейнт Луис е започнала експедицията на известните американски изследователи Мериудър Луис (англ. Meriwether Lewis) и Уйлям Кларк (англ. William Clark). Тези смели изследователи са достигнали до западното крайбрежие и са се  върнали обратно. Експедицията е започнала през май 1804 г., достигнала е Тихия океан в 1805 г. и се е върнала през 1806 г. Тя е отворила пътя на запад и е дала възможност да започне голямата експанзия. Като резултат е последвало бързо развитие на Сейнт Луис и района и усвояване на западните територии. Този период наричат с право експедицията на запад, защото той е изиграл голяма роля за:
       –  обогатяване на географията на американския запад под формата на карти на големите реки и планински вериги;
        –  наблюдаване и описание на 178 вида растения и 122 вида и подвида животни;
        –  насърчаване на търговията;
        –  откриване на дипломатически отношения с индианците;
        –  засилване на американската претенция към територията Орегон;
        –  фокусиране на вниманието на обществото към Запада.
      Дневниците на Луис и Кларк носят още голямо количество информация за Запада.
      Експозицията на музея е много интересна и запомняща се, защото е обогатена с макети на животни, хора в автентично облекло, фотоси на местности. Някои от макетите са като живи и се движат и махат за поздрав на многобройните посетители. Те дават възможност да се види девствения вид на голямата територия, през която се е предвижвала експедицията и трудностите, които е срещала.
      Докато разгледахме експонатите, картите и надписите на музея дойде време да се изкачим на Арката. Изкачването става с лифт, който е проектиран специално, бил е голяма новост за времето си и е изключително интересен и сега. Представлява обединен вариант на въжен лифт и кабинки на колела. Във всяка кабинка има седалки за по пет човека. Той дава възможност посетителите да избегнат изкачването на 1000 стъпала.  
       Качихме се от северната страна до върха на Арката, където е площадката за разглеждане, от която се виждат река Мисисипи, Южен Илинойс, самият Сейнт Луис и околностите му. Гледахме от едната, после от другата страна и слязохме отново с лифта, но сега по южната му част. Пак застанахме под този величествен паметник, направен от неръждаеми стоманени заварени листове от външната му страна и стоманена конструкция от вътрешната. Между тях е излят бетон. Още веднъж огледахме с повишен интерес този паметник на прогреса, направихме си снимки и продължихме екскурзията си към реката.
      На крайречната улица, по която се движат само хора и велосипеди имаше спрели два файтона. Любителите на разходка с екзотичен транспорт си доставяха удоволствие да се повозят и на това изчезващо  вече превозно средство.
      Качихме се на понтона и си хапнахме закуски от предлаганите в заведението на открито сред интересни и красиви цветя. На пристъна бяха два от корабите, които возят пътниците на едночасова екскурзия по реката. Единият се казва “Том Сойер” (на англ. “Tom Sawyer”), а другият “Беки Татчър” (на англ. “Becky Thatcher”). Това са имената на героите от книгите на Марк Твен. Само това можах да видя, свързано с Марк Твен. Въпреки това не останах разочарована. Направихме си снимка пред кораба  “Том Сойер” и в 16,30 ч.  потеглихме  на разходка. Пътуването беше приятно, времето хубаво – нито горещо, нито студено. Гледката от реката към града допълни приятните първи впечатления от него. Над всичко се открояваше Арката и точно в средата й купола на сградата на “Стария съд”. Вижда се и “Старата катедрала”, която е запазена по време на строежа на Арката.
      Отправихме се срещу течението и от лявата ни страна се заредиха: кораба “ADMIRAL”, който е бил най-големият речен кораб в Щатите, сега е спрян от движение и е превърнат в казино; следва старата електроцентрала UNION ELEKTRIC, изписана с големи букви, които се виждат от далече – нали е била най-голямата в страната, сега се ползва рядко за производство на пара за някои райони на града; следва частен петролен завод, за който информаторът съобщава, че е най-големият в щата; по цялото крайбрежие се редят стари сгради на заводи и други речни съоръжения. Брегът е опасан с висока кейова стена дълга 11 мили, което значи повече от 17 км. Виждате, че всичко сега или някога е било най-голямото, първото. Американците обичат при тях всичко да е най-голямо, първо. Нали си нямат стара история, за да се хвалят с нея си имат големи неща, с какво да се величаят.
      По реката и в двете посоки видяхме конвои с много шлепове, някои бяха с повече от 20-25. Какво има в тях не се вижда, защото са добре покрити. Казаха ни, че са основно хранителни продукти. Минахме под няколко моста, а в далечината и в двете посоки се виждаха и други. Някои са само за автомобили, а видяхме двуетажен, по долния етаж на който се движеше огромна влакова композиция.
      Корабът зави и се върнахме като сега наблюдавахме не застроената страна на брега на голямата река Мисисипи.
     Приятно ни стана, когато слизайки от кораба ни чакаше табло с готовите вече снимки. Купихме си ги за спомен и се отправихме към брега. Изкачихме се по 64-тях стъпала и пак застанахме под Арката,  огледахме я още веднъж и я запомнихме завинаги. Нима може да се забрави такова грандиозно техническо творение?!
      Забързахме към колата, защото ни предстоеше да видим още една забележителност – . То се намира в голям парк, който се нарича Columbia Bottom Защитена зона, отстоящ   северно от Сейнт Луис и обхващащ 4318 акра. Закупен е през 1997 г. с цел създаване на защитена територия. Привлекателен е и с голямото разнообразие от местни и прелетни птици и диви животни. (Опитах се да преведа думата Bottom с помощта на преводач на интернет, но не успях. Все ми излизаше “Колумбия отдолу”. В речника намерих превод на думата като „дъно”. Така не намерих смислено словосъчетание на израза и го оставих не преведен – Columbia Bottom.)
      Columbia Bottom Защитена територия предоставя редица възможности, от които посетителите могат да се възползват. С велосипеди или колички по асфалтирани и добре поддържани пътеки може да се стигне до мястото на вливането на двете големи реки. Има достъп до пристън с лодки за разходка, може да се лови риба и други интересни забавления.
      Като пристигнахме си оставихме колата на паркинга. Разгледахме внимателно информационните материали, които бяха красиво оформени. Имаше и висок пилон, на който бяха обозначени нивата, до които е достигала водата при наводнения, които са ставали на това място. Те са били невероятно големи, защото най-високата им кота (на това през 1993 г.) е достигала върховете на големите дървета. Прочетохме, разгледахме и тръгнахме по пътека през гора с прясно окосена и добре поддържана трева от двете страни на пътеката. На мястото за оглед на вливането е направена красива площадка, от която се вижда панорамата на прегръдката на двете сестри. Едната, Мисисипи  по-голяма, а другата, Мисури по-малка, но и двете могъщи.
      Сити на впечатления и упоени от красота и свеж въздух се отправихме към колата, а от там на дългото ни повече от четири часа завръщане. Прибрахме се малко преди полунощ. Бяхме изморени, но впечатлени и обогатени с нови знания за тази част на страната.
      Това беше един пълен с впечатления и сладка умора дълъг ден в Сейнт Луис*!
 
       * Порових се още в интернет и ето какво намерих:
       Сейнт Луис, Мисури, е разпръснат град, който с крайградските си зони достига 2. милиона жители. Разположен е на източната граница на щата Мисури, на бреговете на река Мисисипи. Най-важната забележителност е Арката на Сейнт Луис – една от 10-те най-големи забележителности в света и в зависимост от сезона можете да се изкачите донякъде във вътрешността на арката. Но в Сейнт Луис има повече за гледане от арката. Това е град с богата история и култура, пълен с музеи и красива архитектура. Един от известните музеи е Музеят на Сейнт Луис, разположен във Форест Парк, създаден през 1904г. за Световното изложение и увековечен във филма да се срещнем в Сейнт Луис. Тук има творби на Пикасо, Ван Гог и Рембранд. Форест парк всъщност е по-голям от Сентрал Парк в Ню Йорк и тук се намира Зоопаркът на Сейнт Луис. Градският музей е подходящ за млади и стари, освен експозициите си той има много голям парк. В града се намира седалището на Фондация Пулицър за изкуство, къщата на известния детски писател Еужен Филд и Музеят на Мисури с експозициите им за Люис и Кларк и техните експедиции на Запад. Тук са Новата и Старата катедрали, които са чудесни примери за архитектурата на своето време. За любителите на животните е Зоопаркът Сейнт Луис, един от най-големите в САЩ със свободен достъп и доста по-известен от зоопаркът на Сан Диего. В Сейнт Луис има хиляди галерии и първокласни магазини и ресторанти.

      28 юли 2009 г.