Безмер – 10 години по-късно
Ето че дойде времето да четете и за пътешествия от Чикаго до България и обратно, а не само до Чикаго и назад. Сега, 10 години по-късно, става дума за прочутата авиобаза в Безмер и един много добър пилот, излитал от нейните писти…
Главен герой на събитието е добре познатият в Чикаго брокер Русен Русев, когото никой не може да сбърка, когато продава старата си къща или търси новият си дом в Америка. Не може да го сбърка по две причини: първо – известен е като „Пилот № 1 на България” преди десетилетие, и второ – още повече е известен днес като един от най- почтените, коректни и опитни брокери в областта на бизнеса с недвижими имоти, върху чието име даже криза като сегашната не е хвърлила и сянка от каквото и да е съмнение сред клиентите му.
На пръв поглед Чикаго стои много по-високо от Безмер по всичко.
Но не съвсем.
Защото, тамо – далеко, край град Ямбол, и днес има една писта, от която е излитала най-добрата българска метална бойна птица. И нашият пътешественик до Безмер и назад, стотици пъти е летял значително по-високо над всичките небостъргачи-красавци на този Чикаго, взети заедно. 
Има там сега и един авиоклуб, където на всяко 12-то число в месеца се събират стари и млади пилоти, щурмани, авиоинженери, професионолисти и любители от великото племе на човечеството, за чиито полети „… под Бога” така яко пееше Висоцки.
– Навсякъде, където е имало авиация в България – казва Русен, – сега има и такива клубове. Има ги в Пловдив, Граф Игнатиево, Безмер… Всеки месец, винаги на 12-ти, винаги след пенсия, там идват да се видят въздушните братя от няколко поколения.
… На 12 юли 2009 година, майорът от запаса Русен Русев се опитва да върви спокойно към авиоклуба на „Безмерската авиация” в Ямбол. Минава през зеленчуковия пазар, където купища плодове от родната земя му припомнят със сладкия си мирис българското детство и млади години. Стига вратата. Прекрачва прага. Към него се вперват острите очи на старите орли, с които някога е делил небето над България…
– Здравейте Авиация! – почти крещи по военному непознатият за младите гост.
– У-а-а-а-а! – изригва от гърлата на въздушните братя, били с него крило до крило, рамо до рамо. За тях тази среща е колкото неочаквана – толкова и велика и сладостна! Броени са такива мигове в живота на човека…
– Нямаше ме дълго. Сега съм с вас! Тук сме се събрали само побъркани по небето хора!
Но сега сме на земята. Да се зареди пред всеки голяма халба бира!
На другия ден…
Кабината. Стотина вперени в него очи – пълни-препълнени с цифри и знаци уреди, които знаят всичко и го казват на пилота – скоростта, височина, земята, небето, противник, целта, въздухът, пулсът на моторите… Всичко необходимо на този, който лети под Бога, но много иска пак да се върне долу – при хората!
Старият пилотски костюм прилепва към тялото. Матрицата на бойня пилот отпреди десет години е заковала в себе си всичко при Русен – нито грам повече от „бойното тегло на пилота”, пулс 115 на 75 – оправдание за 2 – 3 здрави кафета сутрин, както някога, преди години, при първите полети на пилота-kursant Русен Русев.
…Затваря очи. Моторите захапват керосина и настойчивият им бумтеж прибавя скорост! Машината надвива теглещата я към себе си Земя и с шеметна скорост, от която по аутострадите ще хвъркнат всички шапки на пътната полиция, се вдига в облаците!
Блаженните мигове в живота на пилота! Летящите хора като че живеят и друг живот. Ние, които никога не сме обездвали техните небесни коне няма как да го знаем.
– Да ти замирише… не, да усетиш уханието на керосина, с което си живял преди години, да почувстваш вибрацията на мощните двигатели – сякаш си в центъра на мегаконцерт с гигантска апаратура , да вкусиш адреналина на бойната обстановка, да се слееш с въздушния безкрай – високо-високо над човешката суматоха по земята – това е емоцията на нашето битие, нашите чувства, които ги няма никъде извън полета!
Но… „Какво правиш в Америка?!” ме питат. И трябва да им кажа истината: „Превръщам мечти, мъжество и слава в пари”. За съжаление в нашия свят трудно може да се отбере доброто от не до там доброто в България и Америка, да съчетаеш в добра пропорция любовта със задълженията си в живота…
Затова пък – където и да се срещнем, където и да сме със старите приятели – с нас е винаги и нашата вяра едни в други, топлота, сърдечност, готовност да сториш всичко, което можеш за човека, станал ти особено близък през нашия „пилотски живот”.
Питат ме за Чикаго. Мнозина искат да са в Америка. Когато военната служба свърши – излизаш навън и се стопяваш в хаоса. Нормалният живот сега в родината ни е низ от разочарования. Попадаш в нищото. Или трябва да се присъединиш към „нещото”, което граничи с беззаконие, понякога – изцяло в престъпната сфера. Ако надигнеш малко глава – веднага идва дебеловратият и те „вкарва в пътя”… Понякога може да е и с прозрачни уши и с бяла якичка… Америка си остава, страната, където може да се развиваш. Питаха ме „Има ли криза в Америка?”. Да, има. За този който търси криза – има. Повече се работи за по-малко пари.
– Къде е спасението за България?
– Хората трябва да надвият у себе си тази алчност към материалното, която ги е обзела. Бъдещето е в духовността. България е силно духовна страна и сегашните идеали на младите хора са прихванати от криворазбрания капитализъм. Игнорирането на морала, на честта, на закона, бързото забогатяване като идеал, са пагубни.
– Помагат ли пилотските навици в бизнеса?
– Пилотът е много отговорен човек. Когато ти е поверено много – моралът е задължителен. Трябва да си пределно точен със себе си и хората, да си много издръжлив и готов на всякакви обрати и изненади. Бизнес-отношенията ти с клиента да са абсолютно точни, проверени, прозрачни, да съдържат само истината както военен рапорт.
Русен Русев прави впечатление с точния си и стегнат речник, с три думи казва толкова, колкото някой не може и с тридесет.
– В небето няма време за „интервюта” – казва. – Ако сте пет машини в полет и държите връзка с командния пункт за нещо, което се променя в броени минути – логореята се превръща в смъртна опасност. Максимум информация за минимум време. Това е законът.
Удивително е, че след десетина години в „цивилния живот” той е запазил непокътнати физика, дух и морал, придобити в авиацията. Когато се здрависвам с него винаги си слагам желязна ръкавица – ръкостискането му е силно стряскащо – направо гигантско разминаване с това, което очакваш от един брокер, който се занимава с цифри.
– Моят самолет ме научи на здравен живот, какъвто малцина харесват. Много воля, много тренинг. Свръхзвуковата скорост е убиец за слаба воля и лоша физика като резултат. Пилотът е високоорганизирана и подготвена човешка материя, създадена в почти жестока тренировъчна среда. Голям и дебел човек – не става. Сърцето работи много повече и нахалост за такова тяло. Трябват здрави коремни мускули, желязна коремна преса. Да спира отлива на кръвта в краката при скоростното претоварване. Когато няма кръв в главата – очите ти са отворени, а не виждаш нищо. Разбира се има и специални пилотски костюми, но основата е самият пилот. При еднаква бойна техника по-издръжливият и силен обикновено побеждава в сложния възушен бой.
– Е, накрая, добре дошъл в Чикаго! Какво си донесе от България?
– Донесох си нова енаргия! Заедно с незабравимите срещи усетих и дъха на нашите гори и поляни, чух нашите гайди и песните на нашите славеи… Помислих си – бях късметлия, летях в последните най-хубави години на нашата авиация. Летяхме четири дни в седмицата, два от тях – по два пъти. Сега летят веднаж в месеца. Имахме 12 бойни летища, сега са 2…
Видяхме и морето. Шарено е, има забавления и за децата, но е мръсно, рибата е избягала, бягат и туристите. Слънчев бряг и Несебър са затрупани от бетон, хаос от сергии и кръчми. Mnogo е скъпо и nedostatachno kachestveno. Хората са мрачни и настроени враждебно помежду си. Духът и моралът, уви, са много ниски. На човек не му се ще скоро да се връща в такава България. Може би никога. Поседяхме, погладахме и накрая си казахме: „Абе, я да си ходим там, където ни е мястото”.
Едно интервю на Климент ВЕЛИЧКОВ
за вестник „Старт Чикаго”
